Медът не е толкова вкусен, след като го наченеш, наградата не е толкова голяма, след като е дадена ♥ Дао-то на ПУХ
Американският публицист, фотограф и музикант Бенджамин Хоф ексцентрично взема решение посредством историята на Мечо Пух да опише за даоизма - източното обучение, съгласно което сред земята и небето царува безконечна естетика и тази „ загадка “ може да бъде открита за всеки човек. Това, което стои над всичко и на небето, и на земята, е Дао, или пътят. Даоизмът е метод човек да реагира на всекидневието по този начин, че във всеки миг да се усеща благополучен. Точно както живее Мечо Пух - известният воин от книжката на Алън Милн. Блестяща, остроумна и изтънчено написана книга, която ни връща в детството и ни потапя в мъдростта на Дао.
(Winnie-the-Pooh and Piglet, illustration by E.H. Shepard)
♥ Насладата от пътуването…
В 1933 година вестниците по целия свят оповестиха за гибелта на индивида на име Ли Джун Юн. Както беше записано публично и неоспоримо от Китайските управляващи и доказано от самостоятелна анкета, Ли е бил роден през 1677 година Когато бил над 200 години, изнесъл серия от двадесет и четири лекции по дългоденствие, всяка по три часа, в един Китайски университет. Тези, които са го виждали по това време, настояват, че е изглеждал на не повече от 50 години, висок и строен, със здрави зъби и доста коса. Когато умял, бил на двеста петдесет и шест години.
Като дете Ли напуснал дома си и тръгнал със странстващи билкари. От тях в Китайските планини научил някои от тайните на естествената медицина. Ежедневно употребявал всякакви подмладяващи билки и правел даоистки упражения. Вярвал, че образование, което напряга и изморява мозъка, съкратява живота. Любимият му метод на пътешестване представлявал това, което той наричал „ леко вървене “. Млади мъже, които излизали с него през последните му години, не могли да следват темпото, което той поддържал километри. Съветвал тези, които желаят да са здрави, „ да седят като костенурка, да вървят като гълъб и да спят като куче “. На въпроса за огромната му загадка той отговарял: „ Вътрешен покой. “
И като приказваме за такива неща, да се върнем при „ Къщичката в Къта на Пух “. Кристофър Робин таман задава един въпрос на Пух:
- Какво обичаш да правиш най-вече на света, Пух?
- Амии... Какво обичам най-вече... - След което Пух трябваше да спре и да си намерения. Защото макар че Яденето на Мед бе доста хубаво нещо, има един миг - тъкмо преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, в сравнение с откакто започнеш, само че Пух не знаеше по какъв начин се назовава той.
Медът не е толкоз апетитен, откакто го наченеш. Целта не значи към този момент толкоз доста, откакто е реализирана. Наградата не е толкоз огромна, откакто е дадена. Ако сумираме всички награди в живота си, няма да се получи кой знае какво. Но в случай че съберем интервалите от време сред тях, ще получим сериозен резултат. А в случай че прибавим премиите към интервалите сред тях, ще имаме всичко - всяка минута от прекараното време. Какво ли би станало, в случай че можехме да му се любуваме?
След като се отворят, коледните дарове не са Толкова Голямо Забавление, каквото са били в процеса на проучване, мислене за тях, отваряне. Триста шейсет и пет дни по-късно опитваме отново и откриваме, че се е случило същото. Всеки път откакто реализираме задачата, тя не е към този момент Такова Забавление и ние се протягаме към идната, и идната, след това идната...
Това не значи, че задачите, които сме си сложили, нямат стойност. Имат, и то основно за това, че са ни предиздвикали да преминем през процеса, а самият развой е този, който ни е направил мъдри, щастливи или каквито и да било. Ако вършим нещата не както би трябвало, се усещаме жалки, гневни, комплицирани и тям сходни. Ние мислим, че задачата би трябвало да бъде вярна и благотворна, с цел да обезпечи потребен развой. Но без значение от това значимото е процесът. Наслаждението от процеса е тайната, която заличава митовете за Голямата Награда и Пестенето на Време. Може би това ще помогне за обяснението на всекидневната значителност на думата Дао, Пътя.
Как бихме могли да назовем момента, преди да стартираме да ядем меда? Някои биха го нарекли предчувстване, само че считаме, че е освен това. Ще го назовем осъзнаване. Това е, когато сме щастливи и го усетим въпреки и за момент. Като се Наслаждаваме на Процеса, можем да разтегнем това осъзнаване по този начин, че то да не заеме единствено един момент, а да продължи доста време. Едва тогава ще ни е доста хубаво. Точно като Пух.
Тогава той си намерения, че да си с Кристофър Робин е нещо доста хубаво, а да имаш до себе си Прасчо е доста приятелско нещо. И по този начин, откакто премисли всичко това, Пух сподели: „ Това, което обичам най-вече на света, е Аз и Прасчо да отидем да те забележим и ти да кажеш: „ Какво ще кажете за нещо малко? “, и Аз да кажа: „ Ами, нямам нищо срещу нещо малко, нали и ти, Прасчо? “, и на открито да бъде един бръмчащ ден, и птиците да пеят. “
Когато се оставим на наслаждението от това, което ни заобикаля, и оценим обстоятелството, че живеем, ще открием, че към този момент нямаме никакво време да бъдем Заети Бързаци. Но всичко е наред, тъй като да бъдеш Заетият Бързак е страхотна загуба на време. Както написа поетът Лу Ю:
„ Облаците над нас се сливат и разделят. Бризът на двора си отива и се връща. Такъв е животът - за какво не починем? Кой би ни спрял да честваме? “
От: „ ДАО-то на Пух “, Бенджамин Хоф, изд. „ Дамян Яков “
Илюстрация: Winnie-the-Pooh and Piglet, illustration by E.H. Shepard /Courtesy Everett Collection
