Американският лекар Лорънс Льо Шан в книгата си Ракът като

Американският доктор Лорънс Льо Шан в книгата си Ракът като повратна точка: Наръчник за хора с рак, техните фамилии и здравни експерти прави изненадващи заключения за аргументите за това заболяване и неговото лекуване.
Онкозаболяванията не са съдбовни

В своята книга, която към момента не е преведена у нас, Льо Шан показва концепция, която на пръв взор може да наподобява парадоксална и даже по някакъв метод подигравка, макар че е резултат от тридесетгодишната му здравна процедура: РАКЪТ не е съдбовна болест. Освен това тази болест е съдбоносен миг в живота на човек, в смисъл, че той има опция да осъзнае това, за което постоянно е мечтал. Това е последвано от възобновяване.

Льо Шан е уверен, че ракът е директно обвързван с вътрешното положение, в което се намира човек. И в случай че човек по някаква причина престане да вижда смисъл в живота си, тогава реакцията на тялото му на това отказване на живота може да се трансформира в рак.

Особено постоянно, отбелязва Льо Шан, ракът се среща при тези хора, които първоначално водят доста деен метод на живот, а по-късно, под натиска на събитията, „ сгъват крилете си “. Именно тези обстоятелства убеждават лекаря, че ракът е повратна точка в живота на човек, когато би трябвало да извършите избор: да почине или да се промени, с цел да тръгне по другия път. Ако хората са възобновили интерес към живота, ракът нормално престава да ги тормози.

Берни Сийгъл споделя безусловно същите мисли в книгите си. В множеството случаи, акцентира той, би трябвало единствено да се напомни вероятната непосредственост до гибелта, тъй че човек да открие невероятни качества и безусловно да се втурна да ги употребява – просто тъй като „ няма да има повече време “.

Хората постоянно споделят: „ Мразя работата си “, „ Никога не съм желал да бъда инженер “, „ Юридическата специалност не е за мен, постоянно съм мечтал да стана музикант “, „ Семейният ми живот ме убива “, „ Някой ден моята звезда час „. Когато схванат, че са смъртоносно заболели, мнозина споделят: „ След по-малко от година ще умра. Така че по-добре върша това, което ме прави щастлива. Ще оправя фамилния си живот. Най-накрая ще отида в Египет и ще се докосна до пирамидите, тъй като цялостен живот съм мечтал за това. Ще изсвирвам на цигулка. Ще напиша книгата си “.

Година по-късно те споделят: „ Знаеш ли, аз не съм починал. Лекарят споделя, че туморът ми го няма. Странно, какво се случи? “ Всъщност те гадаят какво се е случило: те не умряха, тъй като започнаха да живеят.

Ето за какво, в случай че чувствате, че животът не носи благополучие, тогава незабавно го променете, даже единствено с цел да не се разболеете. Сийгъл счита, че това държание е от значително значение за дългия, здравословен живот. В същото време той схваща, че не постоянно е допустимо коренно да се промени животът. Например, човек може да няма пари, с цел да напусне северния град, с цел да живее край морето. Но Сийгъл кани всеки човек да откри собствен личен метод за оптималната самореализация и за това преди всичко би трябвало да се научите да обичате света. Можете да останете на остарялата си работа, само че в това време да се научите да бъдете щастливи. Всичко е във вътрешното отношение.

Любовта е значима сама по себе си, любовта като метод на живот, безусловната обич: да обичаш значи да даваш, без да очакваш нищо в подмяна. И след известно време човек усеща, че не е по-щастлив. И когато ми кажат, Бърни Сийгъл отбелязва: „ Обичах, само че обичаният ми отхвърли в взаимност “, хиля се и давам отговор: „ Имам поради нещо друго. Броиш часовете, дадени на обичания си и чакаш да ти ги върнат. Но това е неуместно. Превръщайки връзките в тежко обвързване, ние натрупваме недоволства, които ни убиват. “

Човек, който не съумява във всичко в живота, потърпевш от болест, би трябвало да възприема превратностите на ориста като сочещ пръст. И от тази позиция, може би би трябвало да приказваме за „ верни неточности “, „ благополучен разкол “? Неуспехът учи, тъй че индивидът, който ви вбеси, може да каже: „ Благодаря ви, че ме изхвърлихте от работата ми… не се съгласихте да станете моя жена… отричайки моето положение… Животът ми промени посоката и открих смисъла и благополучие „.

Колкото по-добре разбираме себе си, толкоз по-малко съдим по света. Берни отбелязва, че децата не съдят никого и живеят единствено по усеща. Ако помолите детето си да нарисува това, за което мечтае или желае да стане, когато порасне, то незабавно ще го направи. Но в случай че предложите едно и също нещо на възрастен, той най-вероятно ще отговори: „ По-добре е пробата да бъде отсрочен за една седмица, тъй че още веднъж да обмисля деликатно какво желая от живота “. На своите семинари Сийгъл постоянно пита публиката: „ Ако в този момент направя всеки от вас благополучен, какво ще вършиме по-нататък? “ Повечето възрастни не знаят какво да кажат. Не сме привикнали да сме щастливи и за това сме родени. Щастливият човек постоянно е здрав.

Всеки от нас има своя орис и своите на пръв взор неосъществими фантазии. Понякога потискаме устрема си към благополучие през целия си живот. Променяйки живота си, ставаме добре.

Случаят с пациента на Льо Шан, чието име беше Робърт, е отлична илюстрация за това.

Той беше добър експерт, не се оплакваше от здравето си, само че на 65 реши да се пенсионира. Робърт беше сигурен, че ще посвети свободното си време на внуците си. Но синът му се раздели с жена си, а внуците бяха отведени в различен град. Животът за Робърт е изгубил своя смисъл. Не направи нищо, бродеше напразно из къщата, чувствайки равнодушие, отмалялост и незаинтересованост. Здравословното му положение се утежни внезапно и скоро научи разочароваща диагноза – рак.

Не е известно по какъв начин би се оказал животът на Робърт, само че той се срещна с доктор Льо Чан. Още от първите диалози Робърт осъзна, че е изгубил главния подтик в живота. Сесиите по психотерапия разкриха различен съвсем пропуснат интерес към политиката. Льо Шан посъветва Робърт да се причисли към организация, занимаваща се със обществени проблеми. Общуването с нови хора, новите отговорности го върнаха в предходната му активност и с нея свежа мощ. За да поддържа форма, Робърт трябваше да се занимава със спорт. Сега той просто нямаше време да беседва с лекаря. Туморът спря да пораства и по-късно изчезна.

Друг образец от практиката на Льо Шан. Натали е родена и израснала в Бразилия и доста обичаше страната си. Но след брака тя реши да се реалокира в Лондон. Съпругът й е стихотворец, чиято лирика в никакъв случай не е оповестена, а двете й дъщери, мечтаещи да станат актриси, биха имали повече благоприятни условия за креативно израстване и кариера в Лондон. За да даде на дъщерите си обучение и да разреши на брачна половинка си да посвети цялото време на поезията, Натали получи работа отвън специалността си. Трябваше да свърши работа, която не й харесваше. Всяка заран тя ставаше насилствено и, преодолявайки себе си, отиваше на работа. Целият й живот беше ангажиран да се грижи за фамилията си и тя правеше всичко механично, забравяйки за себе си.

На 49 години Натали беше диагностицирана с рак на гърдата с обширни метастази. Прогнозите бяха тъжни. В краен случай тя се обърна към Льо Шан. След дълъг диалог Льо Шан сподели: „ Защо тялото ви да се бори за живот, в случай че животът ви носи копнежи и сиви дни, в случай че от дълго време сте не запомнили за себе си? И в случай че умрете скоро, тогава вашето семейство ще реши проблемите си независимо, без вас. Така че, не би ли било по-добре да се възползвате от последния късмет, който животът ви предлага: да забравите за проблемите на другите за известно време и да се концентрирайте върху себе си? Направихте неточност преди 10 години, тъй че я поправете в този момент.

„ И Натали отпътува за родната си Бразилия. Тя ходеше боса по плажовете, плуваше в морето. Получила работа и още веднъж почнала да учи дребните деца, които доста обичала. И в случай че по-рано медикаментите и диетата не помогнаха, в този момент те дадоха отлични резултати. Натали стартира да се възвръща. За изненада на Натали се оказа, че незабавно щом брачният партньор и дъщерите й би трябвало да решат проблемите си сами, те сполучливо се оправят с тях.

Всеки човек, съгласно Льо Шан, има лична задача на Земята. Когато я извърши, тогава качествата му се употребяват оптимално и човек получава огромно задоволство от живота. Ако не е на мястото си, животът не му носи наслада. В този случай, даже в случай че животът е безвреден на открито, ракът може да бъде реакция на него.