Американският икономист Милтън Фридман е роден на 31 юли 1912

Американският икономист Милтън Фридман е роден на 31 юли 1912 година в Бруклин, Ню Йорк, и умира на 16 ноември 2006 година в Сан Франциско, Калифорния. Получава Нобелова премия за стопанска система (1976).

Бил е стопански консултант на републиканския президент Роналд Рейгън и на консервативния английски министър председател Маргарет Тачър . През 2006 година списание Economist го класира като „ най-влиятелния икономист, работил във втората половина на XX век “ и като „ евентуално най-значимия за всички времена “.

Мнозина желаят страната да пази хората. Много по-спешен проблем е да защитим хората от страната.

Ако проучите всяка стратегия, която страната е приела, с цел да разшири обсега на властта си, постоянно е била нужна голяма пропагандна акция от специфични пропагандни групи, с цел да бъдат признати тези ограничения. Не е имало предхождащо публичното търсене за такива ограничения. Напротив, търсенето е трябвало да се сътвори, трябвало е да се развие, да се създаде. И то е било основано, създадено, създадено от хора … които искрено са желали да видят по-широк обсег на държавната власт.

Нямам никакво право да заставям различен човек, тъй като не мога да съм сигурен, че аз съм прав, а той бърка.

Нищо не е толкоз непрекъснато, колкото краткотрайна държавна стратегия.

Тиранията, рестриктивните мерки върху човешката независимост, идват на първо място от държавни ограничавания, които самите ние сме позволили.

Правилната роля на страната е да предотвратява другите хора да насилват индивида.

Когато страната — водена от положителни планове — опита да пренареди стопанската система, да прокара морализиращи закони или да оказва помощ на частни ползи, резултатът измежду хората е неефективност, липса на мотивация и загуба на независимост. Държавата би трябвало да е рефер, а не деен състезател.

Проблемът на този свят е, че не заобикаля концентрацията на власт. Концентрираната власт не става безвредна единствено поради положителните планове на тези, които я основават. Най-големите несгоди от съсредоточената власт стартират с положителни планове за общото богатство.

Инфлацията е една от формите на данъчно облагане, която може да се вкара без нейното легализиране.

Най-големият зложелател на човешката независимост е страната. Като взима пари от джобовете ни и ги харчи, тя унищожава свободата ни.

Държавите в никакъв случай не извличат поука. Само хората се учат.

Мисля, че решенията на страната за даден проблем нормално са неприятни като самия проблем и доста постоянно вършат казуса още по-лош.

Казвам: популярност на Бога за бездействията на страната. Ако страната прави неприятни неща, единствено нейните бездействия попречват вредите да бъдат още по-големи.

Една от най-големите неточности е да съдим за политическите решения и стратегии съгласно техните планове, а не съгласно техните резултати.

В наши дни се постанова да осъвременим остарялата сентенция по този начин: „ Преизподнята няма по-злостна мощност от тази на презрения бюрократ.

Обществото няма идеали или полезности. Отделните хора имат идеали и полезности.

Никакви случайни ограничавания не би трябвало да пречат на хората да се издигат до тези длъжности, за които имат гении и към които са водени от ползите и полезностите си. Нито месторождението, нито националността, нито цвета на кожата, нито религията, нито полът, нито друга несъществена характерност би трябвало да предопределя опциите, които се откриват пред индивида — единствено неговите умения.

Истинската оценка за труда на всеки академик не се дава от неговите съвременници, а от това, което се случва с труда му през идващите 25 или 50 години.

източник: otizvora.com