Американският гард Давонтей Джордан е един от лидерите на Балкан

Американският гард Давонтей Джордан е един от водачите на Балкан този сезон. Със междинни индикатори от 16.3 точки, 5.3 битки 4.5 асистенции за 4 мача с екипа на “зелените” той се трансформира за малко в един от водещите играчи на първенците. Какви са усещанията му от живота в Ботевград, дългата пауза без мачове, стилът на игра в Европа и ролята на баскетбола в живота му, вижте в обширното изявление, което той даде за клубния уебсайт на Балкан:
- Здрасти, Ди, по какъв начин се чувстваш в България, към този момент си тук близо 3 месеца?
- Всичко е ужасно до момента. Дойдох на място, на което в никакъв случай не съм бил и трябваше бързо да привикна, само че в множеството връзки всичко е добре. Ботевград е доста гостолюбив към мен.
- Как приемеш ситуацията с пандемията и дългият интервал без мачове?
- Тежко е. Имаш прекомерно доста време да останеш с мислите си и да разсъждаваш. Скучно е и несъмнено е тежко. Тренировките съумяват да ме разсеят от всичко, само че с мачовете е друго и се надявам скоро да се завърнем в естествен темп.
- Как въздейства тази паузата на играчите?
- Много мощно. Дойдохме тук да играем баскетбол, само че до момента единствено упражняваме. (б.р изявлението е взимано преди седмица) Един тип това е като смут за нас. Само упражняваме, упражняваме и няма мачове, а те са занимателната част. Надявам се скоро да стартираме да играем в естествен цикъл.
- Какво мислиш за тима на Балкан? Как те одобриха съотборниците, когато пристигна тук?
- Играчите в тима са страхотни, доста готини момчета. Определено те ми помогнаха доста, когато пристигнах тук, да науча разпоредбите и по-специално да схвана това, което треньорът желае от мен. Мога да кажа, че тимът ни е доста добър, както и играчите. Приятно ми е да бъда тук и да извозвам време с моите съотборници.

Все отново това е първата ми година оттатък Океана и първата като експерт. Непрекъснато съм в развой на акомодация към играта. Мисля, че просто би трябвало да продължа да го чувам за всичко, с цел да израсна. Стилът на игра тук е най-голямата разлика. В колежа са значими просто отиграванията, само че тук освен нападението е значимо. Наистина би трябвало да слушаш треньора ти. Понякога може да не се представяш добре, само че да изпълниш това, което той ти е споделил и да следваш проекта за мача.



- Разкажи ни малко повече за теб. Как стартира да тренираш баскетбол?

- Започнах да упражнявам първо футбол. Бях много добър рънинг бек. Чак към 5,6 клас започнах да упражнявам баскетбол. Един ден треньорът в учебно заведение ми сподели да реша баскетбол и футбол. Избрах баскетбол и от този момент се роди любовта ми към този спорт. С времето ставах по-добър.
- Кой те възпламени към баскетбола?
- Любимият ми състезател е Ръсел Уестбрук, само че, почтено казано, индивидът, който ме въодушеви да стартира, беше майка ми. Тя също е играла, само че просто да виждам по какъв начин работи, с цел да се грижи за мен и да е сигурна, че ще имам всичко, с цел да стана индивидът, който съм през днешния ден. До огромна степен върша всичко поради нея. Тя ми оказа помощ да реализира задачите си и всичко, което върша през днешния ден, е за нея. Няма потребност тя да работи повече, а аз мога да заема тази роля.
- Някой различен в фамилията ти тренира ли баскетбол?
- На такова равнище не, аз съм единственият. По-малкият ми брат стартира да играе и мисля, че ще бъде на същата позиция като мен и ще стане експерт.
- Колко братя и сестри имаш?
- Четири братя и четири сестри.
- Ти си играл в един от най-хубавите колежи в Ню Йорк. Как оценяваш представянето ти там и по какъв начин минаха колежанските години?
- Когато отидох в университета на Бъфало първата ми година не беше доста добре, правех нормалните неща за новобранец, само че с годините това ставах по-мъдър в играта си и добър. Във втората година спечелихме нашата конференция и бяхме в Топ 25 тимове на страната. Бях стартов състезател във всички мачове. В последната ми година загубихме доста играчи от предходните години, само че тогава също имахме много триумфи. Благодаря за всичко, което ми се случи. Мога да кажа, че научих и реализирах доста неща в колежа.
- Кой беше най-големият ти триумф там?
- Всъщност имах доста. Бях избиран за бранител на годината 3 години подред и измежду водачите на университета по асистенции с общо над 1000. Имам доста достижения, поради които през днешния ден съм тук. Пет или шест от моите съотборници играят също професионално в този момент и се чуваме постоянно, с цел да си описваме кой по какъв начин се оправят с нещата. Имам доста обичани мачове, само че мисля, че най-важният беше, когато се класирахме за националното състезание на NCAA и победихме Аризона, който бе считан за любимец. Победихме ги и то с 20 точки. Да бъдеш на този шампионат е нещо незабравимо. В колежа срещнах приятелката си, от която към този момент имам щерка. Определено Бъфало заема особено място в моето сърце. Благодарен съм, че ме избраха и ми дадоха късмет да стана индивидът, който съм през днешния ден.

Беше тежко да се преместя в Ню Йорк на толкоз ранна възраст. Наистина това е огромно решение, само че с цел да успееш, би трябвало да излезеш от зоната си на комфорт и да правиш това, което всеки би трябвало да направи. Просто излязох от зоната си на комфорт и одобрих това предизвикателство.



- Какво е за теб да бъдеш татко?

-Много е особено. Нереално е по какъв начин може да обичаш някого толкоз доста на този свят. В живота си обичам доста неща, само че откогато имам щерка мисля, че няма нещо, което да мога да обичам повече от нея. Това е ужасно. Благословен съм, че я имам. Когато пристигнах тук, взех решение да си взема куче, с цел да имам някой различен с мен в къщата, за когато да се грижа и мога да кажа, че към този момент го обичам. Беше страхотна концепция да го направя. Бих желал щерка ми да е тук и се надявам да пристигна най-малко за Коледа, само че към момента не се знае.
- Защо реши да дойдеш в Балкан?
-Защото имате история на спечелили. Аз също пристигнах от подобен лицей и желая да продължа в тим, който се бори да печели и има шампионски упоритости.

- Как се чувстваш у нас? Ти идваш от едно от най-топлите места в света, Флорида. Как посрещна първия сняг в Ботевград?

- Да, във Флорида в никакъв случай няма сняг, само че когато отидох да играя в Бъфало в Ню Йорк видях за първи път. Беше полуда. Когато видя сняг, знам, че е Коледа, само че е доста е студено. Тук е същото. Не съм огромен почитател на снега. Обичам да е топло, само че се пробвам да привикна с него. Всички тук са страхотни. Когато ни срещнат хората из града, доста постоянно ни заговарят. Питат ни по какъв начин си, от къде си. Има и доста деца, които също ни се радват и ни споделят “давай,Балкан”. Наистина се развличам. Ботевград е дребен град, само че аз съм тук поради баскетбола и няма потребност от друго. Това е спортът.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Обичам да играя плейстейшън, да чувам музика и да се изучавам да сготвям.
- Опита ли българската кухня и коя е обичаната ти храна тук?
-Определено шоколадовите палачинки. В Америка имаме различен тип палачинки със сироп, само че не и такива като тук. Много ги харесах, от време на време хапвам и по два пъти дневно, когато мога. Поръчвам си ги в заведението Цвет и всякога, когато отида, те към този момент знаят какво ще си поръчам.


- Не са ли калорични за теб?
-Ами упражняваме два или три пъти, тъй че съумявам да изгоря калориите. Освен отборните тренировки обичам да вървя постоянно и в допълнение.
- По какъв брой пъти тренираш самостоятелно?
- Обикновено вървя заран рано или преди втората ни подготовка. Предпочитам рано заран преди да са пристигнали всички. Обичам да се разсънвам рано и да дойда в залата да упражнявам. Общо към четири пъти в седмицата. Идвам към час преди тренировката, изстрелвам към 300,400 пъти, работя за техника, след това изстрелвам от фаула, такива неща. Опитвам се да работя крепко.

- Имаш ли специфичен обред преди мач?

- Идвам по-рано да изстрелвам рано заран. На обяд почивам хубаво, само че не дремя повече от един час и по-късно съм подготвен за мача.
- Какви са упованията ти за идващите мачове, които ни предстоят?
-Мисля, че треньорът ще ни приготви в действителност добре, би трябвало да следваме нашия проект за мача и нямам самообладание да се върнем на терена и да стартираме да печелим.
- Какво мислиш за опцията да играеш в европейския шампионат на ФИБА Къп с Балкан?
- На квалификациите за Шампионска лига шансът се изплъзна от ръцете ни, само че към момента се напасвахме, нямахме химия. С течение на времето започвахме да играем по-добре и мисля, че на шампионата за Купата на ФИБА ще изглеждаме като различен тим.


- Какви са задачите ти с Балкан?
- Да провеждам нападението по най-хубавия метод, който мога и да извърша всичко, което треньорът желае от мен да изгладя играта си. Да играя добре в отбрана и всичко, което мога, с цел да оказа помощ на тима да завоюва.

- Научи ли към този момент някои български думи?

- Не доста - научих тези, които употребяваме най-често “как си”, “добре”, “мерси”, ”студено”. Тренираме доста и научих това, което вие казвате след подготовка “няма крака”. Също “аре, бе”. Езикът ви е много сложен и друг от нашия.
- Какво би желал да знаят нашите почитатели за теб?
- Искам да им кажа, че ще играя крепко всякога, когато имам опция да съм на терен. Не съм лакомец. Обичам баскетбола, храната, отзивчив съм, занимателен, обичам да се разбирам с хората и имам огромно сърце. Искам да знаят, че всякога, когато съм на терена, ще давам 100% от себе си.

Източник и фотоси: