Когато една политическа сила обявява, че демонтира модел, логично е

Когато една политическа мощ афишира, че демонтира модел, разумно е да изиска смяна на целия модел. Когато обаче изиска главата единствено на един човек, а премълчи всичко останало, въпросът към този момент не е за модела, а за избора на цел.

.

" Моделът се демонтира, като се махнат главните му реализатори. Иначе не е разглобяване, а прегрупиране “, по този начин стимулира настояването Божидар Божанов.

Дни по-късно Демократична България изиска и ДАНС да даде на Народното събрание всички отчети, информации и материали, свързани с активността на Мавров. Сякаш службите не могат сами да свършат работата си и в този момент депутатите би трябвало да я довършат. Тук обаче логиката на " демонтажа “ стартира да се пропуква.

Здравната каса се ръководи от двама души – шеф и подуправител. Ако моделът е сбъркан, той е сбъркан на равнището на цялото управление.

Показателно е, че Демократична България изиска оставката единствено на подуправителя, до момента в който Движение за права и свободи изиска оставките и на шефа доцент Петко Стефановски, и на подуправителя – и то с причини, свързани със здравната политика и резултатите от нея. С други думи: даже. Демократична България го формулира персонално.

Защо?

Има един вероятен прочит на обстановката и той е обвързван с календара. Атаката против Мавров идва точно в седмицата, в която към здравния периметър на ПП-ДБ се натрупват надалеч по-сериозни въпроси, на които обединението демонстративно не дава отговор.

Първият : сигнал за поредност от злоупотреби и нарушавания при ръководството на Националната онкологична болница " УСБАЛО Проф. Иван Черноземски “ е изпратен до премиера, до финансовия министър, до здравния министър и до АДФИ. В него се загатват имената на някогашен здравен министър, заместник-министър и шеф на кабинет. Според подателя изпълнителният шеф е трансформирал управническата конструкция еднолично, без решение на Съвета на шефовете – в несъгласие с контракта за ръководство, Търговския закон и устава на държавната болница. Реакция от ПП-ДБ всъщност няма.

Вторият : Владимир Афенлиев, заместник-министър на опазването на здравето в служебното държавно управление на Андрей Гюров, се сочи като лицето с висша обществена служба, участник в трансграничния канал за скъпоструващи медикаменти, разследван от управляващите на Гърция, Германия и България. Информацията остава непотвърдена, защото нито Министерството на здравеопазването, нито прокуратурата са дали отговор на формалните запитвания от края на април. Мълчанието на институциите е реалност. Мълчанието на ПП-ДБ – също.

И по този начин неизбежно поражда въпросът, който никой в обединението не наподобява податлив да разисква: дали фокусирането на цялата обществена сила върху един подуправител не извършва и друга функционалност – да измести диалога от свадите, сигналите и следствията, в които попадат хора, свързвани с ПП-ДБ?

Шумът към Мавров е мощен.

Тишината към УСБАЛО е оглушителна.

Тишината към Афенлиев – също.

Тишината към електронното опазване на здравето – не по-малко. Любопитен е и още един факт.

В цялата тази обстановка само п по всяко от отправените към него обвинявания. От другата страна към този момент доминират политическите квалификации и внушенията. Съвпадение по време може да е точно това – съвпадане. Но в политиката съвпаденията, които работят толкоз добре единствено за едната страна, заслужават най-малко да бъдат посочени.

За уместност: самият Мавров отхвърля обвиняванията.

" Работата ми постоянно е била водена от един принцип – пациентът и публичният интерес са над всичко. Останалото е звук, политически тълкования и комфортни внушения. Аз се придържам към резултатите. Те са проверими “, съобщи той.

За уместност би трябвало да се означи и друго: за всички упоменати в сигнала за УСБАЛО и в следствието за медикаментите важи презумпцията за невиновност. Никой от тях няма повдигнато обвиняване все още на обявата.

За Мавров тази хипотеза по всичко проличава, че не важи. Защо?

И тъкмо по тази причина селективността боде очи. Защото едни и същи стандарти, прилагани единствено в едната посока, не са битка с модел. Те са избор на комфортна цел.