Американският държавен секретар Ларс Льоке Расмусен, за да обсъдят темата

Американският държавен секретар Ларс Льоке Расмусен, с цел да обсъдят тематиката за Гренландия на фона на настояването на СAЩ да слагат под собствен надзор арктическия остров.

Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп през последните дни още веднъж заприказва за дългогодишните си упоритости да „ има “ Гренландия, а администрацията му не изключи опцията за потребление на военна мощ за определяне на надзор над територията, означават международните организации.

„ Намираме се на кръстопът “, сподели през вчерашния ден министър-председателката на Дания Мете Фредериксен, само че не посочи мястото или точния час на срещата.

Защо Тръмп желае Гренландия?

Американският президент съобщи, че арктическият остров е от основно значение за националната сигурност на Съединени американски щати и упрекна Дания, че не отделя задоволително средства за отбраната му, написа.

Фредериксен обаче предходната седмица опроверга изказванията на Тръмп, като уточни, че през последната година Копенхаген доста е нараснал вложенията си в Гренландия и е заделил 1,2 милиарда евро за сигурността в района. Очаква се датската защита да разположи пет нови арктически кораба, радар за въздушно предизвестие, дронове и самолети за морско наблюдаване. Предвижда се и полагането на подводен кабел сред Гренландия и Дания, съобщи Франс прес.

Последните изявления на Тръмп носят ясно изразен нюанс на американската теория „ Монро “ от XIX век, която целеше да изключи непознати сили от западното полукълбо. Сега той твърди, че ползите му са ориентирани против „ отбраната на Гренландия от разположените на всички места съветски и китайски кораби “, означи.

Макар наличните обстоятелства да не поддържат тези изказвания, защото данните за следене на плавателни съдове от уеб сайтове за морско наблюдаване и разузнаване като „ Марин трафик “ (MarineTraffic) не демонстрират съществуване на китайски или съветски плавателни съдове наоколо до острова, реториката на Тръмп идва на фона на засилена конкуренция за Арктика, отбелязва. В резултат на световното стопляне големите, до момента недостъпни запаси на района последователно стават по-достъпни, а страни като Съединени американски щати, Канада, Китай и Русия все по-активно се стремят към тях.

„ Русия в никакъв случай не е заплашвала никого в Арктика, само че ще следим деликатно развиването и ще предприемем съответен отговор посредством увеличение на военния си потенциал и рационализация на военната инфраструктура “, съобщи съветският президент Владимир Путин, представен от „ Ал Джазира “, в тирада през март 2025 година на Международния арктически конгрес в съветския град Мурманск - най-големия град в границите на Арктическия кръг.

Въпреки тези изказвания на Москва, съветското владичество в района тревожи Съединени американски щати, сподели пред, Малте Хумберт – специалист по арктическа геополитика и създател на Арктическия институт – и напомни, че Северният флот на Русия е „ най-големият военноморски флот в света, кадърен да оперира в ледени условия “.

Гренландия е богата и на обилни находища от редкоземни естествени детайли, употребявани за производството на акумулатори, мобилни телефони, електрически автомобили и други високотехнологични артикули. В момента Китай господства международния пазар на тези първични материали.

Някои учени считат, че елементи от континенталния шелф на Гренландия може да съдържат и огромни залежи на петрол и газ.

Тези естествени благосъстояния допълват стратегическото значение на острова и неговата прелест за Вашингтон, въпреки американският президент да омаловажи ролята им във връзка със устрема си да придобие територията. „ Ние се нуждаем от Гренландия поради националната сигурност, не поради минералите “, акцентира Тръмп.

Кой управлява Гренландия?

Гренландия е полуавтономна територия на Дания, която я колонизира преди повече от 300 години. В продължение на епохи Копенхаген ръководи острова, налагайки непоколебим надзор, регулирайки търговията и допускайки единствено лимитирани контакти с външния свят.

Гренландия получи опция за самоуправление през 1979 година, като пое контрола върху множеството вътрешни въпроси. От 2009 година гренландците имат право да проведат и референдум за самостоятелност.

Дания обаче към момента управлява външната политика, защитата и други основни сфери. Островът остава и значително стопански подвластен от Копенхаген - Гренландия получава годишна дотация, която финансира учебните заведения, евтиното гориво и мощните обществени услуги.

Как Тръмп може да получи надзор върху Гренландия?

Американските управляващи преглеждат разнообразни благоприятни условия, само че като цяло това не би било елементарно, отбелязва „ Ню Йорк Таймс “.

Тръмп към този момент се опита да употребява стопански напън, с цел да повлияе на публичното мнение. Миналата година в обществените мрежи той насочи пряк зов към гренландците: „ Готови сме да влагаме милиарди долари, с цел да създадем нови работни места и да ви създадем богати. “

Правителството на острова обаче предприе стъпки за възбрана на задграничното и анонимно политическо финансиране за „ да отбрани политическата целокупност на Гренландия “.

Гренландците споделят, че са подготвени да вършат бизнес с Вашингтон, само че изследванията демонстрират, че към 85% от 57-хилядното население на острова са срещу присъединение към Съединени американски щати. „ Ние не желаеме да бъдем американци, не желаеме да бъдем датчани, желаеме да бъдем гренландци “, обявиха в изказване в петък вечерта министър председателят на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен и водачите на четири партии, представени от американската телевизия.

Дания упрекна Вашингтон и в по-прикрити тактики. Копенхаген счита, че Съединени американски щати предизвикват възходящото придвижване за самостоятелност на острова, което се поддържа от необятно болшинство.

При посещаване в Нуук през март вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс съобщи, че се надява самостоятелните гренландци да „ изберат партньорство със Съединени американски щати “, напомня.

Администрацията на Белия дом също по този начин обмисля и концепцията да предложи парични заплащания на гренландците - сред 10 000 и 15 000 $ - в подмяна на присъединение към Съединени американски щати, заяви Ройтерс.

Наскоро държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио съобщи пред американски законодатели, че Тръмп се надява да купи Гренландия.

Вашингтон за първи път стартира концепцията да направи предложение на Копенхаген за арктическия остров още през 1867 година, откакто купуват Аляска от Русия. Идеята е преразгледана през 1910 година, а през 1917 година Съединени американски щати купуват от Дания териториите, които през днешния ден са Американските Вирджински острови, за 25 млн. $, напомня „ Гардиън “.

С началото на Студената война администрацията на президента Хари Труман насочва публична оферта през 1946 година за 100 млн. $ за острова, като твърди, че той е „ изцяло ненужен за Дания, а контролът над Гренландия е незаместим за сигурността на Съединени американски щати “, която Копенхаген отхвърля.

От 2019 година, когато Тръмп за първи път изрази интерес към острова, датското и гренландското държавно управление неведнъж обявиха, че той не се продава.

Американски представители разискват и опцията да предложат на Гренландия така наречен Договор за свободна асоциация - съглашение, което Съединени американски щати исторически са предоставяли на дребни страни в Тихия океан. Подобно съглашение разрешава на американските въоръжени сили да оперират свободно в подписалите го страни, с спомагателния бонус на безмитна търговия.

Много анализатори считат това за най-вероятния дълготраен сюжет, като водачите на Гренландия - след референдум за самостоятелност - евентуално биха възприели сходна форма на двустранно съглашение като метод да съчетаят независимостта с стопански преимущества.

Военна инвазия

Ако всичко останало се провали, американски анализатори позволяват, че военно завладяване на острова по принцип не би било мъчно. Гренландия няма териториална войска, а дребното кораби, хеликоптери и един аероплан, ръководени от взаимното арктическо командване на Дания в Нуук, са предопределени за наблюдаване.

Според анализаторите, американските военни, ситуирани в единствената останала база на Съединени американски щати в Гренландия след Втората международна война - Питуфик - с поддръжката на няколко подразделения със особено предопределение, теоретично би било задоволително, с цел да завладяват Нуук за броени минути, след което просто да бъде оповестено, че Гренландия е американска територия.

На процедура обаче датски анализатори настояват, че това въобще не би било толкоз просто – изключително поради тежките метеорологични условия в Гренландия.

Датската министър-председателка съобщи предходната седмица, че американско нахлуване против Гренландия, която е предпазена от участието на Дания в НАТО, би означавало завършек на военния алианс. То би „ взривило и следвоенната система за сигурност “, означи тя.

Освен че би било изцяло противозаконна, съгласно анализатори американска военна интервенция неотложно би лишила Вашингтон от доверието на съдружниците му и от евентуално основно разследващо съдействие.

Якоб Каарсбо, някогашен анализатор в датската работа за военно разузнаване, съобщи пред „ Гардиън “, че американска офанзива би срещнала опозиция. „ Бърза и груба интервенция “, при която се овладяват контролната кула и стратегически обекти, може би е била допустима през 2025 година, сподели той, само че Дания ускори наличието си на острова.

„ Надявам се европейците да убедят Съединени американски щати, че ние в действителност ще стреляме в отговор “, сподели той.

Ник Бърнс от своя страна акцентира, че участието на Съединени американски щати в НАТО е още по-важно за националната сигурност на страната от превъзходството ѝ в Арктика. „ Залогът тук е извънредно висок “, сподели той.

„ Има метод администрацията на Тръмп да получи това, което твърди, че желае - а точно достъп до минерали и военни бази - като направи нещо, което би трябвало да е обикновено “, сподели Бърнс пред сп. „ Тайм “. „ А точно - да почита Дания и да работи с нея дипломатически, на основата, която датчаните са предложили: ние сме суверенни, само че приветстваме американски вложения и военно наличие “, добави той.

Европейските реакции

В извънредно взаимно изказване на 6 януари шестима европейски водачи потвърдиха поддръжката си за гренландския и датския суверенитет и за правилата на Устава на Организация на обединените нации.

По-късно шведският министър-председател Улф Кристершон съобщи на годишна конференция по сигурността в Северна Швеция, че Стокхолм е „ мощно сериозен “ към това, което администрацията на Тръмп прави във връзка с интернационалното право.

„ Вероятно сме още по-критични към реториката, която се употребява против Гренландия и Дания “, добави Кристершон, представен от, като изясни, че интернационалният ред, учреден на правила, е под по-голям напън, в сравнение с е бил от десетилетия.

Шведският министър председател добави, че Съединени американски щати би трябвало да признаят дългогодишната роля на Дания като предан съдружник, вместо да нагнетяват напрежение към Гренландия.