В САЩ медиите ще могат да искат заплащане от Интернет гигантите
Американските медии може също да имат улеснен достъп до групови договаряния с Интернет колосите, в случай че бъде признат нов законопроект, наименуван " Закон за конкуренцията и опазването на публицистиката ".
Той в действителност планува 4-годишен интервал, в който медийните организации в Съединени американски щати ще могат да договарят групово с платформи като Гугъл и Фейсбук за възнаграждение на медийно наличие, без това да нарушава антитръстовото законодателство.
Вносителите се стимулират, че законопроектът обезпечава опция издателите да си осигурят справедливи условия от платформите, " които постоянно имат достъп до новинарско наличие, без да заплащат за неговата стойност. " Според тях има огромна дисбаланс сред тях и ИТ колосите, който е унищожил " хиляди издания ".
Американските медии приветстват и поддържат законопроекта, като акцентират, че от една страна Гугъл и Фейсбук уголемяват тяхната публика, само че от друга, две трети от читателите в никакъв случай не кликат на действителния източник на новините, тъй че те не получават доходи от реклама от тях. Според Pew Research Center приходите от реклами във вестници са спаднали с 80% сред 2005 и 2020 година, и всяка седмица в Съединени американски щати изчезват по две медийни издания - или над 1/4 от всички са изчезнали за този интервал. 20% от американците пък имат стеснен достъп до вести.
Законопроектът е импортиран от демократ, само че спонсориран и от републиканци, което го прави двупартийна самодейност - с огромен късмет да мине сполучливо през Конгреса.
Австралия одобри сходен законопроект предходната година и до момента медийната промишленост в страната е спечелила 200 млн. $ от ИТ колосите.
Любопитни са рамките, които визира законопроектът. В него влизат единствено онлайн платформите, които имат минимум 50 млн. консуматори в Съединени американски щати и пазарна капитализация над 550 милиарда $ - т.е. Гугъл и Фейсбук.
А изданията, които могат да се възползват от това, са медии, които актуализират наличието си най-малко един път седмично, имат под 1500 чиновници на цялостен работен ден, имат най-малко 25% вести и генерират минимум 100 000 $ годишни доходи. От последното са извинени организациите с нестопанска цел.
Той в действителност планува 4-годишен интервал, в който медийните организации в Съединени американски щати ще могат да договарят групово с платформи като Гугъл и Фейсбук за възнаграждение на медийно наличие, без това да нарушава антитръстовото законодателство.
Вносителите се стимулират, че законопроектът обезпечава опция издателите да си осигурят справедливи условия от платформите, " които постоянно имат достъп до новинарско наличие, без да заплащат за неговата стойност. " Според тях има огромна дисбаланс сред тях и ИТ колосите, който е унищожил " хиляди издания ".
Американските медии приветстват и поддържат законопроекта, като акцентират, че от една страна Гугъл и Фейсбук уголемяват тяхната публика, само че от друга, две трети от читателите в никакъв случай не кликат на действителния източник на новините, тъй че те не получават доходи от реклама от тях. Според Pew Research Center приходите от реклами във вестници са спаднали с 80% сред 2005 и 2020 година, и всяка седмица в Съединени американски щати изчезват по две медийни издания - или над 1/4 от всички са изчезнали за този интервал. 20% от американците пък имат стеснен достъп до вести.
Законопроектът е импортиран от демократ, само че спонсориран и от републиканци, което го прави двупартийна самодейност - с огромен късмет да мине сполучливо през Конгреса.
Австралия одобри сходен законопроект предходната година и до момента медийната промишленост в страната е спечелила 200 млн. $ от ИТ колосите.
Любопитни са рамките, които визира законопроектът. В него влизат единствено онлайн платформите, които имат минимум 50 млн. консуматори в Съединени американски щати и пазарна капитализация над 550 милиарда $ - т.е. Гугъл и Фейсбук.
А изданията, които могат да се възползват от това, са медии, които актуализират наличието си най-малко един път седмично, имат под 1500 чиновници на цялостен работен ден, имат най-малко 25% вести и генерират минимум 100 000 $ годишни доходи. От последното са извинени организациите с нестопанска цел.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ