Американските икономисти Бен Бърнанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг ще

Американските икономисти Бен Бърнанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг ще си поделят тазгодишната Нобелова премия за стопански науки за своите проучвания върху банките и финансовите рецесии, съобщи Си Ен Би Си.

Бернанке беше ръководител на Федералния запас от 2006 година до 2014 година и в този момент е помощник в основания във Вашингтон институт Brookings. Даймънд е професор по финанси в Чикагския университет, а Дибвиг е професор в Бизнес учебното заведение Олин към Вашингтонския университет в Сейнт Луис.

Според аргументацията на Нобеловия комитет, работата им при започване на 80-те години на предишния век „ доста е подобрила разбирането ни за ролята на банките в стопанската система, изключително по време на финансови рецесии “, и демонстрира за какво е жизненоважно да се заобикалят банкови колапси. От Нобеловия комитет показват, че работата на тримата икономисти е била „ скъпо “ по време на финансовата рецесия от 2008-09 година и пандемията от ковид.

Анализът на Бернанке за Голямата меланхолия през 30-те години на предишния век сподели по какъв начин и за какво всеобщото изтегляне на пари от банките е била главната причина рецесията да бъде толкоз дълга и тежка. Работата на Даймънд и Филип Дибвиг в това време преглежда обществено значимата роля, която банките играят за изглаждане на евентуалния спор сред спестовниците, които желаят достъп до парите си, и стопанската система, която се нуждае от спестявания, с цел да бъдат вложени в вложения.

Победителите ще си поделят премията от 10 млн. шведски крони (около 900 хиляди долара).

Кралската шведска академия на науките избира спечелилите от лист с претенденти, предложен от Комитета по стопански науки.

На конференция след известието Даймънд беше запитан дали има някакво предизвестие за банките, институциите и държавните управления поради настоящите повишаващи се лихвени проценти и прогнозите за нова финансова рецесия.

 „ Финансовите рецесии, по метода, по който Фил Дибвиг и аз мислим за тях, се утежняват, когато хората стартират да губят религия в стабилността на системата. Всичко опира до това какъв брой печеливш и постоянен съгласно тях е банковият бранш “, сподели той.

„ Така че в интервали, когато нещата се случват ненадейно, като да вземем за пример в този момент, защото хората са сюрпризирани от това какъв брой бързо се покачиха лихвените проценти по света, това може да е нещо, което провокира някои страхове в системата. Видяхме част от това в Обединеното кралство в техния бранш на застрахователния пазар “, добави Деймънд.

„ Така че допускам, че най-хубавият съвет е да сте готови и да се уверите, че вашата част от банковия бранш се възприема като здрава, както и да отговаряте премерено и транспарантно на измененията в паричната политика.

Запитан дали планува нова финансова рецесия, той сподели, че светът е „ доста по-добре квалифициран “ в сравнение с през 2008 година и регулаторните промени са създали системата по-малко уязвима.

Миналата година премията за стопанска система още веднъж бе разграничена сред трима души. Едната половина от премията бе за Дейвид Кард от Университета Бъркли за неговото проучване на резултатите върху пазара на труда от смяната на минималната заплата, имиграцията и образованието. Другата половина отиде при Джошуа Ангрист от Масачузетския софтуерен университет и Гуидо Имбенс от Университета Станфорд за проучване, което демонстрира, че точни изводи по отношение на причина и резултат може да бъдат извлечени от естествени опити.

За разлика от Нобеловите награди в другите категории, които се раздават от 1901 година премията за стопанска система е учредена през 1969 година от централната банка на Швеция и в чест на Алфред Нобел.