Американските фермери бързо вървят напред с внедряването на изкуствен интелект,

Американските фермери бързо вървят напред с внедряването на изкуствен интелект , оповестява „ BBC “. Технологията е толкоз комплицирана, колкото и основна.

Стоейки в тучно зелено поле в американския Среден Запад, фермер насочва своя смарт телефон към едно от своите соеви растения. Той прави фотография на пакостник, пълзящ по листо , след което оставя на стратегия, ръководена от изкуствен интелект , да назове типа на насекомото и дали е причина за безпокойствие. Технология като тази може да звучи като оригиналност, само че е жизненоважна.

В цялото селско стопанство дефицитът на служащи заплашва жизнеспособността на промишлеността, както във връзка с облагата, по този начин и във връзка с добивите . Просто няма задоволително ръце, с цел да поддържат питателните системи, които хранят света . Това е изключително проблем в Съединени американски щати, които създават третата по величина селскостопанска продукция след Китай и Индия .

Един от най-големите проблеми е елементарен: фермерите остаряват . Мнозина не могат да поемат ръчния труд от слънцето до залеза, нужен за дейно ръководство на плантация . И до момента в който доста от тези интервенции са фамилни от десетилетия, по-младите генерации не поемат юздите от по-възрастните си, както в миналото, вместо това избират работни места в по-малко трудоемки, по-добре платени промишлености. Наемните служащи , които съставляват останалата част от селскостопанската работна мощ, най-вече имигранти , също следват тези модели.

„ Трудът е грижа номер едно “ , безапелационна е Емили Бъкман, шеф по държавните въпроси в Американската федерация на фермерските бюро, индустриална комерсиална асоциация. Тя изясни:

„ Средната възраст на един фермер в този момент е 60. “

Самата Бакман е израснала във плантация в Кентъки, където 70-годишният ѝ татко към момента обработва почвата, като единствено брат ѝ му оказва помощ. За да решат казуса – изключително откакто броят на служащите освен понижава, само че и става все по-скъп, а добивите понижават – някои американски фермери търсят нововъзникваща роботика и принадлежности с изкуствен интелект. Бакман акцентира:

„ Ние мислим за решения за разрешаване на този проблем и считаме, че напредъкът в технологиите може да помогне за облекчение на част от натоварването на труда. “

Изкуственият разсъдък в селското стопанство не е напълно нов: зараждащите се итерации се употребяват от две десетилетия, като системите за автоматизирано ориентиране към редови култури като царевица. Но навлизането на изкуствения разсъдък през последните няколко години беше бързо. Според някои оценки 87% от компаниите в селскостопанската промишленост на Съединени американски щати са употребявали изкуствен интелект под някаква форма към края на 2021 година Федералното държавно управление също сега форсира селскостопанската промишленост към технологиите , като дава финансови тласъци за ускорение възстановяване на развиването и внедряването на изкуствен интелект в цялата страна.

Ако натискът за приемане на изкуствен интелект в съвсем два милиона американски ферми успее, последствията за останалия свят може да са обилни. Това е изключително правилно, защото броят на устите за хранене по целия свят нараства, а изменението на климата заплашва селскостопанските екосистеми на някои от най-големите производители на Земята – в това число самите щати, които изнесоха повече от 100 милиарда $ (78,9 милиарда английски лири) артикули за Китай , Мексико , Канада и Европа единствено предходната година.

Целта на промишлеността е да създаде и одобри нова технология в всеобщ мащаб, която е налична и налична, „ тъй че фермерите да могат да изхранват света “, прецизира Бакман и добавя:

„ Световното население се чака да се усили с два милиарда до 2050 година, което значи, че ще би трябвало да отглеждаме 70% повече храна, в сравнение с вършим в този момент. Иновативната технология ще ни помогне да създадем това. “

„ Голямо заричане “

Има огромен напън за селскостопанската промишленост да откри решения – и то бързо . Недостигът на работна ръка в Съединени американски щати към този момент принуди тези интервенции да вършат повече с по-малко. Неотложността на климатичната рецесия обаче е повратната точка. Нестабилното време затруднява прогнозирането на изискванията на развъждане и също по този начин вреди на добивите. С други думи, по-горещото време може да докара до по-малко храна по-рано от предстоящото. Патрик Шнабъл, бележит професор в Държавния университет на Айова, където той управлява Института по растителни науки, разяснява:

„ Всички прогнози демонстрират огромни загуби в добивите на култури заради изменението на климата. 10% или 20% понижение на добивите от царевица би било пагубно. “

И по този начин, съгласно него въпросът е:

„ Може ли да употребява изкуствения разсъдък, с цел да се усили устойчивостта? “

Щатът Айова е дом на AI Institute for Resilient Agriculture, който работи за основаването на принадлежности и технологии, ръководени от изкуствен интелект, с партньорски институции в Съединени американски щати и се поддържа от Националната научна фондаци я и Министерството на земеделието на Съединените щати . Шнабъл акцентира:

„ Нашият фокус е да разгледаме два огромни казуса. Едното е идентифицирането на устойчивостта – по какъв начин проектирате нови действия, които са свързани със селското стопанство и са устойчиви на изменението на климата. Второто нещо е по какъв начин изкуственият разсъдък, роботиката и сензорните принадлежности могат да обезпечат повече облага за фермерите, по-малко потребление на запаси, сила, химикали и вода. “

Баскар Ганапатисубраманиан, шеф на AI Institute for Resilient Agriculture и професор в катедрата по машинно инженерство в Държавния университет на Айова, е на мнение, че във връзка с оправянето с тези две цели „ има доста обещания и някои от тях към този момент се извършват “.

В момента Бакман обобщава, че дроновете и GPS инструментите са най-разпространените принадлежности с изкуствен интелект на пазара. Но има и доста други, като да вземем за пример самоуправляващи се трактори и комбайни, и даже датчици за качество на тези машини, които могат да оказват помощ на фермерите да дефинират кои елементи от техните култури се нуждаят от повече или по-малко внимание. Има и роботи, които могат да правят автоматизирани задания за подбиране, които преди този момент изискваха човешко око. Например, някои ферми употребяват технология с изкуствен интелект за подбиране на картофи, търсейки характерни недостатъци. Други употребяват усъвършенствани с култиватори с изкуствен интелект за засаждане на семена и унищожаване на бурени от нивите, което може дейно да размени десетки човешки служащи.

Плодородна почва за изкуствения разсъдък

Използването на изкуствен интелект за понижаване на количеството употребявани запаси , като в същото време усъвършенства добивите, е част от по-широка тактика, която специалистите назовават „ точно земеделие “ . Идеята е фермерите да употребяват нововъзникващи технологии – да речем, дронове, които правят оценка равнищата на вода или пестициди в полето – за справяне с проблематичните зони с хирургическа точност.

„ Прецизното земеделие оказва помощ за понижаване на разхищението на вода, за по-ефективно и прави повече с по-малко “ , изяснява Бакман и добави:

„ Селското стопанство в Съединени американски щати щеше да има потребност от 100 милиона акра повече преди 30 години, с цел да доближи днешните индустриални равнища. “

Подобренията в производството значително се дължат на прецизните агростратегии , употребявани в тандем с изкуствения разсъдък и други технологии.

Много от тези достижения са въведени и въведени в мащаб от огромни играчи в световното земеделско пространство . Сред тях е основаната в Илинойс John Deere, която създава и създава трактори и други софтуерни принадлежности за потребление в селскостопански интервенции по целия свят. Сара Шинкел, шеф на нововъзникващите технологии на John Deere в групата за интелигентни решения, е на мнение, че инструментите трансформират земеделието, те към този момент са тук и фермерите го одобряват. Тя удостоверява:

„ Нашата цел с изкуствения разсъдък и технологиите е да помогнем на фермерите да правят работата си по-добре. Виждаме бъдеще, в което от ден на ден и повече фермери употребяват тази технология. “