Американските акции олекнаха с 5.4 трлн. щ. долара само за

Американските акции олекнаха с 5.4 трлн. щ. $ единствено за два дни (3 и 4 април) след поръчката на американския президент Доналд Тръмп да промени интернационалния търговски ред със заробващи митнически ставки и последвалия отговор на Китай за ответни данъци на целия американски импорт от 34% (равни на реципрочните мита на Белия дом за страната), което задълбочи страховете от криза в международното стопанство.

Борсовият показател S&P 500 падна с нови 5.97% в последния работен ден на седмицата след изгубените 4.84% на 3 април, отнемайки общо 5.38 трлн. $ от пазарната му оценка след „ Деня на освобождението “ на Тръмп, по сметки на финансовия екип на „ Файненшъл таймс “, основани на данна на FactSet.

Елитният DJIA е олекнал с 9.1% от 31 март до 4 април в това число – най-дълбокият седмичен срив от началото на пандемията от КОВИД-19 преди пет години.

Акциите на софтуерните компании, в това число и на мастодонти като „ Епъл “ и „ Амазон “, също поевтиняха внезапно, орязвайки над 20% от пазарната оценка на NASDAQ Composite от върховата й стойност в средата на декември 2024-а, вкарвайки показателя в низходяща територия.

Отвъд Атлантика, необятният европейски борсов показател STOXX 600 загуби 8.4% през последните пет дни, а английският FTSE 100 – 7 %. Азиатският показател на MSCI поевтиня с 4.5% през същия интервал.

Пазарният ужас демонстрира за следващ път по какъв начин проектите на Белия дом да вкара универсална митническа ставка от 10% на целия импорт в Съединените щати и спомагателните надалеч по-солени „ реципрочни данъци “ на минимум 60 страни са раздрусали доверието на вложителите и са предизвикали опасения от закъснение на най-голямата международна стопанска система. Тези страхове се ускориха откакто на 4 април Китай – най-големият експортьор на глобуса, разгласи, че от 10 април ще полза с 34% целия импорт от Съединените щати.

„ Ако реципрочните мита не бъдат анулирани на 9 април (когато Тръмп разгласи, че влизат в сила), което не считам, че ще случи, може да последва криза в Америка и в Европейския съюз “, показва Аджай Раджадхякша – началник на отдела за световни изследвания в „ Барклис “. И добавя, че „ в случай че не се постави доста бързо завършек на тази международна комерсиална война, би трябвало да се чака криза в Съединените щати още през тази година “.

Председателят на Федералния запас Джеръм Пауъл също предизвести на 4 април, че митата на Тръмп могат да доведат до „ по-висока инфлация и по-нисък напредък “. „ Вече излиза наяве, че покачването на митническите ставки ще е надалеч по-голямо от упованията …. което евентуално ще се отнася и за икономическия резултат “, сподели Пауъл.

Преди неговото изказване, Тръмп прикани банковия началник да намали кредитните разноски с коментар в обществената си медийна платформа, че „ това ще е ПЕРФЕКТНОТО време “ да понижи лихвените проценти. Стопанинът на Белия дом сподели също, че Китай „ съдебна експертиза Е ПАНИКЬОСАЛ – НЕЩО, КОЕТО НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОЗВОЛЯВА “, в отговор на проекта на Пекин да отговори на американските данъци със лични високи мита. Коментарите на американския президент обаче не съумяха да успокоят фондовите тържища.

„ Джей Пи Морган Чейз “ оряза прогнозата си за щатската стопанска система и разгласи, че към този момент чака Брутният вътрешен продукт на страната да се намали с 0.3% през 2025-а, на база последно тримесечие на тази година по отношение на същия интервал на предходната, при предходно предугаждане за растеж от 1.3 %. Акулата от Уолстрийт добавя също, че „ спадът на икономическата интензивност ще качи безработицата до 5.3 % “.

„ Ситигруп “ също понижи прогнозата си за целевия напредък на Съединените щати от 0.6 на 0.1 % през тази година. „ Несигурността, обгръщаща икономическата вероятност на страната, е най-висока от разрива по време на КОВИД-19 “, разясняват банкерите. И допълват, че „ съвременна развита стопанска система в никакъв случай не екачвала митата толкоз внезапно или бързо “.

Това тъмно въодушевление контрастира внезапно със мощния отчет за заетостта през март, оповестен на 4 април и посочил, че през предишния месец по трудов контракт са назначени 228 хиляди служащи, а безработицата е 4.2 %.

Признак за задълбочаващото се безпокойствие на пазарните играчи е бягството на вложителите от американските корпоративни облигации с по-ниска кредитна оценка и от други рискови активи и пренасочването им към по-сигурни убежища като американските държавни облигации. Продажбите набраха скорост откакто банките „ бомбардираха “ клиентите на хеджингови фондове с претенции да преведат спомагателни средства откакто портфейлите им бяха наранени от пазарните турбуленции. Няколко компании, сред които и финансовотехнологичната Klarna, пък замразиха плануваните първични обществени излъчвания на акции.

Засиленото търсене на по-сигурни активи смъкна доходността на десетгодишните държавни дългови бумаги на Съединените щати до 3.86% – най-ниското й ниво отпреди избора на Тръмп, само че завърши търговията си на 4 април на 3.99% – дневен спад от 3 пункта.

Индексът VIX, който следи упования обсег на съмненията на акциите на американските компании, именуван от Уолстрийт „ мярка за страха “, е скочил с 15.1 точки – до 45.1 – най-високата му стойност от 2020-а насам.