Американски военни експерти и геолози стигат до извода, че Афганистан

Американски военни специалисти и геолози стигат до извода, че Афганистан има подземни благосъстояния на стойност от съвсем 1 трилион $ (850 милиарда евро) - желязо, мед, литий, кобалт и други редки руди и почви. През последното десетилетие множеството от тези запаси останаха недокоснати заради продължаващото принуждение в страната.

Ценни находища

Междувременно цената на доста от тези първични материали се усили доста. Сегашното търсене на литий, който се употребява за изработката на акумулатори за електрически коли, смарт телефони и преносими компютри, е невиждано: бележи растеж от 20% годишно – при 5% до 6% годишен растеж допреди няколко години. В меморандумът на Пентагона Афганистан е наименуван „ Саудитска Арабия на лития “. Там се предвижда, че залежите от литий могат да се равняват с тези на Боливия, която има едни от най-големите в света залежи на редкия метал.

Глобалното икономическо възобновяване от пандемията оказва удобно въздействие и върху цената на медта, чиито находища в Афганистан също са огромни. Според някои оценки, в земните глъбини на Афганистан има 2 милиарда тона желязна и медна руда, също така злато и въглища, както и обилни количества на редки почви. Само залежите на недопечен нефт доближават 1,6 милиарда барела, а медодобивната индустрия може да генерира над една четвърт от общите доходи от минерални запаси на страната. Цялото това благосъстояние е задоволително да стабилизира афганистанската стопанска система и да направи страната една от водещите в света експортьорки на първични материали, считат американски специалисти. Само в находището край Айнак има находища от 700 милиона тона руда, най-много малахит, чието наличие на мед надвишава това на чилийската суровина.

Китай не крие апетитите си

И до момента в който Западът твърди, че няма да работи с талибаните, Китай, Русия и Пакистан към този момент се готвят за бизнес с войнствената ислямистка формация и с това в допълнение унижават Съединени американски щати и Европа, които се провалиха в Афганистан. Смята се, че Пекин, който е най-големият задграничен вложител в Афганистан, ще играе водещата роля в конкуренцията за създаване на ефикасна минодобивна индустрия, с което би могъл да задоволи ненаситния си апетит за минерални първични материали. Един от металургичните колоси – Китайската металургична корпорация (MCC) – към този момент си обезпечи 30-годишен лизинг за рандеман на мед в провинция Логар в Афганистан. Високопоставени представители на талибаните се срещнаха предишния месец с китайския външен министър, след което показаха вяра, че „ Китай ще играе водеща роля във възобновяване и икономическото развиване на Афганистан. А Китай към този момент увери, че е подготвен да поддържа връзки на другарство и съдействие “ с новите управници.

Узбекистан, Пакистан и Русия

Интерес за съдействие демонстрират и прилежащите на Афганистан страни Узбекистан и Пакистан. По информация на англоезичното издание " Japan Times ", има проекти за построяването на железопътна линия от Термез на афганистанско-узбекската граница до пакистанския град Пешавар, която ще минава през Мазар-и-Шариф и Кабул. По тази линия могат да бъдат транспортирани до 20 милиона тона товари годишно. Узбекистан към този момент е построил правата от Термез до Мазар-и-Шариф, която даже е пусната в деяние. Останалите 573 километра от трасето до Пешавар минават през планината Хиндукуш и прокарването му ще бъде скъпо и дълго начинание, защото би трябвало да бъдат построени тунели. Също и Русия има интерес да развива бизнес с Афганистан. Държавният газов тръст „ Газпром “ от години създава газовите залежи по афганистанско-туркменската граница. Освен това руснаците имат проекти за построяването на три водноелектрически централи в района, които биха могли да бъдат издигнати, ако новите управници решат да договарят с някогашните окупатори.