Разкриха как мозъкът опреснява спомените
Американски учени разкриха по какъв начин мозъкът „ опреснява “ спомените, оповестява Юнайтед прес интеренешънъл. Резултатите от проучването бяха оповестено в списание Nature. Спомените в мозъка непрестанно се приспособяват с течение на времето, като динамично се обновяват, когато хората се сблъскват с нова информация и нови прекарвания.
Учените считат, че са разкрили мозъчния механизъм, който ръководи това консолидиране на паметта, въз основа на проучване на лабораторни мишки.
Откритието усъвършенства разбирането за психологични болести като посттравматичното стресово разстройство (ПТСР), при което спомените изтезават страдащите, настояват откривателите.
„ Направихме значима крачка в посока на по-доброто схващане на паметта в действителния свят, където знаем, че спомените ни непрекъснато се актуализират и преработват с последващия опит, с цел да можем да се приспособяваме всекидневно към една динамична реалност “, споделя старши откривателят Дениз Кай, доцент по неврология в Медицинския факултет „ Икан “ към болничното заведение „ Маунт Синай “ в Ню Йорк.
В изследването откривателите наблюдават държанието и мозъчната интензивност в хипокампуса на възрастни мишки, до момента в който те учат и затвърждават нов опит в спомените си. Хипокампусът е частта от мозъка, която дава отговор за паметта и ученето.
Те разкрили, че след всяко събитие мозъкът консолидира и стабилизира паметта, като възпроизвежда още веднъж прекарването. А след отрицателно прекарване мозъкът възпроизвежда освен това събитие, само че и мемоари от предходни дни, търсейки асоциирани събития, които да свърже и интегрира в паметта, настояват откривателите.
„ Дългогодишното разбиране е, че спомените се образуват по време на първичното учене и остават постоянни в невронните ансамбли с течение на времето, което ни разрешава да си спомним за несъмнено прекарване “, споделя Кай и добавя: „ Работата ни с модели на мишки демонстрира неадекватността на тази доктрина, защото тя не регистрира по какъв начин мозъкът може по едно и също време да съхранява мемоари и гъвкаво да ги актуализира с нова и подобаваща информация. Това комбиниране на непоклатимост и еластичност в невронните ансамбли е от решаващо значение, с цел да можем да вършим ежедневни прогнози и да вземаме решения, както и да взаимодействаме с непрекъснато изменящия се свят. “
Учените считат, че са разкрили мозъчния механизъм, който ръководи това консолидиране на паметта, въз основа на проучване на лабораторни мишки.
Откритието усъвършенства разбирането за психологични болести като посттравматичното стресово разстройство (ПТСР), при което спомените изтезават страдащите, настояват откривателите.
„ Направихме значима крачка в посока на по-доброто схващане на паметта в действителния свят, където знаем, че спомените ни непрекъснато се актуализират и преработват с последващия опит, с цел да можем да се приспособяваме всекидневно към една динамична реалност “, споделя старши откривателят Дениз Кай, доцент по неврология в Медицинския факултет „ Икан “ към болничното заведение „ Маунт Синай “ в Ню Йорк.
В изследването откривателите наблюдават държанието и мозъчната интензивност в хипокампуса на възрастни мишки, до момента в който те учат и затвърждават нов опит в спомените си. Хипокампусът е частта от мозъка, която дава отговор за паметта и ученето.
Те разкрили, че след всяко събитие мозъкът консолидира и стабилизира паметта, като възпроизвежда още веднъж прекарването. А след отрицателно прекарване мозъкът възпроизвежда освен това събитие, само че и мемоари от предходни дни, търсейки асоциирани събития, които да свърже и интегрира в паметта, настояват откривателите.
„ Дългогодишното разбиране е, че спомените се образуват по време на първичното учене и остават постоянни в невронните ансамбли с течение на времето, което ни разрешава да си спомним за несъмнено прекарване “, споделя Кай и добавя: „ Работата ни с модели на мишки демонстрира неадекватността на тази доктрина, защото тя не регистрира по какъв начин мозъкът може по едно и също време да съхранява мемоари и гъвкаво да ги актуализира с нова и подобаваща информация. Това комбиниране на непоклатимост и еластичност в невронните ансамбли е от решаващо значение, с цел да можем да вършим ежедневни прогнози и да вземаме решения, както и да взаимодействаме с непрекъснато изменящия се свят. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ