"Не напълно мъртви" - учени "частично" съживиха мозъци на прасета
Американски учени оповестиха, че отчасти са съживили мозъците на свине и те са били дейни четири часа след гибелта им, съобщи Би Би Си.
Новината може да разпали спор за бариерата сред живота и гибелта и да даде скъпа информация за заболявания като Алцхаймер.
Макар проучването да демонстрира, че гибелта на мозъчни кафези може да бъде спряна и даже някои връзки в мозъка да се възстановят, по време на опита не е имало сигнали за активност, близка до " схващане ". Резултатите от опита обаче слагат под въпрос концепцията, че мозъкът дефинитивно стопира работа, щом не се зарежда с кръв.
Постепенно, а не ненадейно
Опитът с 32 мозъка включва свързването им със система, направена от екип в Йейлския университет. Специално основана течност е била изпомпвана към мозъка, имитирайки пулс. Синтетична кръв разнасяла О2 и лекарства, забавящи или спиращи гибелта на мозъчни кафези.
Случаите на гибел на клетките намалели, учените отчели възобновяване на кръвоносни съдове и известна мозъчна активност, се отбелязва в публикация в сп. " Нейчър ".
Мозъците били захранвани шест часа и това значи, че интензивност е записана 10 часа след гибелта.
Органите остават " мъртви ", само че проучването трансформира визията за метода, по който умират клетките в мозъка - по-бавно, в сравнение с е считано до момента. Процесът е еволюционен, а не неочакван, и " някои от тези процеси могат или да се отсрочат, или да се запазят, или даже извърнат, " споделя проф. Ненад Сестан от Йейлския университет.
Въпроси
Случаят повдига етични въпроси. Мозъците са от животни, взети от хранителната промишленост, а не отгледани в лаборатория, само че все пак учените се тормозили какво ще се случи, в случай че има признаци на схващане при опита. Затова били употребявани упойчащи субстанции, с цел да се понижи мозъчната интензивност, а при " по-висока форма " на мозъчна функционалност били решени да прекратят опита.
Специалисти по нравственос означават в списанието, че са нужни нови правила в региона - животни, употребявани за изследователска активност, могат да се окажат в " сива зона - не живи, само че не изцяло мъртви. "
Остават отворени и други въпроси - какъв брой дълго биха могли да " работят " мозъците, дали резултатите биха били други, в случай че преди гибелта на животното е минало по-малко време, и каква би била мозъчната интензивност без съществуването на упойващите субстанции.
Новината може да разпали спор за бариерата сред живота и гибелта и да даде скъпа информация за заболявания като Алцхаймер.
Макар проучването да демонстрира, че гибелта на мозъчни кафези може да бъде спряна и даже някои връзки в мозъка да се възстановят, по време на опита не е имало сигнали за активност, близка до " схващане ". Резултатите от опита обаче слагат под въпрос концепцията, че мозъкът дефинитивно стопира работа, щом не се зарежда с кръв.
Постепенно, а не ненадейно
Опитът с 32 мозъка включва свързването им със система, направена от екип в Йейлския университет. Специално основана течност е била изпомпвана към мозъка, имитирайки пулс. Синтетична кръв разнасяла О2 и лекарства, забавящи или спиращи гибелта на мозъчни кафези.
Случаите на гибел на клетките намалели, учените отчели възобновяване на кръвоносни съдове и известна мозъчна активност, се отбелязва в публикация в сп. " Нейчър ".
Мозъците били захранвани шест часа и това значи, че интензивност е записана 10 часа след гибелта.
Органите остават " мъртви ", само че проучването трансформира визията за метода, по който умират клетките в мозъка - по-бавно, в сравнение с е считано до момента. Процесът е еволюционен, а не неочакван, и " някои от тези процеси могат или да се отсрочат, или да се запазят, или даже извърнат, " споделя проф. Ненад Сестан от Йейлския университет.
Въпроси
Случаят повдига етични въпроси. Мозъците са от животни, взети от хранителната промишленост, а не отгледани в лаборатория, само че все пак учените се тормозили какво ще се случи, в случай че има признаци на схващане при опита. Затова били употребявани упойчащи субстанции, с цел да се понижи мозъчната интензивност, а при " по-висока форма " на мозъчна функционалност били решени да прекратят опита.
Специалисти по нравственос означават в списанието, че са нужни нови правила в региона - животни, употребявани за изследователска активност, могат да се окажат в " сива зона - не живи, само че не изцяло мъртви. "
Остават отворени и други въпроси - какъв брой дълго биха могли да " работят " мозъците, дали резултатите биха били други, в случай че преди гибелта на животното е минало по-малко време, и каква би била мозъчната интензивност без съществуването на упойващите субстанции.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ