Ким Чен-ун направи Северна Корея по-опасна
Американски чиновници и дипломати предвиждат допустимо експлоадиране на военни дейности сред Северна и Южна Корея през идващите месеци. Севернокорейският водач Ким Чен-ун в действителност направи съвсем немислимото и накара американците да схванат, че си играят с огъня и че нова война за Корейския полуостров не е единствено опасност.
Ако водещо издание в Съединени американски щати (а “Ню Йорк Таймс ” е такова) предвижда неизбежна война сред двете Кореи, това единствено по себе си не значи нищо. Ръководството на Съединени американски щати има свои аргументи да ескалира обстановката и да преувеличава опасността от КНДР, в това число посредством лоялни медии (а “Ню Йорк Таймс ” е такава).
Но в този момент всичко е по-сериозно от нормално. Изострянето на Корейския полуостров и внезапния темперамент на изявленията на ръководителя Ким Чен-ун бяха видяни освен от американски публични лица, интервюирани от НЙТ. Виждаше се от космоса.
Първо, КНДР организира изпитателно изстрелване на нов вид стратегическа крилата ракета. Второ, грандиозна и емблематична конструкция изчезна от лицето на страната - Арката на обединяването, направена под формата на две великанки, които издигат карта на обединена Корея към слънцето.
Събориха тази арка без доста звук. КНДР към момента е най-затворената страна в света, тя не облагодетелства чужденците и не носи отговорност пред никого за дейностите си. Само преди дни на фрагментите от Пхенян имаше арка, а в този момент я няма, като че ли се е изпарила. А бул. “Обединение ” на който стоеше, в този момент евентуално ще бъде преименувано.
Въпросът, несъмнено, не е арката или булеварда, а внезапната смяна на парадигмите във външната политика на КНДР. Бъдещото обединение на двете Кореи в една беше записано в конституцията на Северна Корея и беше част от държавната агитация. Сеул и Пхенян се ругаеха взаимно, заплашваха се, подозираха се в невъобразима измама, само че съвсем половин век формалният курс на двете страни е мирното обединяване.
Но в последния ден на остарялата година другарят Ким Чен-ун на среща с генералите прикани да се „ наточи мечът “ и да се подготвим за физическото заличаване на Южна Корея, както и на Съединените щати. В същото време се декларира, че мирното обединяване на страната е невероятно.
Две седмици по-късно ръководителят прикани конституцията да бъде пренаписана: обединяването на Корея би трябвало да бъде заличено от нея, а вместо това Южна Корея ще бъде подчинена и включена в КНДР при положение на война. Другарят Ким Чен-ун изключително осъди концепцията за „ единен корейски народ “ като „ реликтова дума “, която е подвеждаща.
Като цяло арката с оптимистично обръщение не можеше да устои.
Изострянията на Корейския полуостров имат свои лични цикли. От една страна, те постоянно се свързват с неприятните върхове и горивната рецесия в КНДР. Пхенян стартира да сплашва съседа си и интернационалната общественост по всевъзможен метод, само че се успокоява след началото на доставките на храна и гориво. Това е един тип изнудване, търговия със боязън.
Друг цикъл е обвързван с Южна Корея и какъв президент има - закостенял или демократичен. Когато дясната партия " Сила на народа " печели изборите, реториката против КНДР става по-остра, а броят на спекулациите за страховете на корейците от техния комунистически комшия внезапно нараства. Пхенян не е подготвен да търпи това безмълвно - и непроменяемо стартира да заплашва в отговор, организира учения, провежда нуклеарни опити и така нататък
Първият фактор, явно, не се отнася за сегашната обстановка, само че вторият, с закостенял президент, е много на място. Президентът на Южна Корея Юн Сок-йол пристигна на власт преди година и половина и от този момент Сеул направи доста вражески нападки против Пхенян, които наследникът на династията Ким не може и не би трябвало да толерира.
Според тази логичност рано или късно всичко ще се успокои, „ застрашителната петилетка “ ще бъде сменена с някаква „ петилетка на успокояване “ и даже арката, в случай че желаят, ще бъде издигната по-красива в сравнение с преди: всичко е по-добро от пердах.
Има обаче колорит, който отличава новото изостряне от доста предходни.
Защитата на наследството на другаря Ким Ир-сен (дядо на сегашния ръководител на КНДР) и другаря Ким Чен-ир (баща) е един от стълбовете на севернокорейската държавност, която в никакъв случай не е преосмисляна в историята си.
Курсът за обединяване на Корея беше провъзгласен от неговия дядо, създателят на КНДР, който, съгласно главния закон на страната, към момента я ръководи непосредствено от небето. При бащата беше издигната голямата арка. Тоест политиката на Ким Трети е офанзива против основите, а в КНДР това е прекомерно висока цена единствено за един блъф.
Никой отвън Северна Корея в действителност не знае какво се случва в мозъка и вътрешния кръг на маршал Ким. Но в случай че той сложи курса си по-висок от този на създателя на династията, това значи ли, че Ким Чен-ун има намерение да надмине Ким Ир-сен по въпроса за обединяването на Кореите?
Някога дядо му стартира Корейската война, възнамерявайки да направи на Юга това, което неговият внук в този момент щеше да напише в конституцията: да заграби и погълне. По това време Северът беше по-развит и интернационалната известност на управлението му беше по-добра от тази на Юга. Случаят Ким Ир-сен евентуално щеше да успее, само че Съединени американски щати се намесиха в спора и Северът в последна сметка се върна на почти същите позиции, от които стартира.
Дали в действителност внукът не желае да успее повече от дядо си, още повече че дядото е нещо като провидение в общата им татковина?
Ако спекулираме по този метод, в действителност има риск от започване на нова война. И американците го одобряват доста съществено, макар че се изкушават да разкрасят въпроса в своя изгода.
Когато Джо Байдън пое президентството, той даде обещание да направи уреждането на Корейския полуостров собствен приоритет. Байдън не беше толкоз неприятен тогава, колкото е в този момент, и сходен приоритет не е толкоз малоумен, колкото може да наподобява.
Корейският проблем в действителност тревожи американските жители, защото КНДР постоянно дава обещание да унищожи Америка. Подобна роля за Русия играеше и играе Украйна, чийто президент преди началото на СВО се опита да заплаши Москва с нуклеарно оръжие. Само че Украйна нямаше нуклеарно оръжие, само че КНДР има нуклеарно оръжие. При това не претендира за територията на Съединени американски щати, а за територията на американски съдружник и южна съседка.
Но ръката на Байдън не доближи до корейския въпрос. Не е несъмнено, че в случай че беше стигнала до там, нещата щяха да се подобрят, само че в последна сметка за Съединените щати всичко несъмнено стана доста по-лошо, в сравнение с беше преди Байдън (а преди Байдън Доналд Тръмп и Ким Чен-ун се ръкостискаха).
Сега КНДР разполага с нови крилати ракети, подводна система за потребление на нуклеарни оръжия и разполага с първия шпионски спътник в историята си (въз основа на формалните изказвания на КНДР). И най-после, има специфични връзки и партньорство с такава авторитетна и софтуерно напреднала страна като Русия.
Какъвто и да е характерът на двустранната търговия сред Руската федерация и КНДР по време на СВО тя сигурно не се случва в ущърб на Корея. Сътрудничеството с Русия по съвсем всеки въпросможе единствено да направи една страна по-силна.
Сега другарят Ким Чен-ун се счита за толкоз мощен, че преразглежда геополитическата тактика на дядо си и татко си. Ако има нещо, което би трябвало да подчертае сериозността на войнственото му отношение, то случилото се с арката е изцяло подобаващ - и би било хубаво и американците да го виждат, а не просто " нагнетяване на напрежението на Корейския полуостров ".
Посланието на Ким е почти следното: Северна Корея няма да се майтапи или да се поколебае, в случай че Байдън, искайки да навакса пропуснатото, реши да разположи ракетни оръжия в Южна Корея.
И в случай че реши да го направи, значимо е да спре, преди да стартира нуклеарна война.
Превод: В. Сергеев
Ако водещо издание в Съединени американски щати (а “Ню Йорк Таймс ” е такова) предвижда неизбежна война сред двете Кореи, това единствено по себе си не значи нищо. Ръководството на Съединени американски щати има свои аргументи да ескалира обстановката и да преувеличава опасността от КНДР, в това число посредством лоялни медии (а “Ню Йорк Таймс ” е такава).
Но в този момент всичко е по-сериозно от нормално. Изострянето на Корейския полуостров и внезапния темперамент на изявленията на ръководителя Ким Чен-ун бяха видяни освен от американски публични лица, интервюирани от НЙТ. Виждаше се от космоса.
Първо, КНДР организира изпитателно изстрелване на нов вид стратегическа крилата ракета. Второ, грандиозна и емблематична конструкция изчезна от лицето на страната - Арката на обединяването, направена под формата на две великанки, които издигат карта на обединена Корея към слънцето.
Събориха тази арка без доста звук. КНДР към момента е най-затворената страна в света, тя не облагодетелства чужденците и не носи отговорност пред никого за дейностите си. Само преди дни на фрагментите от Пхенян имаше арка, а в този момент я няма, като че ли се е изпарила. А бул. “Обединение ” на който стоеше, в този момент евентуално ще бъде преименувано.
Въпросът, несъмнено, не е арката или булеварда, а внезапната смяна на парадигмите във външната политика на КНДР. Бъдещото обединение на двете Кореи в една беше записано в конституцията на Северна Корея и беше част от държавната агитация. Сеул и Пхенян се ругаеха взаимно, заплашваха се, подозираха се в невъобразима измама, само че съвсем половин век формалният курс на двете страни е мирното обединяване.
Но в последния ден на остарялата година другарят Ким Чен-ун на среща с генералите прикани да се „ наточи мечът “ и да се подготвим за физическото заличаване на Южна Корея, както и на Съединените щати. В същото време се декларира, че мирното обединяване на страната е невероятно.
Две седмици по-късно ръководителят прикани конституцията да бъде пренаписана: обединяването на Корея би трябвало да бъде заличено от нея, а вместо това Южна Корея ще бъде подчинена и включена в КНДР при положение на война. Другарят Ким Чен-ун изключително осъди концепцията за „ единен корейски народ “ като „ реликтова дума “, която е подвеждаща.
Като цяло арката с оптимистично обръщение не можеше да устои.
Изострянията на Корейския полуостров имат свои лични цикли. От една страна, те постоянно се свързват с неприятните върхове и горивната рецесия в КНДР. Пхенян стартира да сплашва съседа си и интернационалната общественост по всевъзможен метод, само че се успокоява след началото на доставките на храна и гориво. Това е един тип изнудване, търговия със боязън.
Друг цикъл е обвързван с Южна Корея и какъв президент има - закостенял или демократичен. Когато дясната партия " Сила на народа " печели изборите, реториката против КНДР става по-остра, а броят на спекулациите за страховете на корейците от техния комунистически комшия внезапно нараства. Пхенян не е подготвен да търпи това безмълвно - и непроменяемо стартира да заплашва в отговор, организира учения, провежда нуклеарни опити и така нататък
Първият фактор, явно, не се отнася за сегашната обстановка, само че вторият, с закостенял президент, е много на място. Президентът на Южна Корея Юн Сок-йол пристигна на власт преди година и половина и от този момент Сеул направи доста вражески нападки против Пхенян, които наследникът на династията Ким не може и не би трябвало да толерира.
Според тази логичност рано или късно всичко ще се успокои, „ застрашителната петилетка “ ще бъде сменена с някаква „ петилетка на успокояване “ и даже арката, в случай че желаят, ще бъде издигната по-красива в сравнение с преди: всичко е по-добро от пердах.
Има обаче колорит, който отличава новото изостряне от доста предходни.
Защитата на наследството на другаря Ким Ир-сен (дядо на сегашния ръководител на КНДР) и другаря Ким Чен-ир (баща) е един от стълбовете на севернокорейската държавност, която в никакъв случай не е преосмисляна в историята си.
Курсът за обединяване на Корея беше провъзгласен от неговия дядо, създателят на КНДР, който, съгласно главния закон на страната, към момента я ръководи непосредствено от небето. При бащата беше издигната голямата арка. Тоест политиката на Ким Трети е офанзива против основите, а в КНДР това е прекомерно висока цена единствено за един блъф.
Никой отвън Северна Корея в действителност не знае какво се случва в мозъка и вътрешния кръг на маршал Ким. Но в случай че той сложи курса си по-висок от този на създателя на династията, това значи ли, че Ким Чен-ун има намерение да надмине Ким Ир-сен по въпроса за обединяването на Кореите?
Някога дядо му стартира Корейската война, възнамерявайки да направи на Юга това, което неговият внук в този момент щеше да напише в конституцията: да заграби и погълне. По това време Северът беше по-развит и интернационалната известност на управлението му беше по-добра от тази на Юга. Случаят Ким Ир-сен евентуално щеше да успее, само че Съединени американски щати се намесиха в спора и Северът в последна сметка се върна на почти същите позиции, от които стартира.
Дали в действителност внукът не желае да успее повече от дядо си, още повече че дядото е нещо като провидение в общата им татковина?
Ако спекулираме по този метод, в действителност има риск от започване на нова война. И американците го одобряват доста съществено, макар че се изкушават да разкрасят въпроса в своя изгода.
Когато Джо Байдън пое президентството, той даде обещание да направи уреждането на Корейския полуостров собствен приоритет. Байдън не беше толкоз неприятен тогава, колкото е в този момент, и сходен приоритет не е толкоз малоумен, колкото може да наподобява.
Корейският проблем в действителност тревожи американските жители, защото КНДР постоянно дава обещание да унищожи Америка. Подобна роля за Русия играеше и играе Украйна, чийто президент преди началото на СВО се опита да заплаши Москва с нуклеарно оръжие. Само че Украйна нямаше нуклеарно оръжие, само че КНДР има нуклеарно оръжие. При това не претендира за територията на Съединени американски щати, а за територията на американски съдружник и южна съседка.
Но ръката на Байдън не доближи до корейския въпрос. Не е несъмнено, че в случай че беше стигнала до там, нещата щяха да се подобрят, само че в последна сметка за Съединените щати всичко несъмнено стана доста по-лошо, в сравнение с беше преди Байдън (а преди Байдън Доналд Тръмп и Ким Чен-ун се ръкостискаха).
Сега КНДР разполага с нови крилати ракети, подводна система за потребление на нуклеарни оръжия и разполага с първия шпионски спътник в историята си (въз основа на формалните изказвания на КНДР). И най-после, има специфични връзки и партньорство с такава авторитетна и софтуерно напреднала страна като Русия.
Какъвто и да е характерът на двустранната търговия сред Руската федерация и КНДР по време на СВО тя сигурно не се случва в ущърб на Корея. Сътрудничеството с Русия по съвсем всеки въпросможе единствено да направи една страна по-силна.
Сега другарят Ким Чен-ун се счита за толкоз мощен, че преразглежда геополитическата тактика на дядо си и татко си. Ако има нещо, което би трябвало да подчертае сериозността на войнственото му отношение, то случилото се с арката е изцяло подобаващ - и би било хубаво и американците да го виждат, а не просто " нагнетяване на напрежението на Корейския полуостров ".
Посланието на Ким е почти следното: Северна Корея няма да се майтапи или да се поколебае, в случай че Байдън, искайки да навакса пропуснатото, реши да разположи ракетни оръжия в Южна Корея.
И в случай че реши да го направи, значимо е да спре, преди да стартира нуклеарна война.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ