- Американски служби уличиха в пране на пари втората по

- Американски служби уличиха в пране на пари втората по величина банка в Латвия, ABLV

- Друга локална институция упрекна гуверньора Илмарс Римшевич в изнудване и желани подкупи

- Ситуацията прерасна до опасност за националната сигурност Още по тематиката
Двоен удар раздруса банковата система на Латвия

Управителят на централната банка е упрекнат в корупция
19 фев 2018
Съединени американски щати упрекнаха най-голямата самостоятелна частна банка в Латвия в пране на пари

Предложението е ABLV Bank да бъде отрязана от достъп до американската финансова система
14 фев 2018
Водещи международни банки са взели участие в огромна скица за пране на пари от Русия

В интервала 2010 - 2014 година от страната са изтекли най-малко 20 милиарда $, като действителната сума може да е четири пъти по-голяма
21 мар 2017 Кой е Римшевич

52-годишният Илмарс Римшевич е приключил Техническият университет в Рига, а по-късно е специализирал в Съединени американски щати. Постъпва в централната банка на Латвия през 1992 година и през 2001 се издига до неин шеф. През 2013 година получава трети мандат на поста, а година по-късно Латвия става член на еврозоната. Това го прави член на комитета в ЕЦБ, който взема лихвените решения за 19-те страни - членки във валутния блок.Моето копче е по-голямо от твоето, по-мощно е и най-много работи. Това написа през януари в Twitter американският президент Доналд Тръмп, откакто севернокорейският водач Ким Чен Ун се похвали, че има на бюрото си копче, задействащо нуклеарно оръжие. От години световните алианси пробват да спрат нуклеарната стратегия на комунистическата страна, като отрязват пътищата, по които тя се храни. А другите търговски ограничавания нормално се заобикалят благодарение на Русия.

Като част от тази геополитическа игра на котка и мишка предходната седмица щатските служби също натиснаха едно свое копче. Те показаха латвийската банка ABLV за медиатор на финансови потоци към неразрешената страна и я изключиха от доларовите пазари. Ефектът от това бе толкоз избухлив за дребната прибалтийска република, че сега финансовата й система е като полесражение. Случилото се отприщи самобитна престрелка сред противникови страни от всички флангове на политика и бизнес: валят обвинявания, щракат белезници, вдигната е паника за националната сигурност. В бъркотията даже опитни анализатори се затрудняват да посочат кои са неприятните, а гледката е смразяваща даже за стоящите през няколко граници разстояние, тъй като оголва фрапираща институционална уязвимост и доста припомня за проблеми, които напълно не са единствено латвийски.

Краят на търпението

Бомбата в Рига бе хвърлена на 13 февруари, когато профилирана организация към финансовото министерство на Съединени американски щати упрекна ABLV, че нарушава ембаргото към Северна Корея. По-конкретно изказванията са, че през нея са превеждани пари на лица от " черния лист ", който включва имена, свързани с нуклеарната стратегия или с пране на пари от Украйна и Русия. Не за пръв път банката е била предупреждавана за същото и даже е била глобявана, само че макар поръчките й по какъв начин демонстрира " нулева приемливост " се стигна до присъдата, че е " институционализирала прането на пари като дирек в своите бизнес практики ".

Решението на Съединени американски щати да блокира достъпа на ABLV до доларовите пазари докара до суматоха измежду вложителите й, поискана ликвидна поддръжка и като извънредно - краткотрайно заледяване на активността й. То бе наложено от Европейската централна банка (ЕЦБ), защото Латвия е в еврозоната, а банката е в топ 3 по активи (и най-голяма измежду институциите с локална собственост). Насред безредните пояснения от самата ABLV и латвийските управляващи стана ясно, че до затварянето й от нея са били изтеглени към 600 млн. евро, банката е поискала 480 млн. евро ликвидна помощ от централната банка, а по думите на гуверньора Илмарс Римшевич - даже двойно повече. Централната банка призна, че е отпуснала 97.5 млн. евро, само че твърди, че не носи риск, защото помощта е обезпечена с ликвидни облигации, които, в случай че до шест месеца не бъдат върнати, елементарно могат да се осъществят.

Въпреки че ABLV е втора по величина на пазара с активи за 3.63 милиарда евро (към септември 2017 г.), затварянето й не води до суматоха измежду вложителите и в другите банки. Причината е, че по-голямата част от депозитите в нея са на непознати жители, което е доста характерно за латвийския банков бранш. През 2016 година нерезиденти държат 42% от депозитите и 30% от активите в системата, написа в отчета на Европейската комисия (ЕК).

Ударната вълна

Усещането за верижна реакция след случилото се с ABLV се усили, откакто няколко дни по-късно гуверньорът на централната банка на Латвия Илмарс Римшевич бе арестуван от службите за битка с корупцията. Официално карцерът бе пояснен с следствие във връзка със затворената през 2016 година Trasta Komercbanka, чийто синдик по несъстоятелността Марис Спрудс бе махленски в злоупотреби и излезе от ареста през предходната седмица. Властите направиха и още едно задържане - на авторитетния предприемач Марис Мартинсонс, което също се счита, че има някаква връзка със случая на централния банкер.

Едновременно с тези събития Григори Гуселников, притежател на осмата по величина на пазара Norvik Banka, упрекна Римшевич в изнудване и искане на откуп, за което той е подал тъжба в арбитража на Световната банка. Пред Associated Press Гуселников описа, че през медиатор гуверньорът е желал да му се превеждат по 100 хиляди евро месечно и тъй като от Norvik не поддали на натиска, от 2015 година насам били унизени с непрекъснати инспекции и регулаторни наставления да усилват капитала. Това породи комплициране, че Римшевич е арестуван поради обвиняването за изнудване.

В същата осведомителна организация се появи и уличаваща фотография, на която Римшевич е в компанията на съветски предприемач от " черния лист " по време на ловджийски излет. Бе припомнен и отчет на латвийските служби за сигурност, които през предходната година са предизвестили, че Русия ще опита да подкупи представители на институциите, с цел да поддържа въздействие в страната. Чуждите медии притоплиха и други остарели следствия, които преглеждат латвийския банков бранш в " перачница на пари ", изключително около абсурда с " Панама пейпърс " от 2016 година и трагичната история с юриста Сергей Магнитски, умрял след побой в съветски затвор след следствие на сходни практики в района.

След като бе освободен от ареста, гуверньорът на централната банка на Латвия Илмарс Римшевич свика конференция, на която настоя, че е почтен и че ABLV и Norvik са в акция за очернянето му точно поради битката му с неприятните практики в бранша. За да илюстрира натиска, на който е подложен, той уточни по какъв начин обискът в кабинета му е изработен часове откакто отхвърля да даде 1 милиарда евро ликвидна помощ на ABLV. Римшевич твърди също, че е бил заплашван с ликвидиране посредством текстово известие, което е предал на службите за сигурност.

Той отхвърля да подаде оставка макар апелите на премиера, президента и финансовия министър. Междувременно няма информация да е отхвърлен от присъединяване в комитета, който дефинира лихвената политика на ЕЦБ за всичките 19 членки на еврозоната. Там Римшевич има едно право на глас, колкото и тежестта на огромни страни като Германия или Франция. От предишния вторник до публицистичното привършване на броя ЕЦБ не е излизала с изказване по абсурда, който удря тежко по репутацията й. Това обаче единствено по себе си също е знак - до момента Франкфурт постоянно е бранил независимостта на централните банки и при напън или дейности против гувеньори или надзорници постоянно реагира бързо и остро.

В нова светлина

" В момента всеки стреля против всеки и никой не може да каже кой тъкмо е неприятният. Единственото хубаво е, че нямаме суматоха и рецесия в банковия бранш и стопанската система продължава да се се показва чудесно, без да е наранена от абсурда ", описа по телефона сътрудник публицист от Рига, който избира да не бъде представен по име. По думите му допреди седмица 52-годишният Илмарс Римшевич е имал най-блестящата известност в обществените среди на Латвия. Освен че извършва трети следващ мандат отпред на централната банка, има принос за промените, довели до включване на страната в еврозоната през 2014 година Заради насъбрания публичен капитал нееднократно банкерът е бил апетитен като евентуален идващ министър председател или даже президент, което Римшевич е отхвърлял. Включително е заявявал и че няма да търси нов мандат като гуверньор. Известен е с проевропейската и проамериканската си ориентировка.

Обвиненията в искане на подкупи и изпуснат надзор над банки съществено разклаща тази известност. Източниците на рецензия обаче също не са с безупречно добро име.

Банката на Гуселников Norvik Banka бе санкционирана с 1.3 млн. евро предходната година от латвийската комисия по тържищата и скъпи бумаги (еквивалент на българското КФН) за транзакции, нарушаващи ембаргото по отношение на Северна Корея. За същото, само че с рекордните 3 млн. евро, бе глобена през 2016 година и ABLV, чиито притежатели са едни от най-богатите хора в Латвия. Акционерът Олег Фил (с 43.5% от капитала) е първи в класацията, като положението му се прави оценка на 315 млн. евро за 2017 година, а сътрудникът му в банката Ернест Бернис (който дружно с Ника Берне консолидира също дял от 43.5% от акциите) е втори по благосъстояние в страната с 312 млн. евро.

Латвия с нейните 2 млн. души население има банков пазар с 16 банки и седем клона. Външни институции (основно от скандинавските държави) управляват 54% от бранша. Общият размер на активите е 29.5 милиарда евро, а към септември 2017 година съвкупната облага е 236.1 млн. евро. Секторът е важен поданик и дава работа на хиляди хора. Освен това притежателите на банки са великодушни спонсори на акциите на политическите партии.

При такава солидна обязаност на живота в Латвия с банките е обяснима невралгичната реакция от бръкването в раната на проблемите. Видно е обаче, че има и социална толерантност към тях. В съкрушително следствие на Organized Crime and Corruption Reporting Project, подпомаган от институции като USAID и румънско-швейцарската стратегия за поддръжка на публицистиката, бе направено пресмятане, че единствено в интервала 2010 - 2014 година през молдовски и латвийски банки са били изпрани 20.8 милиарда $, които в нарушаване на глобите поради анексирането на Крим са били изнесени от Русия и са преведени по сметки в 96 страни по света. Схемата включва основаване на кухи компании в офшорни дестинации, които си дават мними заеми една на друга, обезпечени от съветски компании. При невръщане на заема следва осребряване на гаранцията.

Разкритията, подсилвани и от периодическите отчети на Европейска комисия, не доведоха до някакво по-видимо стягане на ограниченията или до рокади по върховете на институциите, ангажирани с контрола на финансовия бранш. Затова и се стигна до интервенция извън, която по традиция е по-болезнена. Въпросът е не трябваше ли бутонът да бъде натиснат не от Тръмп, а от Драги*.

* Марио Драги, шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ)