Вижте на български език нобелистката за литература за 2020 г. Луиз Глюк
Американската поетеса Луиз Глюк е родена през 1943 година в Ню Йорк и живее в гр.Кембридж, щата Масачузетс, написа уеб сайтът Nobelprize.org.
Освен с литературните си занимания, тя е ангажирана и като професор по британски език в Йейлския университет в гр. Ню Хевън, щата Кънектикът
Луиз Глюк прави своя дебют през 1968 година със стихосбирката "Firstborn " /Първородна/ и бързо си печели репутацията на един от видните поети в актуалната американска литература.
Носител е на многочислени литературни награди, измежду които премията "Пулицър " /1993/ и на Националната литературна премия на Съединени американски щати /2014/. През 2016 година президентът Обама й връчва Националния орден за филантропични науки.
Глук е разгласила 12 стихосбирки и няколко тома есета и лирика. Всички те се отличават с търсенето на непорочност в човешките връзки. Детството и фамилният живот, връзките сред родителите и децата са тематики, които заемат главно място в нейното творчество.
ЕТО ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД НА НОВИЯ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ ЗА ЛИТЕРАТУРА:
Изборът на Одисей
На острова великият обръща тил.
Сега в парадайса няма да почине
или пък да чуе отново
посред маслинови гори лютните божествен,
под кипарисите до бистрите басейни. Започва
времето, където чува той още веднъж
оня пулс – говорещо море,
когато на разсъмване най-силно дърпа.
Каквото ни донесе,
отново то отсам ще води ни; в мастилена пристанищна вода
се корабът люлее.
С чудото е свършено.
Живота му върнете,
а пък вълните дано продължат да се разрушават.
В поезията й нейният поетичен герои насочва поглед към своите фантазии и разочарования и никой не може да бъде по-голям съдник от самата нея, изправена пред илюзиите си.
И макар че Глюк в никакъв случай не отхвърля въздействието на нейната фамилна среда върху творчеството й, тя не би трябвало да бъде обсъждана като надълбоко персонална поетеса.
Авторката търси универсалното и в това си начинание тя се въодушевява от легенди и типичен претекстове, присъстващи в множеството от творбите й.
Тя се вслушва в гласовете на Персефона и на Евридика, на изоставените, на осъдените, на предадените. Това са маски за вътрешна смяна, които са толкоз персонални, колкото и всемирен.
Със стихосбирки като "The Triumph of Achilles " (1985) /Триумфът на Ахил/ и "Арарат " (1990) Глук си печели необятна публика в Съединени американски щати и по света.
Глюк изследва освен променливата орис в живота ни, само че тя е и стихотворец на радикалната смяна и прераждането.
При нея напредването напред е съпроводено с надълбоко възприятие на загуба, което освен това не замъглява основната цел.
Освен с литературните си занимания, тя е ангажирана и като професор по британски език в Йейлския университет в гр. Ню Хевън, щата Кънектикът
Луиз Глюк прави своя дебют през 1968 година със стихосбирката "Firstborn " /Първородна/ и бързо си печели репутацията на един от видните поети в актуалната американска литература.
Носител е на многочислени литературни награди, измежду които премията "Пулицър " /1993/ и на Националната литературна премия на Съединени американски щати /2014/. През 2016 година президентът Обама й връчва Националния орден за филантропични науки.
Глук е разгласила 12 стихосбирки и няколко тома есета и лирика. Всички те се отличават с търсенето на непорочност в човешките връзки. Детството и фамилният живот, връзките сред родителите и децата са тематики, които заемат главно място в нейното творчество.
ЕТО ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД НА НОВИЯ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ ЗА ЛИТЕРАТУРА:
Изборът на Одисей
На острова великият обръща тил.
Сега в парадайса няма да почине
или пък да чуе отново
посред маслинови гори лютните божествен,
под кипарисите до бистрите басейни. Започва
времето, където чува той още веднъж
оня пулс – говорещо море,
когато на разсъмване най-силно дърпа.
Каквото ни донесе,
отново то отсам ще води ни; в мастилена пристанищна вода
се корабът люлее.
С чудото е свършено.
Живота му върнете,
а пък вълните дано продължат да се разрушават.
В поезията й нейният поетичен герои насочва поглед към своите фантазии и разочарования и никой не може да бъде по-голям съдник от самата нея, изправена пред илюзиите си.
И макар че Глюк в никакъв случай не отхвърля въздействието на нейната фамилна среда върху творчеството й, тя не би трябвало да бъде обсъждана като надълбоко персонална поетеса.
Авторката търси универсалното и в това си начинание тя се въодушевява от легенди и типичен претекстове, присъстващи в множеството от творбите й.
Тя се вслушва в гласовете на Персефона и на Евридика, на изоставените, на осъдените, на предадените. Това са маски за вътрешна смяна, които са толкоз персонални, колкото и всемирен.
Със стихосбирки като "The Triumph of Achilles " (1985) /Триумфът на Ахил/ и "Арарат " (1990) Глук си печели необятна публика в Съединени американски щати и по света.
Глюк изследва освен променливата орис в живота ни, само че тя е и стихотворец на радикалната смяна и прераждането.
При нея напредването напред е съпроводено с надълбоко възприятие на загуба, което освен това не замъглява основната цел.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ