LVMH тества границите на лукса
Американската марка ще стане 76-ят детайл от парижката група, присъединявайки се към Louis Vuitton, Dior и шампанското Veuve Clicquot.
© Reuters
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Бизнесът с първокласни артикули се трансформира в терен за развиване на няколко великански конгломерата
Акциите на LVMH са поскъпнали три пъти през последните пет години, в това число 60% от януари до момента
Какво да си купи група за първокласни артикули, която има всичко? Повече диаманти, несъмнено. На 25 ноември LVMH, към този момент международният водач в бранша, разгласи, че купува Tiffany & Co, където трейдъри от Уолстрийт харчат малко пари, с цел да подобрят възможностите си да трансфорат приятелките в годеници. Американската марка ще стане 76-ят детайл от парижката група, присъединявайки се към Louis Vuitton, Dior и шампанското Veuve Clicquot. Колко още елементи могат да се поберат под корпоративния чадър на Бернар Арно, изпълнителния шеф и максимален акционер на LVMH?
Бизнес за огромни
Цената на договорката е висока, както прилича на драгоценен камък. LVMH ще заплати 16.9 милиарда $, в това число дълга, което се равнява на приходите от продажби за близо четири години на Tiffany. Независимо от това договорката беше посрещната с възторг, подобаващ за годеж.
Бизнесът с първокласни артикули, в миналото с размерите на малко повече от занаятчийска промишленост, доминирана от фамилни компании в Европа, се трансформира в терен за развиване на няколко великански конгломерата. През последните десетилетия имаше чувство за наложителност, когато следващата известна компания в бранша попаднеше в лапите на LVMH или някой от нейните съперници - Kering (държи Gucci и Balenciaga дружно с други марки) и Richemont (която има Cartier и Montblanc).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Придобиването бетонира мястото на LVMH на върха в света на първокласните артикули. Издигането на групата не е нищо друго с изключение на ослепително, откогато Бернар Арно я пое преди три десетилетия. Акциите й са поскъпнали три пъти през последните пет години, в това число 60% от януари до момента. С пазарна оценка от към 206 милиарда евро (227 милиарда долара) LVMH дружно с енергийната Royal Dutch Shell са най-скъпите компании, основани в Европейски Съюз.
Какво стои зад триумфите на Бернар Арно
Бернар Арно, чието семейство има съвсем половината от LVMH (и мажоритарна част от акциите с право на глас), към този момент е най-богатият човек в Европа. От мрачния град Рубе в Северна Франция той трансформира фамилната строителна компания в сериозна компания и след това в първокласен колос. Той сграбчи Dior като част от придобиването на пакет от проблематични текстилни активи през 80-те години, след което овладя контрола в LVMH. " Вълкът в кашмир " има всички детайли на благосъстояние от 100 милиарда $ – от обществена арт сбирка, съхранявана в музей в Париж, планиран от Франк Гери, до безупречно направените костюми на " Кристиан Диор ", както и няколко вестника. " LVMH господства в структурно миропомазан бранш, подтикван от глобализацията и неравенството в приходите ", споделя Лука Солка от анализаторската компания Bernstein.
Успехът му е резултат от обстоятелството, че се е захванал с верния бизнес, в точното време и с подобаващ размер - огромен.
Започваме с промишлеността. Продажбите на първокласни артикули като дамски чанти, елегантни часовници и шалове на Hermès са нарастнали с към 6% годишно от 1996 година до момента, съгласно консултантската компания Bain. Прогнозите сочат, че размерът на пазара ще доближи 281 милиарда евро през тази година. Китайски купувачи, които бяха необичайност през 2000 година, в този момент дават отговор за една трета от продажбите.
Размерът донесе повече триумфи. В промишленост с високи закрепени разноски - изразходвани за маркетинг, както и големи наеми за магазини на първокласни улици – по-големите продажби водят до по-добри маржове. През последните две десетилетия LVMH реализира съвсем два пъти по-висок растеж на продажбите от този в промишлеността, а предходната година продаде екстравагантни артикули за 46 милиарда евро (виж графиката). Това е три пъти повече от Kering и Richemont, които са най-сериозните съперници на групата.
Бернар Арно се трансформира в най-очаквания покупател за Tiffany частично тъй като мащабът на бизнеса основава преимущества, които не са налични за по-малките търговци. Първоначално това може да наподобява необичайно. В съпоставяне с по-малките браншове сливанията в бизнеса с първокласни артикули основават по-малко благоприятни условия за понижаване на разноските или синергия. Никой не чака да вземем за пример часовниците на Tiffany да се продават в магазините на Louis Vuitton.
Но анализаторите считат, че марките могат да се оправят по-добре като част от конгломерат. Да вземем за образец Tiffany – акционерите притискаха управлението да усъвършенства маржовете и бързо да увеличи продажбите, което беше безпричинно във време на преструктуриране.
LVMH твърди, че ще даде време и пари на Tiffany да вземем за пример да ремонтира магазини и да навлече в още по-луксозни сегменти. Нещо сходно направи и с италианската бижутерна компания Bulgari. Бернар Арно съобщи през предходната седмица, че облагата на Bulgari е повишена пет пъти, откогато LVMH закупи компанията през 2011 година Групата не разкрива по какъв начин се показва всяка марка (годишният й доклад съдържа повече фотоси на модели със скъпоценни камъни, в сравнение с финансови детайли), облекчавайки натиска върху творчеството за реализиране на тримесечните цели.
Размерът има значение
Мащабът обезпечава и повече световни преимущества. Конгломератите имат повече въздействие при договаряне да вземем за пример с наемодателите на нови молове в Китай. Те могат да притиснат списания за по-добри рекламни цени. Могат да се споделят огромни разноски, свързани със основаването на уеб сайтове за електронна търговия. Такива преимущества допускат още консолидации. Но има ограничавания за LVMH и другите в бранша. Едното от тях е снабдяването. Непреходните марки, които конгломератите мощно желаят по формулировка да имат, се нуждаят от дълга история и са относително малко. Останалите самостоятелни, като Chanel и Rolex, се борят със зъби и нокти да запазят свободата си. Арно е преодолял сходни спънки, като тънко уголемява обсега на лукса, да вземем за пример посредством разклоняването му към хотелиерския бизнес.
Друго ограничаване, характерно за LVMH, е дали една група може да обслужва толкоз доста разнообразни бизнеси. В други браншове конгломератите към този момент се считат за несъответствуващи и не са на мода. Позициите на Kering отслабнаха, когато през предходната година продаде компанията за спортна екипировка и съоръжение Puma. Засега настроението е да се построяват империи, а не да се разпадат. Някои специалисти се чудят дали Richemont и Kering могат да се слеят, с цел да подобрят вероятностите си.
Предизвикателствата остават
LVMH не е без провокации. Бъдещето на първокласния бранш е нестабилно. Растежът в Китай няма да продължи постоянно, изключително в случай че комерсиалните разногласия продължат. Дори клиентите на Dom Pérignon усещат въздействието на рецесиите.
Маркетингът трябваше да се насочи към милениъл поколението, което се интересува от Instagram и устойчивостта. Пазаруването става от ден на ден онлайн, където обаче дебнат мастодонти като Amazon и Alibaba. Може би половината облага на групата идва от една марка - Louis Vuitton. Арно ясно означи, че LVMH е фамилна компания и че едно от децата му (четири от които работят в бизнеса) ще поеме ръководството. На 70 години обаче той продължава твърдо да държи управлението. Но с течение на времето въпросът дали наследниците му са наследили гения му да предлага сполучливо предмети на желанието ще излезе на дневен ред.
И могат ли фирмите за първокласни артикули да продължат да продават на от ден на ден хора, само че въпреки всичко да запазят превъзходството си? Засега го вършат. Но промишлеността, която Арно оказа помощ да се сътвори, е млада, макар непреходното качество, което се стреми да излъчва. Тя процъфтява, харчейки екстравагантно, с цел да накара хората да купуват красиви задгранични неща, от които не се нуждаят. Това е архетипният бизнес модел на нашето време. Но какво ще стане, в случай че времената се трансформират?
2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
© Reuters
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Бизнесът с първокласни артикули се трансформира в терен за развиване на няколко великански конгломерата
Акциите на LVMH са поскъпнали три пъти през последните пет години, в това число 60% от януари до момента
Какво да си купи група за първокласни артикули, която има всичко? Повече диаманти, несъмнено. На 25 ноември LVMH, към този момент международният водач в бранша, разгласи, че купува Tiffany & Co, където трейдъри от Уолстрийт харчат малко пари, с цел да подобрят възможностите си да трансфорат приятелките в годеници. Американската марка ще стане 76-ят детайл от парижката група, присъединявайки се към Louis Vuitton, Dior и шампанското Veuve Clicquot. Колко още елементи могат да се поберат под корпоративния чадър на Бернар Арно, изпълнителния шеф и максимален акционер на LVMH?
Бизнес за огромни
Цената на договорката е висока, както прилича на драгоценен камък. LVMH ще заплати 16.9 милиарда $, в това число дълга, което се равнява на приходите от продажби за близо четири години на Tiffany. Независимо от това договорката беше посрещната с възторг, подобаващ за годеж.
Бизнесът с първокласни артикули, в миналото с размерите на малко повече от занаятчийска промишленост, доминирана от фамилни компании в Европа, се трансформира в терен за развиване на няколко великански конгломерата. През последните десетилетия имаше чувство за наложителност, когато следващата известна компания в бранша попаднеше в лапите на LVMH или някой от нейните съперници - Kering (държи Gucci и Balenciaga дружно с други марки) и Richemont (която има Cartier и Montblanc).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Придобиването бетонира мястото на LVMH на върха в света на първокласните артикули. Издигането на групата не е нищо друго с изключение на ослепително, откогато Бернар Арно я пое преди три десетилетия. Акциите й са поскъпнали три пъти през последните пет години, в това число 60% от януари до момента. С пазарна оценка от към 206 милиарда евро (227 милиарда долара) LVMH дружно с енергийната Royal Dutch Shell са най-скъпите компании, основани в Европейски Съюз.
Какво стои зад триумфите на Бернар Арно
Бернар Арно, чието семейство има съвсем половината от LVMH (и мажоритарна част от акциите с право на глас), към този момент е най-богатият човек в Европа. От мрачния град Рубе в Северна Франция той трансформира фамилната строителна компания в сериозна компания и след това в първокласен колос. Той сграбчи Dior като част от придобиването на пакет от проблематични текстилни активи през 80-те години, след което овладя контрола в LVMH. " Вълкът в кашмир " има всички детайли на благосъстояние от 100 милиарда $ – от обществена арт сбирка, съхранявана в музей в Париж, планиран от Франк Гери, до безупречно направените костюми на " Кристиан Диор ", както и няколко вестника. " LVMH господства в структурно миропомазан бранш, подтикван от глобализацията и неравенството в приходите ", споделя Лука Солка от анализаторската компания Bernstein.
Успехът му е резултат от обстоятелството, че се е захванал с верния бизнес, в точното време и с подобаващ размер - огромен.
Започваме с промишлеността. Продажбите на първокласни артикули като дамски чанти, елегантни часовници и шалове на Hermès са нарастнали с към 6% годишно от 1996 година до момента, съгласно консултантската компания Bain. Прогнозите сочат, че размерът на пазара ще доближи 281 милиарда евро през тази година. Китайски купувачи, които бяха необичайност през 2000 година, в този момент дават отговор за една трета от продажбите.
Размерът донесе повече триумфи. В промишленост с високи закрепени разноски - изразходвани за маркетинг, както и големи наеми за магазини на първокласни улици – по-големите продажби водят до по-добри маржове. През последните две десетилетия LVMH реализира съвсем два пъти по-висок растеж на продажбите от този в промишлеността, а предходната година продаде екстравагантни артикули за 46 милиарда евро (виж графиката). Това е три пъти повече от Kering и Richemont, които са най-сериозните съперници на групата.
Бернар Арно се трансформира в най-очаквания покупател за Tiffany частично тъй като мащабът на бизнеса основава преимущества, които не са налични за по-малките търговци. Първоначално това може да наподобява необичайно. В съпоставяне с по-малките браншове сливанията в бизнеса с първокласни артикули основават по-малко благоприятни условия за понижаване на разноските или синергия. Никой не чака да вземем за пример часовниците на Tiffany да се продават в магазините на Louis Vuitton.
Но анализаторите считат, че марките могат да се оправят по-добре като част от конгломерат. Да вземем за образец Tiffany – акционерите притискаха управлението да усъвършенства маржовете и бързо да увеличи продажбите, което беше безпричинно във време на преструктуриране.
LVMH твърди, че ще даде време и пари на Tiffany да вземем за пример да ремонтира магазини и да навлече в още по-луксозни сегменти. Нещо сходно направи и с италианската бижутерна компания Bulgari. Бернар Арно съобщи през предходната седмица, че облагата на Bulgari е повишена пет пъти, откогато LVMH закупи компанията през 2011 година Групата не разкрива по какъв начин се показва всяка марка (годишният й доклад съдържа повече фотоси на модели със скъпоценни камъни, в сравнение с финансови детайли), облекчавайки натиска върху творчеството за реализиране на тримесечните цели.
Размерът има значение
Мащабът обезпечава и повече световни преимущества. Конгломератите имат повече въздействие при договаряне да вземем за пример с наемодателите на нови молове в Китай. Те могат да притиснат списания за по-добри рекламни цени. Могат да се споделят огромни разноски, свързани със основаването на уеб сайтове за електронна търговия. Такива преимущества допускат още консолидации. Но има ограничавания за LVMH и другите в бранша. Едното от тях е снабдяването. Непреходните марки, които конгломератите мощно желаят по формулировка да имат, се нуждаят от дълга история и са относително малко. Останалите самостоятелни, като Chanel и Rolex, се борят със зъби и нокти да запазят свободата си. Арно е преодолял сходни спънки, като тънко уголемява обсега на лукса, да вземем за пример посредством разклоняването му към хотелиерския бизнес.
Друго ограничаване, характерно за LVMH, е дали една група може да обслужва толкоз доста разнообразни бизнеси. В други браншове конгломератите към този момент се считат за несъответствуващи и не са на мода. Позициите на Kering отслабнаха, когато през предходната година продаде компанията за спортна екипировка и съоръжение Puma. Засега настроението е да се построяват империи, а не да се разпадат. Някои специалисти се чудят дали Richemont и Kering могат да се слеят, с цел да подобрят вероятностите си.
Предизвикателствата остават
LVMH не е без провокации. Бъдещето на първокласния бранш е нестабилно. Растежът в Китай няма да продължи постоянно, изключително в случай че комерсиалните разногласия продължат. Дори клиентите на Dom Pérignon усещат въздействието на рецесиите.
Маркетингът трябваше да се насочи към милениъл поколението, което се интересува от Instagram и устойчивостта. Пазаруването става от ден на ден онлайн, където обаче дебнат мастодонти като Amazon и Alibaba. Може би половината облага на групата идва от една марка - Louis Vuitton. Арно ясно означи, че LVMH е фамилна компания и че едно от децата му (четири от които работят в бизнеса) ще поеме ръководството. На 70 години обаче той продължава твърдо да държи управлението. Но с течение на времето въпросът дали наследниците му са наследили гения му да предлага сполучливо предмети на желанието ще излезе на дневен ред.
И могат ли фирмите за първокласни артикули да продължат да продават на от ден на ден хора, само че въпреки всичко да запазят превъзходството си? Засега го вършат. Но промишлеността, която Арно оказа помощ да се сътвори, е млада, макар непреходното качество, което се стреми да излъчва. Тя процъфтява, харчейки екстравагантно, с цел да накара хората да купуват красиви задгранични неща, от които не се нуждаят. Това е архетипният бизнес модел на нашето време. Но какво ще стане, в случай че времената се трансформират?
2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ