НАСА състави плейлиста със звуци от Слънчевата система
Американската галактическа организация НАСА сформира и разгласява плейлиста със звуци от Слънчевата система, заяви Сайънс алърт.
Предполага се, че галактическата празнота е тиха. Там, където атомите се намират прекомерно надалеч един от различен, с цел да разрешат разпространяването на звукови талази, всеки зов заглъхва още преди да стартира.
Това обаче не значи, че не може да се получи тон. Всъщност, в случай че хората можеха да ги чуят, някои от обектите в Слънчевата система щяха да издават пронизителен звук.
Други не могат да бъдат чути, само че е допустимо да бъдат преобразувани плазмените талази към тях. Тези талази се образуват, когато електроните попадат в клопката на магнитните полеви линии към огромни обекти като планетите и се спускат по серпантина надолу по тях.
Ако честотите на плазмените талази бъдат преобразувани в тон, могат да бъдат чути техните злокобни писъци и крясъци.
Всяко тяло в Слънчевата система има свои лични звуци. Слънцето да вземем за пример би трябвало да надава плач. Учените са пресметнали, че в случай че звукът можеше да се популяризира в Космоса, хората щяха да чуват звука на централната ни звезда като непрекъснат плач с главозамайващата мощ от 100 децибела.
Първите звуци от Космоса са записани от астронома Карл Гуте Янски през 1932 година А откогато стартират да изпращат сонди с изстрелването на " Спутник " през 1957 година, хората разполагат с повече данни, уловени от инструментите на тези галактически апарати.
Радиовълните в действителност не са тон. Те съставляват форма на светлина, в която звуковите данни могат да бъдат кодирани и когато бъдат уловени от правоприемник, да се трансфорат още веднъж в тон.
Плазмените талази, които се завихрят към планетите, могат да генерират забавни чуруликания и свирукания, известни като хор. Земните могат да звучат малко като птици или китове. Сатурн, със комплицираната си система от луни и пръстени, звучи като саундтрак от злокобен научнофантастичен филм от 50-те години на предишния век.
Дори луните на Юпитер имат свои лични комплицирани звукови профили. Европа и Ганимед са записани да издават плазмени звуци, които наподобяват на писукания на робот, до момента в който мощните ултравиолетови сияния на Юпитер са безусловно спиращи дъха.
Марс няма магнитно поле, само че е известно по какъв начин звучат ветровете му. Както спускаемият модул " ИнСайт ", по този начин и марсоходът " Пърсивиърънс " са записали натрапчивите, самотни звуци на марсианските ветрове, до момента в който прашните дяволи танцуват по повърхността на Червената планета.
Това не важи единствено за Слънчевата система. Космосът е необхватен и чудноват, а преобразуването на светлината в звуци може да помогне на учените да попаднат на скрити елементи, които е допустимо да са пропуснали. Ако човек желае да се почувства в действителност дребен, може да чуе звука на свръхмасивна черна дупка, която бучи в пространството на 250 милиона светлинни години от него.
Събраните от американската галактическа организация в плейлиста звуци могат да бъдат чути на уеб страницата НАСА Сайънс и в канала Спейс Аудио в Ютюб.
Предполага се, че галактическата празнота е тиха. Там, където атомите се намират прекомерно надалеч един от различен, с цел да разрешат разпространяването на звукови талази, всеки зов заглъхва още преди да стартира.
Това обаче не значи, че не може да се получи тон. Всъщност, в случай че хората можеха да ги чуят, някои от обектите в Слънчевата система щяха да издават пронизителен звук.
Други не могат да бъдат чути, само че е допустимо да бъдат преобразувани плазмените талази към тях. Тези талази се образуват, когато електроните попадат в клопката на магнитните полеви линии към огромни обекти като планетите и се спускат по серпантина надолу по тях.
Ако честотите на плазмените талази бъдат преобразувани в тон, могат да бъдат чути техните злокобни писъци и крясъци.
Всяко тяло в Слънчевата система има свои лични звуци. Слънцето да вземем за пример би трябвало да надава плач. Учените са пресметнали, че в случай че звукът можеше да се популяризира в Космоса, хората щяха да чуват звука на централната ни звезда като непрекъснат плач с главозамайващата мощ от 100 децибела.
Първите звуци от Космоса са записани от астронома Карл Гуте Янски през 1932 година А откогато стартират да изпращат сонди с изстрелването на " Спутник " през 1957 година, хората разполагат с повече данни, уловени от инструментите на тези галактически апарати.
Радиовълните в действителност не са тон. Те съставляват форма на светлина, в която звуковите данни могат да бъдат кодирани и когато бъдат уловени от правоприемник, да се трансфорат още веднъж в тон.
Плазмените талази, които се завихрят към планетите, могат да генерират забавни чуруликания и свирукания, известни като хор. Земните могат да звучат малко като птици или китове. Сатурн, със комплицираната си система от луни и пръстени, звучи като саундтрак от злокобен научнофантастичен филм от 50-те години на предишния век.
Дори луните на Юпитер имат свои лични комплицирани звукови профили. Европа и Ганимед са записани да издават плазмени звуци, които наподобяват на писукания на робот, до момента в който мощните ултравиолетови сияния на Юпитер са безусловно спиращи дъха.
Марс няма магнитно поле, само че е известно по какъв начин звучат ветровете му. Както спускаемият модул " ИнСайт ", по този начин и марсоходът " Пърсивиърънс " са записали натрапчивите, самотни звуци на марсианските ветрове, до момента в който прашните дяволи танцуват по повърхността на Червената планета.
Това не важи единствено за Слънчевата система. Космосът е необхватен и чудноват, а преобразуването на светлината в звуци може да помогне на учените да попаднат на скрити елементи, които е допустимо да са пропуснали. Ако човек желае да се почувства в действителност дребен, може да чуе звука на свръхмасивна черна дупка, която бучи в пространството на 250 милиона светлинни години от него.
Събраните от американската галактическа организация в плейлиста звуци могат да бъдат чути на уеб страницата НАСА Сайънс и в канала Спейс Аудио в Ютюб.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ