Джефри Сакс: Войната срещу Иран вероятно ще завърши с американско отстъпление
Американската империя не може да завоюва войната против Иран при допустими финансови, военни и политически разноски
Войната против Иран, която Съединените щати и Израел започнаха на 28 февруари 2026 година, евентуално ще приключи с американско оттегляне. Съединените щати не могат да продължат войната, без да провокират пагубни последствия. Подновена ескалация евентуално би довела до разрушаването на петролната, газовата и обезсолителната инфраструктура в района, причинявайки продължителна световна злополука. Иран може безапелационно да наложи разноски, които Съединените щати не могат да понесат и които светът не трябва да изтърпява.
Военният проект на Съединени американски щати и Израел беше обезглавяващ удар, продаден на президента Доналд Тръмп от премиера Бенямин Нетаняху и Давид Барнеа, шефа на „ Мосад “. Предпоставката беше, че нападателна взаимна американско-израелска бомбардировъчна акция ще отслаби дотам командната конструкция на иранския режим, нуклеарната стратегия и висшето управление на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, че режимът ще се разпадне. След това Съединените щати и Израел щяха да наложат податливо държавно управление в Техеран.
Тръмп, наподобява, е бил уверен, че Иран ще последва същия ход на събитията, какъвто се случи във Венецуела. Американската интервенция във Венецуела през януари 2026 година в профил венецуелския президент Николас Мадуро в нещо, което наподобява е било координирана интервенция сред Централно разузнавателно управление на САЩ и детайли вътре във венецуелската страна. Съединени американски щати получиха по-податлив режим, до момента в който по-голямата част от венецуелската властова конструкция остана на мястото си. Тръмп, наподобява, наивно е вярвал, че същият резултат ще се случи и в Иран.
Операцията в Иран обаче не докара до предразположен режим в Техеран. Иран не е Венецуела — нито исторически, нито софтуерно, нито културно, нито географски, нито военно, нито демографски, нито геополитически. Каквото и да се е случило в Каракас, то имаше малко общо с това, което щеше да се случи в Техеран.
Иранското държавно управление не се разпадна. Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война, надалеч от това да бъде обезглавен, се появи с укрепено вътрешно командване и с разширена роля в архитектурата на националната сигурност. Службата на висшия водач устоя; религиозният истаблишмънт затвори редиците си зад нея; а популацията се активизира против външната офанзива.
Два месеца по-късно Тръмп и Нетаняху нямат иранско държавно управление правоприемник под собствен надзор, нямат иранска капитулация, с която да приключат войната, и нямат никакъв боен път към победа. Единственият път — и този, по който Съединени американски щати наподобява поемат — е оттегляне, при което Иран управлява Ормузкия пролив, а нито един от останалите въпроси сред Съединени американски щати и Иран не е решен.
Няколко аргументи изясняват пагубните просчети на Америка и триумфите на Иран.
Първо, американските водачи фундаментално неправилно решиха Иран. Иран е велика цивилизация с 5000-годишна история, дълбока просвета, национална резистентност и горделивост. Иранското държавно управление нямаше да се поддаде на американски тормоз и бомбардировки, изключително като се има поради, че иранците помнят по какъв начин Съединени американски щати унищожиха иранската народна власт през 1953 година, като смъкнаха демократично определено държавно управление и постановиха полицейска страна, траяла 27 години.
Второ, американските водачи трагично подцениха софтуерната трудност на Иран. Иран има инженерство и математика на международно ниво. Той построи лична отбранителна индустриална база, с съвременни балистични ракети, локална промишленост за дронове и лична дарба за орбитални изстрелвания. Историята на софтуерното развиване на Иран, построена макар 40 години ескалиращи наказания, е удивително национално достижение.
Трето, военната технология се промени по метод, който облагодетелства Иран. Иранските балистични ракети костват дребна част от цената на американските прехващачи, употребявани против тях. Иранските дронове костват 20 000 долара; американските ракети прехващачи за противовъздушна защита костват 4 млн. $. Иранските противокорабни ракети, чиято цена е в ниския шестцифрен диапазон, заплашват американски разрушители, които костват 2–3 милиарда $. Иранската мрежа за въздържане на достъпа и ограничение на дейностите в региона на Залива, многослойната противовъздушна защита, способността за засищане с дронове и ракети и опцията за отказване на достъпа до морето в протока направиха оперативната цена за налагане на американската воля над Иран надалеч по-висока, в сравнение с Съединените щати могат да понесат, изключително като се вземат поради ответните опустошения, които Иран може да нанесе на прилежащите страни.
Четвърто, процесът на образуване на политиката в Съединени американски щати стана несъизмерим. Войната с Иран беше решена от дребен кръг президентски лоялисти в Мар-а-Лаго, без фиктивен междуведомствен развой и при Съвет за национална сигурност, който беше изпразнен от наличие през миналата година. Директорът на Националния център за битка с тероризма на Тръмп, Джо Кент, подаде оставка на 17 март с обществено писмо, в което разказва „ ехтене камера “, употребена за заблуждаване на президента. Войната беше артикул на система за взимане на решения, в която апаратът за разискване беше изключен.
Това не беше нито война по нужда, нито война по желание. Това беше война по волност. Основната причина беше хегемонията. Съединените щати се опитваха да запазят световно владичество, което към този момент не имат, а Израел се опитваше да откри районно владичество, което в никакъв случай няма да има.
Вероятният край, поради всичко това, е, че войната най-вероятно ще приключи с връщане към нещо близо до статуквото отпреди нея, като се изключи три нови обстоятелството на терен. Първо, Иран ще има действен надзор върху Ормузкия пролив. Второ, възпиращата позиция на Иран ще бъде доста засилена. Трето, дълготрайното американско военно наличие в Залива ще бъде доста понижено. Останалите въпроси, които сякаш подтикнаха Съединени американски щати да атакуван Иран — иранската нуклеарна стратегия, районните проксита, ракетният боеприпас — най-вероятно ще бъдат оставени там, където бяха при започване на войната.
Дори когато Съединени американски щати отстъпват, Иран няма да се възползва от преимуществото си против своите съседи. Три аргументи изясняват за какво. Първо, Иран има дълготраен стратегически интерес от съдействие със своите съседи от Залива, а не от продължаваща война. Второ, Иран няма да има интерес да възобновява война, която преди малко сполучливо е завършил. Трето, Иран ще бъде възпиран — в случай че въобще е належащо въздържане — от своите настойници измежду великите сили, Русия и Китай, които и двете желаят постоянен и проспериращ район. Иранското управление ясно схваща това и ще спре сраженията.
Тръмп без подозрение ще се опита да показа идното оттегляне като някаква огромна военна и стратегическа победа. Такива изказвания няма да бъдат правилни. Истината е, че Иран е надалеч по-сложен, в сравнение с Съединените щати разбираха; решението да се стартира война беше ирационално; а базовата технология на войната се промени против Съединени американски щати. Американската империя не може да завоюва войната против Иран при допустима финансова, военна и политическа цена. Това, което Америка обаче може да си възвърне, е известна степен на рационалност. Време е Съединени американски щати да прекратят интервенциите си за промяна на режими и да се върнат към интернационалното право и дипломацията.
Джефри Сакс и Сибил Фарес,
Войната против Иран, която Съединените щати и Израел започнаха на 28 февруари 2026 година, евентуално ще приключи с американско оттегляне. Съединените щати не могат да продължат войната, без да провокират пагубни последствия. Подновена ескалация евентуално би довела до разрушаването на петролната, газовата и обезсолителната инфраструктура в района, причинявайки продължителна световна злополука. Иран може безапелационно да наложи разноски, които Съединените щати не могат да понесат и които светът не трябва да изтърпява.
Военният проект на Съединени американски щати и Израел беше обезглавяващ удар, продаден на президента Доналд Тръмп от премиера Бенямин Нетаняху и Давид Барнеа, шефа на „ Мосад “. Предпоставката беше, че нападателна взаимна американско-израелска бомбардировъчна акция ще отслаби дотам командната конструкция на иранския режим, нуклеарната стратегия и висшето управление на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война, че режимът ще се разпадне. След това Съединените щати и Израел щяха да наложат податливо държавно управление в Техеран.
Тръмп, наподобява, е бил уверен, че Иран ще последва същия ход на събитията, какъвто се случи във Венецуела. Американската интервенция във Венецуела през януари 2026 година в профил венецуелския президент Николас Мадуро в нещо, което наподобява е било координирана интервенция сред Централно разузнавателно управление на САЩ и детайли вътре във венецуелската страна. Съединени американски щати получиха по-податлив режим, до момента в който по-голямата част от венецуелската властова конструкция остана на мястото си. Тръмп, наподобява, наивно е вярвал, че същият резултат ще се случи и в Иран.
Операцията в Иран обаче не докара до предразположен режим в Техеран. Иран не е Венецуела — нито исторически, нито софтуерно, нито културно, нито географски, нито военно, нито демографски, нито геополитически. Каквото и да се е случило в Каракас, то имаше малко общо с това, което щеше да се случи в Техеран.
Иранското държавно управление не се разпадна. Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война, надалеч от това да бъде обезглавен, се появи с укрепено вътрешно командване и с разширена роля в архитектурата на националната сигурност. Службата на висшия водач устоя; религиозният истаблишмънт затвори редиците си зад нея; а популацията се активизира против външната офанзива.
Два месеца по-късно Тръмп и Нетаняху нямат иранско държавно управление правоприемник под собствен надзор, нямат иранска капитулация, с която да приключат войната, и нямат никакъв боен път към победа. Единственият път — и този, по който Съединени американски щати наподобява поемат — е оттегляне, при което Иран управлява Ормузкия пролив, а нито един от останалите въпроси сред Съединени американски щати и Иран не е решен.
Няколко аргументи изясняват пагубните просчети на Америка и триумфите на Иран.
Първо, американските водачи фундаментално неправилно решиха Иран. Иран е велика цивилизация с 5000-годишна история, дълбока просвета, национална резистентност и горделивост. Иранското държавно управление нямаше да се поддаде на американски тормоз и бомбардировки, изключително като се има поради, че иранците помнят по какъв начин Съединени американски щати унищожиха иранската народна власт през 1953 година, като смъкнаха демократично определено държавно управление и постановиха полицейска страна, траяла 27 години.
Второ, американските водачи трагично подцениха софтуерната трудност на Иран. Иран има инженерство и математика на международно ниво. Той построи лична отбранителна индустриална база, с съвременни балистични ракети, локална промишленост за дронове и лична дарба за орбитални изстрелвания. Историята на софтуерното развиване на Иран, построена макар 40 години ескалиращи наказания, е удивително национално достижение.
Трето, военната технология се промени по метод, който облагодетелства Иран. Иранските балистични ракети костват дребна част от цената на американските прехващачи, употребявани против тях. Иранските дронове костват 20 000 долара; американските ракети прехващачи за противовъздушна защита костват 4 млн. $. Иранските противокорабни ракети, чиято цена е в ниския шестцифрен диапазон, заплашват американски разрушители, които костват 2–3 милиарда $. Иранската мрежа за въздържане на достъпа и ограничение на дейностите в региона на Залива, многослойната противовъздушна защита, способността за засищане с дронове и ракети и опцията за отказване на достъпа до морето в протока направиха оперативната цена за налагане на американската воля над Иран надалеч по-висока, в сравнение с Съединените щати могат да понесат, изключително като се вземат поради ответните опустошения, които Иран може да нанесе на прилежащите страни.
Четвърто, процесът на образуване на политиката в Съединени американски щати стана несъизмерим. Войната с Иран беше решена от дребен кръг президентски лоялисти в Мар-а-Лаго, без фиктивен междуведомствен развой и при Съвет за национална сигурност, който беше изпразнен от наличие през миналата година. Директорът на Националния център за битка с тероризма на Тръмп, Джо Кент, подаде оставка на 17 март с обществено писмо, в което разказва „ ехтене камера “, употребена за заблуждаване на президента. Войната беше артикул на система за взимане на решения, в която апаратът за разискване беше изключен.
Това не беше нито война по нужда, нито война по желание. Това беше война по волност. Основната причина беше хегемонията. Съединените щати се опитваха да запазят световно владичество, което към този момент не имат, а Израел се опитваше да откри районно владичество, което в никакъв случай няма да има.
Вероятният край, поради всичко това, е, че войната най-вероятно ще приключи с връщане към нещо близо до статуквото отпреди нея, като се изключи три нови обстоятелството на терен. Първо, Иран ще има действен надзор върху Ормузкия пролив. Второ, възпиращата позиция на Иран ще бъде доста засилена. Трето, дълготрайното американско военно наличие в Залива ще бъде доста понижено. Останалите въпроси, които сякаш подтикнаха Съединени американски щати да атакуван Иран — иранската нуклеарна стратегия, районните проксита, ракетният боеприпас — най-вероятно ще бъдат оставени там, където бяха при започване на войната.
Дори когато Съединени американски щати отстъпват, Иран няма да се възползва от преимуществото си против своите съседи. Три аргументи изясняват за какво. Първо, Иран има дълготраен стратегически интерес от съдействие със своите съседи от Залива, а не от продължаваща война. Второ, Иран няма да има интерес да възобновява война, която преди малко сполучливо е завършил. Трето, Иран ще бъде възпиран — в случай че въобще е належащо въздържане — от своите настойници измежду великите сили, Русия и Китай, които и двете желаят постоянен и проспериращ район. Иранското управление ясно схваща това и ще спре сраженията.
Тръмп без подозрение ще се опита да показа идното оттегляне като някаква огромна военна и стратегическа победа. Такива изказвания няма да бъдат правилни. Истината е, че Иран е надалеч по-сложен, в сравнение с Съединените щати разбираха; решението да се стартира война беше ирационално; а базовата технология на войната се промени против Съединени американски щати. Американската империя не може да завоюва войната против Иран при допустима финансова, военна и политическа цена. Това, което Америка обаче може да си възвърне, е известна степен на рационалност. Време е Съединени американски щати да прекратят интервенциите си за промяна на режими и да се върнат към интернационалното право и дипломацията.
Джефри Сакс и Сибил Фарес,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ