Какво се случва, когато учител решава да прекара един ден в обувките на свой ученик
Американска учителка организира опит, в който следи двама възпитаници за два образователни дни и прави всичко, което и те, живеейки живота на един гимназист. Ето какво споделя, че би трансформирала в уроците си по-късно прекарване. Почти всеки възпитаник може да си спомни най-малко един миг от живота си, в който е мразел учебното заведение. Дали тъй като е изнемогвал от домашни, дали часовете са били прекомерно натоварващи, или отношението на учителите - нетърпимо, е все едно. Важното е, че има доста неща, които могат и би трябвало да се подобрят в просветителната система, освен у нас, а и във всички други страни. Но по какъв начин един преподавател да разбере какво не е наред, с цел да го поправи, в случай че няма информация от гледната точка на ученика? Следният опит е извършен от американска учителка с 15-годишен опит в преподаването и е образец за това какъв брой е елементарно да схванеш какво не е наред с една обстановка и да се опиташ да я промениш.
Алексис Уигинс написа: „ Чаках 14 години да направя нещо, което трябваше да сторя още първата си година като преподавател: да проследя един възпитаник за един ден. Отвори ми очите и ме накара да пожелая да можех да се върна във всеки клас, който съм учила и да трансформира най-малко 10 неща – оформлението, образователния проект, инспекциите за схващане. Почти всичко! “
Има три съществени неща, които тя е научила от това прекарване:
#1 – „ Учениците седят през целия ден и седенето е изтощително “. Алексис би въвела постоянна разтяжка по средата на урока, баскетболен панер на вратата и повече дейни действия за ученика в часовете.
#2 – „ Гимназистите стоят и слушат пасивно в към 90 % от часовете си “. Ако можеше да промени досегашната си процедура, учителката би употребила таймер, с цел да не приказва прекалено много, би започвала всеки час със полемика на въпросите на учениците, каквото и да са те, и би провеждала мини-уроци по групи след лекциите, обвързани с разискване, игри и презентации.
#3 – „ Чувстваш се като скука през целия ден “. Учителката усеща, че методът, по който са третирани учениците, карани да мълчат, мъмрени и даже от време на време подигравани, основава преграда сред възпитаник и преподавател и не спомага за процеса на учене. Нещата, които би трансформирала са: би си основала предписание за връзка без жлъч и би помолила учениците да я държат виновна за това. Би предложила пет-минутен интервал при започване на тестванията единствено и само за въпроси, с цел да не се прекъсва процеса и с цел да не се повтарят едни и същи въпроси. И най-после, Алексис би употребила опита си като майка, с цел да третира учениците с обич и самообладание и да сътвори построи доверие с тях.
Това са някои от изводите, които Алексис Уигинс си е направила след единствено два дни в обувките на десетокласник и дванадесетокласник. Ако се замислиш, не е толкоз мъчно да се промени една дребна част от часа, дали посредством въвеждане на 5 минути за въпроси или за разтяжка, само че това би довело до огромни промени в живота на учениците и качеството на образованието.
Какво бихте трансформирали вие?
Автор: Яна Неделчева
Инфо: www.wishbox.org
