САЩ „ухажват“ Филипините, за да попречат на Китай
Америка се зае незабавно да усъвършенства връзките си с някогашната си колония Филипините , откакто те се скапаха при ръководството на някогашния филипински президент Родриго Дутерте, съобщи „ Reuters “. Тя отдели особено внимание на новия водач Фердинанд Маркос-младши и изпрати военно съоръжение и ваксини там. Вашингтон се нуждае от Манила в своя лагер, защото напрежението с Китай в Индо-Тихоокеанския район нараства.
Малко откакто завоюва президентския пост във Филипините през май предходната година, Фердинанд Маркос-младши , прочут още като „ Бонгбонг “, одобри първото си приветствено позвъняване от задграничен държавен глава – на линия беше президентът на Съединени американски щати Джо Байдън . Бързината, с която той е поискал триумф на новия президент, е зарадвала същински Маркос, споделят негови доближени.
Посолството на Съединени американски щати в Манила удостовери, че американският водач е бил първият, който се е обадил. След това последваха две пътувания на Маркос до Съединени американски щати , осъществени в границите на по-малко от година, както и визити във Филипините от страна на високопоставени чиновници от администрацията на Байдън. Сред тях са вицепрезидентът Камала Харис , държавният секретар Антъни Блинкен и министърът на защитата Лойд Остин .
Базираният в Манила политически анализатор Хулио Амадор III разказа американското посещаване като „ невиждана любовна бомбардировка “ , целяща да възвърне стабилността на американско-филипинските връзки . Предшественикът на Маркос, пламенният популист Родриго Дутерте, беше намерено неприятелски към Съединените щати, като по време на шестгодишния си мандат даже се опита да сближи страната си с Китай.
Според политически и военни анализатори настоятелността на Съединени американски щати е неотложна , защото страната има потребност Манила да бъде твърдо на нейна страна заради обстоятелството, че напрежението с Китай в Азиатско-тихоокеанския район нараства осезаемо . Филипините, южната съседка на Тайван, биха били незаместим пункт за американските военни сили, които биха могли да оказват помощ на Тайпе при положение на китайско нахлуване, настояват анализаторите. Както е известно, ръководещата китайска Комунистическа партия преглежда демократично управлявания Тайван като неотменима част от Китай и отхвърля да изключи потреблението на мощ, с цел да сложи острова под собствен надзор.
Под управлението на президента Си Дзинпин Пекин предявява искания към все по-обширна част от Южнокитайско море и се стреми да трансформира страната си в неоспорима военна мощ в Източна Азия. Подобна смяна би имала косвени последствия за въздействието на Съединени американски щати, районната сигурност и международната търговия. Понастоящем повече от една пета от международния морски превоз минава през Южнокитайско море. Тесните проливи към Филипините и Тайван са осеяни с подводни кабели за връзка и са жизненоважни канали за патрулиращите в района американски военноморски сили.
Надпреварата сред Китай и Съединени американски щати в региона на модерните технологии , които могат да дефинират кой ще има военно и икономическо превъзходство през този век, става все по-ожесточена . Въздушните и морските безпилотни летателни апарати, оръжията, ръководени от изкуствен интелект, и най-съвременните системи за наблюдаване бързо трансформират образа на войната, която има отражение върху световния баланс на силите. За Съединени американски щати укрепването на съюзите в Азиатско-тихоокеанския район също е от решаващо значение , с цел да държат доколкото могат Китай под надзор, а положителните връзки сред Филипините и Съединени американски щати са основни за този блян.
