Амелия Еърхарт - удивителната история на една жена с душа на птица
Амелия Мери Еърхарт се ражда в Канзас на 24 юли 1897 година Амелия и по-малката й сестра не са възпитавани по този начин, както е положено да бъдат отглеждани девойките при започване на ХХ век. Двете девойки играят момчешки игри, стрелят с лък по плъхове, катерят се по дърветата, а дребната Амелия прави самоделно увеселително влакче – окачва стръмни релси и се спуска по тях с кутия.
Макар и потърпевша, с разцепена уста и скъсана рокля, тя е необикновено въодушевена от чувството, че лети. Въпреки това, когато през 1907 година вижда аероплан за първи път на панаира в Де Мойн, Айова, тя отхвърля на татко си да се качи, тъй като апаратът й се вижда незанимателен.
До 12-годишна Амелия е обучавана вкъщи от майка си, баба си и гувернантка. Тя и сестра й постъпват в държавно учебно заведение, когато фамилията се мести в Де Мойн.
Заради проблеми на бащата с алкохола, уволнението му и конфискация на имуществото, девойките са изпратени при другари в Чикаго, където приключват гимназия. Амелия стартира да следва в лицей в Пенсилвания, само че го напуща. През 1917 година получава документ от Червения кръст за помощник-медсестра и работи във военна болница в Торонто, само че напуща след края на Първата международна война.
За първи път през 1920 година Еърхарт се качва на аероплан. Оттук нататък това става главен блян в живота й. Десетте минути на първия полет дефинират ориста й. "Просто разбрах, че би трябвало да хвърча " – споделя тя.
За да реализира фантазията си, тя кара камион, работи в телефонна компания и икономисва хилядите долари, нужни за уроците по пилотиране. През януари 1921 година постъпва да учи при Анита Снук – една от първите дами летци.
След шест месеца купува първия си аероплан “Кинър Ърстър”, наименуван от нея "Канарчето ". С него слага международен връх за дами водачи над 14 000 фута на 22 октомври 1922 година
На 15 май идната година Еърхарт получава пилотска брошура от Международната федерация по аеронавтика, което я прави 16-ата жена с такова удостоверение. През 1927 година е натрупала съвсем 500 летателни часа без съществени произшествия, само че следващите фамилни финансови неблагополучия я карат да изостави следването, да се реалокира и още веднъж да стартира работа като учителка и обществена работничка.
Трудностите на битието не я отхвърлят от авиацията. Тя става член на бостънския клон на Американското общество по аеронавтика, а по-късно е определена и за негов вицепрезидент. Пише вестникарски колонки, отдадени на летенето, работи като търговски представител на самолетостроителната компания "Кинър ".
Постоянството, куражът и упоритостта да преследва фантазиите си в област, където мъжете проправят пътеки, я вършат идол на ранното феминистко придвижване. Неин спонсор става дамата от висшето общество Ейми Фипс Гест. Самата тя след първия сполучлив полет над Атлантика на Чарлс Линдберг желала да запише името си в историята като първата жена, прелетяла над океана, само че се отхвърля поради заплахите.
Амелия е пътник в полета на Уилмър Шулц и Луис Гордън със задачата да води бордови дневник. На 17 юни 1928 година 21-часовият полет от Трепъси Харбър, Нюфаундленд, до Бъри Порт Уелс прави Еърхарт звезда, макар че не е пилотирала. След завръщането си в Съединени американски щати екипажът е посрещнат с огромен церемониал, приключил с церемониален банкет при президента Кулидж.
Вече звезда, Амелия Еърхарт пътува из страната, изнасяйки лекции, написа книги, популяризира търговски артикули, приема мястото на втори редактор в "Космополитън ". Лансира фешън линия дамско облекло и куфари, пропагандира за комерсиалната авиация, финансира лични авиационни планове. С Чарлс Линдберг влагат пари и старания в основаването на първият постоянен въздушен автобус сред градовете Ню Йорк и Вашингтон.
Амелия Еърхарт слага и свои лични върхове – тя е първата жена, прелетяла през 1928 година над Северна Америка. Печели трето място в надпреварата за дами Санта Моника–Кливланд през 1929 година Започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където по нейно гледище се отделят женските върхове. Международната федерация по аеронавтика също прави това разделяне.
През 1931 година прави нов международен връх за височина 18 415 фута. На 20 май 1932 година прелита независимо над Атлантическия океан за 14 часа и 56 минути от Харпър Грейс, Нюфаундленд, до едно пасбище в Кълмор, Северна Ирландия.
Като първата жена, прелетяла над Атлантика е удостоена с медал за достижения в авиацията от Конгреса на Съединени американски щати, медал на Почетния легион от държавното управление на Франция, златен орден от Националното географско общество и от президента Хърбърт Хувър.
Тя е и първият човек, който прелита от Хонолулу до Оукланд, Калифорния, от Лос Анджелис до Мексико Сити, от Мексико Сити до Ню Йорк. Има многочислени награди от надпреварите за дами.
През 1936 година взема решение, че е време за нов аероплан и околосветски полет. Планираният от нея не е първи към Земята, само че е най-дългият – 47 000 км. Амелия избира за навигатори Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март от Оукланд. В Хавай самолетът минава през монтьор. Налага се да излетят от Пърл Харбър, само че самолетът се завърта, вместо да се издигне, и поради сериозните провали полетът се отсрочва.
На 1 юни Еърхарт излетява още веднъж единствено с Нунан – заради метеорологичните условия потеглят от запад на изток. Спират в Южна Америка, Африка, Индия, Югоизточна Азия. На 29 юни идват в Лае, Нова Гвинея. Остават им още 11 000 км над Тихия океан. На 2 юни потеглят от остров Лае, само че внезапно Самолетът изчезва мистериозно.
До ден сегашен се провеждат експедиции, в търсенето на този исторически аероплан и се вършат следствия за случилото се.
Макар и потърпевша, с разцепена уста и скъсана рокля, тя е необикновено въодушевена от чувството, че лети. Въпреки това, когато през 1907 година вижда аероплан за първи път на панаира в Де Мойн, Айова, тя отхвърля на татко си да се качи, тъй като апаратът й се вижда незанимателен.
До 12-годишна Амелия е обучавана вкъщи от майка си, баба си и гувернантка. Тя и сестра й постъпват в държавно учебно заведение, когато фамилията се мести в Де Мойн.
Заради проблеми на бащата с алкохола, уволнението му и конфискация на имуществото, девойките са изпратени при другари в Чикаго, където приключват гимназия. Амелия стартира да следва в лицей в Пенсилвания, само че го напуща. През 1917 година получава документ от Червения кръст за помощник-медсестра и работи във военна болница в Торонто, само че напуща след края на Първата международна война.
За първи път през 1920 година Еърхарт се качва на аероплан. Оттук нататък това става главен блян в живота й. Десетте минути на първия полет дефинират ориста й. "Просто разбрах, че би трябвало да хвърча " – споделя тя.
За да реализира фантазията си, тя кара камион, работи в телефонна компания и икономисва хилядите долари, нужни за уроците по пилотиране. През януари 1921 година постъпва да учи при Анита Снук – една от първите дами летци.
След шест месеца купува първия си аероплан “Кинър Ърстър”, наименуван от нея "Канарчето ". С него слага международен връх за дами водачи над 14 000 фута на 22 октомври 1922 година
На 15 май идната година Еърхарт получава пилотска брошура от Международната федерация по аеронавтика, което я прави 16-ата жена с такова удостоверение. През 1927 година е натрупала съвсем 500 летателни часа без съществени произшествия, само че следващите фамилни финансови неблагополучия я карат да изостави следването, да се реалокира и още веднъж да стартира работа като учителка и обществена работничка.
Трудностите на битието не я отхвърлят от авиацията. Тя става член на бостънския клон на Американското общество по аеронавтика, а по-късно е определена и за негов вицепрезидент. Пише вестникарски колонки, отдадени на летенето, работи като търговски представител на самолетостроителната компания "Кинър ".
Постоянството, куражът и упоритостта да преследва фантазиите си в област, където мъжете проправят пътеки, я вършат идол на ранното феминистко придвижване. Неин спонсор става дамата от висшето общество Ейми Фипс Гест. Самата тя след първия сполучлив полет над Атлантика на Чарлс Линдберг желала да запише името си в историята като първата жена, прелетяла над океана, само че се отхвърля поради заплахите.
Амелия е пътник в полета на Уилмър Шулц и Луис Гордън със задачата да води бордови дневник. На 17 юни 1928 година 21-часовият полет от Трепъси Харбър, Нюфаундленд, до Бъри Порт Уелс прави Еърхарт звезда, макар че не е пилотирала. След завръщането си в Съединени американски щати екипажът е посрещнат с огромен церемониал, приключил с церемониален банкет при президента Кулидж.
Вече звезда, Амелия Еърхарт пътува из страната, изнасяйки лекции, написа книги, популяризира търговски артикули, приема мястото на втори редактор в "Космополитън ". Лансира фешън линия дамско облекло и куфари, пропагандира за комерсиалната авиация, финансира лични авиационни планове. С Чарлс Линдберг влагат пари и старания в основаването на първият постоянен въздушен автобус сред градовете Ню Йорк и Вашингтон.
Амелия Еърхарт слага и свои лични върхове – тя е първата жена, прелетяла през 1928 година над Северна Америка. Печели трето място в надпреварата за дами Санта Моника–Кливланд през 1929 година Започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където по нейно гледище се отделят женските върхове. Международната федерация по аеронавтика също прави това разделяне.
През 1931 година прави нов международен връх за височина 18 415 фута. На 20 май 1932 година прелита независимо над Атлантическия океан за 14 часа и 56 минути от Харпър Грейс, Нюфаундленд, до едно пасбище в Кълмор, Северна Ирландия.
Като първата жена, прелетяла над Атлантика е удостоена с медал за достижения в авиацията от Конгреса на Съединени американски щати, медал на Почетния легион от държавното управление на Франция, златен орден от Националното географско общество и от президента Хърбърт Хувър.
Тя е и първият човек, който прелита от Хонолулу до Оукланд, Калифорния, от Лос Анджелис до Мексико Сити, от Мексико Сити до Ню Йорк. Има многочислени награди от надпреварите за дами.
През 1936 година взема решение, че е време за нов аероплан и околосветски полет. Планираният от нея не е първи към Земята, само че е най-дългият – 47 000 км. Амелия избира за навигатори Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март от Оукланд. В Хавай самолетът минава през монтьор. Налага се да излетят от Пърл Харбър, само че самолетът се завърта, вместо да се издигне, и поради сериозните провали полетът се отсрочва.
На 1 юни Еърхарт излетява още веднъж единствено с Нунан – заради метеорологичните условия потеглят от запад на изток. Спират в Южна Америка, Африка, Индия, Югоизточна Азия. На 29 юни идват в Лае, Нова Гвинея. Остават им още 11 000 км над Тихия океан. На 2 юни потеглят от остров Лае, само че внезапно Самолетът изчезва мистериозно.
До ден сегашен се провеждат експедиции, в търсенето на този исторически аероплан и се вършат следствия за случилото се.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ