По следите на Пруст
Амбициозната задача, която са си сложили кураторите на експозицията, е да уловят всички пресечни точки на Пруст (1871–1922) с основните фигури, вълнували сетивата и мислите му, живели в спомените му и оформяли героите му.„ За да разбираме Пруст, е значимо да имаме знания за Париж и времето, в което той е живял – космополитна и доста дейна във вибрациите си международна столица, в която в тези години се случват съществени промени с архитектурата на Барон Осман, с навлизането на електричеството, колите, развиването на театрите и оформянето на кафенетата и заведенията за хранене като съществена сцена освен за срещи, само че и за публични диспути. Но с цел да достигнем до този стадий в развиването на града, би трябвало да се върнем и малко обратно, в картините на импресионистите. Те са подготвили хората за огромната смяна, провокирана от естествения ход на времето – най-характерната и обичана тематика на Пруст “, разказва водещият куратор в екипа Фернандо Чека. 
През 1896 година младият публицист разгласява „ Удоволствия и дни “. Първата му творба е подложена на доста рецензии, само че в този момент тя е в центъра на изложбата, тъй като е първото удостоверение за усетите му за музика, спектакъл, изобразително изкуство, както и за честите му визити в един от обичаните му музеи по това време – Лувъра.Тези ползи се развиват и обогатяват, с цел да се стигне до появяването на „ По следите на изгубеното време “ – разказ, публикуван в седем елементи, в интервала 1913 и 1927 година, с общ размер от 4000 страници. В тях оживяват Париж, аристокрацията, френският Прованс и доста от местата, в които са живели обичаните художници на създателя – Мане, Писаро, Реноар, Моне и Буден. 
Френската столица е в краката на театралната дива Сара Бернар, която откривателите на Пруст считат, че е главното ентусиазъм зад един от женските облици в книгата – Берма. Кураторите на изложбата се впускат и в по-неизследвани направления на въздействията върху Пруст, като пристрастяването му към Венеция, готическите катедрали и тъканите, които открива в ателиетата на испанските актьори Мариано Фортуни и Раймундо Мадрацо.За да се оформи цялостната визия, екипът заема от задгранични музеи платна на Рембранд, Вермеер и Търнър, както и първи издания на книгите на Пруст от Френската национална библиотека и библиотеката в Мадрид.
През 1896 година младият публицист разгласява „ Удоволствия и дни “. Първата му творба е подложена на доста рецензии, само че в този момент тя е в центъра на изложбата, тъй като е първото удостоверение за усетите му за музика, спектакъл, изобразително изкуство, както и за честите му визити в един от обичаните му музеи по това време – Лувъра.Тези ползи се развиват и обогатяват, с цел да се стигне до появяването на „ По следите на изгубеното време “ – разказ, публикуван в седем елементи, в интервала 1913 и 1927 година, с общ размер от 4000 страници. В тях оживяват Париж, аристокрацията, френският Прованс и доста от местата, в които са живели обичаните художници на създателя – Мане, Писаро, Реноар, Моне и Буден. Френската столица е в краката на театралната дива Сара Бернар, която откривателите на Пруст считат, че е главното ентусиазъм зад един от женските облици в книгата – Берма. Кураторите на изложбата се впускат и в по-неизследвани направления на въздействията върху Пруст, като пристрастяването му към Венеция, готическите катедрали и тъканите, които открива в ателиетата на испанските актьори Мариано Фортуни и Раймундо Мадрацо.За да се оформи цялостната визия, екипът заема от задгранични музеи платна на Рембранд, Вермеер и Търнър, както и първи издания на книгите на Пруст от Френската национална библиотека и библиотеката в Мадрид. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ