Амбициите на Европа за енергиен преход са изправени пред няколко

Амбициите на Европа за енергиен преход са изправени пред няколко провокации, само че главната спънка за консолидираното на нова възобновима сила в употреба е незадоволителният потенциал на мрежата, показват от консултантската компания Rystad Energy. Настоящата базова прогноза на анализаторите от Rystad планува, че Европа ще добави до 530 гигавата (GW) слънчева фотоволтаична сила и наземна и офшорна вятърна сила сред 2022 година и 2030 година, което е над 66 GW приблизително на година. При това делът на слънчевата и вятърната сила, взети дружно като дял от общия конфигуриран потенциал, надвиши 10% през 2010 година и повече от три пъти през 2021 година, достигайки 34%, съгласно изследване на Rystad Energy. Забавяне на този растеж не се чака, защото европейските страни възнамеряват голямо прибавяне на възобновими енергийни източници през идващите няколко години. Ако Европа желае да остане водач в енергийния преход, ще би трябвало да се развие голям мрежови потенциал, както за консолидиране на нови индустриални мощности в енергийните миксове на съответните страни, по този начин и за реализиране на по-добро свързване на европейските страни, тъй че електрическата енергия да може да бъде поемана оптимално. Зашеметяващото количество нови слънчеви и вятърни мощности, които се чака да бъдат включени в Европа през идващите години, значи, че взаимосвързаността на мрежите ще бъде тясното място, както за по-ефективното потребление на енергийните източници, по този начин и за цялостната  и по-бавна декарбонизация на енергийния бранш с повече изкопаеми горива, който ще би трябвало да се употребява за компенсиране. В исторически проект това беше доста по-малък проблем, защото енергийната система на Европа бе доминирана от четири огромни източника – въглища, газ, нуклеарна сила и водноелектрическа сила – всички с друга степен на диспечиране, само че никой  от тях не се счита за несиметричен (променлив). С темповете на развиване на възобновимата сила, които доста надвишават скоростта на модернизирането на мрежата и плановете за разширение в някои елементи от Европа, политиците и енергийният бранш ще би трябвало деликатно да проучат дали проектите за развиване на дадена страна за нов индустриален потенциал подхождат на нейните проекти за развиване, както за вътрешния, по този начин и за граничния метафоричен потенциал. Сроковете за нови планове са доста дълги и някои страни в Европа към този момент лимитират възобновимата сила, която може да се употребява другаде – да вземем за пример Германия ограничи към 10,2 тераватчаса (TWh) вятърна сила през 2017 година, най-високото равнище, от която и да е европейска страна дата. Средната годишно това е към 5% понижаване на променливата възобновима сила, което акцентира, какъв брой  са проблем към този момент тесните места. „ Все по-свързаната електрическа мрежа на Европа е една от първите в международен мащаб, която поема обилни количества възобновима и променлива сила. Преместването на сила на континента, тъй че да се сведе до най-малко потреблението на въглеродни излъчвания, ще бъде допустимо единствено в случай че мрежата бъде надградена. Това няма да е елементарно, бързо или на ниска цена, само че ще понижи излъчванията на парникови газове и ще усили енергийната сигурност. Надпреварата стартира, с цел да се види дали надграждането на мрежата ще може да доближи зашеметяващите равнища на нови възобновими енергийни източници, които ще се появят  през идващото десетилетие “, споделя Fabian Rønningen, старши анализатор на енергийните пазари в Rystad Energy. От Rystad показват и по какъв начин съществуващата база потенциал и бъдещият потенциал ще бъдат разпределени неравномерно сред европейските страни, като Северно море се обрисува като различен европейски енергиен център със стотици GW потенциал, плануван да бъде включен през идващите десетилетия. За една бъдеща енергийна система, в която енергийните източници на Европа се употребяват оптимално, както политиците, по този начин и промишлеността ще би трябвало да мислят по друг метод за развиването на мрежата в съпоставяне със статуквото. По-голямата част от новия потенциал, който ще се появи онлайн в Европа през идващите десетилетия, ще бъде слънчева и вятърна сила, като тези запаси ще варират доста в другите елементи на континента. Южните елементи на Европа имат по-добри слънчеви условия от северните, до момента в който вятърните запаси са най-високи в северните и източните региони на континента, както и във всички крайбрежни и офшорни зони. Това значи, че бъдещата енергийна система на Европа може да има доста по-висока степен на потоци на електрическа енергия сред страните, в сравнение с виждаме през днешния ден, макар че Европа към този момент се смята за добре взаимосвързана. Испания се очерта като един от европейските водачи, когато става въпрос както за слънчева, по този начин и за вятърна сила, и сега има един от най-големите тръбопроводи за възобновима сила в Европа. Испания разполага с най-икономическия безоблачен капацитет от огромните европейски страни, заради огромната си земна маса и високото годишно слънчево лъчение, като в същото време е пионер в европейската вятърна промишленост. В същото време, заради относително слабото си свързване с останалата част от континентална Европа, Испания е отличен образец за това по какъв начин вътрешните тесни места в европейската мрежа могат да пречат на енергийния преход на Европа. Въпреки че се чака развиването на мрежата в Испания да нарасне бързо през идващото десетилетие, сега са планувани единствено три междусистемни връзки за високо напрежение към Франция, две от които не се чака да бъдат пуснати в употреба преди 2027 година Това е единствено един образец за евентуални усложнения, пред които Европа може да се изправи през идващото десетилетие, защото стотици GW слънчева и вятърна сила ще бъдат пуснати в деяние, до момента в който развиването на поддържащата мрежова инфраструктура изостава, изключително трансграничните междусистемни връзки. Политиците би трябвало да се уверят дали проектите за развиване на мрежата са в сходство с амбициозните цели за възобновима сила, с цел да се подсигурява, че преносният потенциал не лимитира енергийния преход. Инсталираният потенциал от възобновими енергийни източници в Испания ще нарасне над два пъти през 2030 година съгласно актуалната базова прогноза на Rystad Energy. Докато инсталираният потенциал от невъзобновяеми енергийни източници ще спадне от 54 GW през 2022 година на 34 GW до 2030 година, потенциалът от възобновими енергийни източници ще нарасне от 64 GW на 151 GW. Слънчевата сила ще докара до по-голямата част от растежа на възобновимите енергийни източници, основно с помощта на развиването  им в централна Испания. Плановете за разширение на трансформаторния потенциал са настроени, тъй че да се оправят с тези амбициозни цели за напредък на инсталирания потенциал. Испанският оператор на преносна система (TSO), Red Electrica, е начертал подробни проекти за усъвършенствания и разширения на своята преносна мрежа. Към края на това десетилетие тези проекти биха могли да доведат до увеличение на потенциала на трансформаторите с повече от 220% спрямо равнищата от 2022 година Въпреки че такива надграждания на мрежата са планувани в цяла Испания, по-голямата част от потенциала очевидно ще бъде прибавен в южна и централна Испания, изключително в райони като Андалусия и Кастилия и Леон. Това са и районите, където по-голямата част от плануваните слънчеви и вятърни мощности ще бъдат пуснати в употреба през идващите няколко години. Последният път, когато междусистемна връзка за високо напрежение сред Испания и Франция влезе в употреба беше през 2015 година През идващите години страните признаха взаимните изгоди от по-нататъшното консолидиране на своите електрически мрежи, като проектираха три други връзки за непрекъснат ток с високо напрежение през общата си граница. Един от плановете е 400-километрова връзка, която ще минава сред подстанция Cubnezais (близо до Бордо, Франция) и подстанция Gatika (близо до Билбао, Испания), известна като плана Бискайския залив. Междусистемната връзка главно ще бъде положена под водата в Атлантическия океан, а останалата част ще бъде заровена подземен и ще бъде първата подводна връзка сред Испания и Франция. Проектът има общ метафоричен потенциал от 2 GW и ще увеличи общия междусистемен потенциал сред двете страни до 5 GW. В момента се чака планът да бъде приключен до 2027 година Освен това страните влагат в подсилване на съществуващи междусистемни връзки. Що се отнася до потреблението на междусистемните връзки Франция-Испания, електрическата енергия постъпва основно в Испания. Испания е забележителен чист вносител на френско електричество всяка година от 2016 година насам, с 12,4 TWh чист годишен импорт при пика си през 2017 година Тази година ще покаже забележителна смяна, като Испания е чист експортьор за Франция всеки месец през 2022 година, като се изключи февруари, измежду огромен недостиг във френското нуклеарно произвеждане. От 2016 година до 2022 година Испания беше огромен чист вносител на евтина френска нуклеарна сила, до момента в който през 2022 година страната имаше гъвкавостта и реализира нарастване на производството на електрическа енергия главно от газ, с цел да поддържа френските консуматори на фона на енергийната рецесия. Това в допълнение акцентира изгодите от увеличената взаимосвързаност за двете страни. Освен това Испания сега е един от най-големите производители на възобновима сила в Европа и има впечатляващ брой от планове за възобновима сила, като забележителна част от електрическата енергия, изнесена за Франция до момента през 2022 година, е слънчева и вятърна. За разлика от Испания, Франция не е възнамерявала да усили в същата степен каузи на възобновимите енергийни източници в енергийния си микс. Ситуацията с нуклеарната сила във Франция се чака да се усъвършенства през 2023 година, което ще бъде пък от изгода и за Испания. С повече междусистемни връзки сред Франция и Испания, двете могат да разчитат една на друга в интервали, когато производството им на електрическа енергия е ниско. Като се има поради изобилието от сила от възобновими източници, която ще се създава в Испания, Франция ще може да внася чиста, възобновима сила, когато слънцето грее и духа вятър. От друга страна, Испания ще може да внася постоянна сила от нуклеарните реактори на Франция, с цел да попълни спиранията, когато времето е по-неблагоприятно. С други думи, разширението на високоволтовите връзки сред двете електрически мрежи ще бъде от изгода както за двете страни, по този начин и за по-широкия европейски район. Това повдига въпроса: задоволителен ли е потенциалът на междусистемните връзки, който се развива в Испания и Франция спрямо темпото на инсталациите за възобновими източници? Сроковете на плановете за междусистемни връзки са доста дълги, както се вижда от плана за Бискайския залив, който се чака да отнеме 10 години началото на първичните съвещания, почнали през 2017 година, до упования пуск през 2027 година Като илюстрация, 5 GW метафоричен потенциал ще да може да размества почти 40 TWh на година, в случай че се употребява при доста високи коефициенти на потребление – доста количество, само че относително малко спрямо общото търсене на сила в двете страни. Търсенето на електрическа енергия и в двете страни се чака да нарасне бързо след 2025 година, защото електрифицирането на техните стопански системи продължава. Освен това образецът Испания-Франция е единствено един от многото. Много от същите въпроси ще зародят и в други елементи на Европа, изключително откакто Северно море се обрисува като различен европейски енергиен център със стотици гигавати мощности, планувани да бъдат включени през идващите десетилетия. Следователно, както политиците, по този начин и енергийният бранш би трябвало деликатно да проучат дали проектите за развиване на дадена страна за нов индустриален потенциал съответстват с нейните проекти за развиване, както за вътрешен, по този начин и за трансграничен метафоричен потенциал. Сроковете за нови планове са доста дълги и Европа просто не може да си разреши тесни места в мрежата, които да спрат нейните проекти за енергиен преход.