Мартин Димитов: Какви тротоари, бре? Тави се е направо тротоАРТ
Ама, какви тротоари, бре, това си е напряко арт. Не тротоар, а тротоАРТ - еххх, какъв брой палави сме с думите ние от демократичната общонст, какви лингвистични играчи сме, истински роналдиньовци на лингвистиката. Или, както би споделила повелителката на ”БрекзиД ” баронеса Цвета декор Караян: ”Ма вий по всякакъв начин можи да са изразявати от туй димократично сусиете бе, да *** вашата димократична м***а да *** ”.
Тя е от тези отворени към бъдещето баронеси, които не се държат като остарялата аристокрация, към която безспорно принадлежат, ами употребяват естествен, човешки, елементарен език.
Но, дано не отклоняваме погледа си към изключителните персони на нашия политически beau monde, чието интелектуално господство свети като морски фар в тъмното пандемично море, ами като покорна парадайса да сведем глави и да се взрем в основаните от династията на Гербиите тротоарти.
Кой ли възпитаник на Маркиз Дьо Рашид е изваял тази хубост!? Или, самичък Маркиз Дьо Рашид, скрито в нощта, под прикритието, което неналичието на улично осветяване му е осигурило, е издълбал този лукс!?
Очевидно скромността на майстора го е възпряла да сложи подписа си върхо този педестриален ювелир. И единствено меценатката на творбата, мадам дьо Фандък, знае кой е павианът, основал този атрибут. Но, същинските меценатки като мадам дьо Фандък са дискретни, те не се хвалят с това навръх кого са дарили, с цел да основава тротоарти. Абе, хайлайф бе, хайлайф!
Крайно време е да вторачим критическо око в тези тротоартни апаратура. По всичко проличава, че концепцията на създателя е снегът да запълни така наречен " празнота ", която сама по себе си е изкуството в тази работа. Демек, снега да го покрие, ще ме простите, че ползувам " сиреч ".
Така ще се сътвори оптическа машинация, че всичко е равно и хората ще си тръгнат обикновено, само че след това ще пропаднат. Така те могат да си счупят крайник или ръка, което грубо ще увесели цялата заобикаляща тротоарта адска сволоч, с която се засели града ни, откогато падна под иго на династията на Гербиите.
Вероятно елхата е част от така наречен " Зелена договорка ", за която се приказва интензивно напоследък. В случая приказваме за модерно българско тротоартно изкуство, в което природата участва не по обвързване, а по формулировка - всички знаем за дълбоките връзки на нашия народ с природата и остарялата традиция от всяко дърво да виси найлоново пликче.
И в случай че си представим пътешествието на пешеходеца, неговото journey, то би изглеждало по този начин:
Нищо неподозиращият педестриалец захожда от посоката която е в горния ляв ъгъл на фотографията, с цел да се придвижи в посока борчето, което е в долния десен ъгъл на фотографическото изображение.
Педестриалецът не е самичък, той е в компанията на своята изгора и - хванати за ръце - тези две столични гълъбчета чертаят бъдещето си. В момента, в който напереният мъжага споделя, че няма да има проблем да заплаща ипотеката, той внезапно пропада, като че ли с цел да изобрази образно задаващата се икономическа рецесия. Ужасен от това ненадейно проваляне, пешеходецът се вкопчва в ръката на булята и инстикта му повелява да повлече и нея в дълбините на този тайнствен тротоарт. Булята обаче не е вчерашна - преди 15 години тя е пристигнала от Врачанско с 20 лв. в джоба и три буркана пиле на лютика, пък и не се е омъжвала девствена - тъй че незабавно се дърпа и го пуска. Чува се едно " храаас ", кракът на педестриалеца се изметва, а пред очите на булята като на лента минава съдия-изпълнител, който идва да им вземе жилището, тъй като поради контузията мъжа стопира да работи, след това на никое място не го взимат на работа, след това се пропива и най-после свършва под моста.
Той обаче още не е под моста, той към момента е при започване на улея на тротоарта. Покрай тротоарта минава трамвай - целият трамвай се тресе от смех: австралопитеците, кроманьонците и другите урунгели, натъпкани в потното транспортно оборудване, се хилят на ранения. Майтап, крайници му на чорчек.
Булята пищи, а педестриалеца стартира да се придвижва сходно на ония от " 1917 ", само че откакто го убиха оня първия. Той потегля от края на арт-окопа към борчето, щоего е нещо като самобитен край. Булята звъни на 112, няма 112, коронавирус е ситуацията, всички коли за спешна помощ са заети. Да намерят някой да го болести с коронавирус и ще дойдат незабавно.
Булята в началото окуражава брачна половинка си, само че в случай, че няма да пристигна кола за спешна помощ, а и крайници му е зле, тя схваща, че от поддръжката ѝ просто няма смисъл. Плюс това е гледала като на лента съдия-изпълнителя. Затова хваща идващия трамвай и си се прибира.
Паралелно завалява сняг. Обилно завалява. Бяла гибел застига нашия воин, той заспива безусловно два метра преди борчето.
Така е. Изкуството желае жертви. Особено тротоартното изкуство.
Фейсбук, Мартин Димитров
Тя е от тези отворени към бъдещето баронеси, които не се държат като остарялата аристокрация, към която безспорно принадлежат, ами употребяват естествен, човешки, елементарен език.
Но, дано не отклоняваме погледа си към изключителните персони на нашия политически beau monde, чието интелектуално господство свети като морски фар в тъмното пандемично море, ами като покорна парадайса да сведем глави и да се взрем в основаните от династията на Гербиите тротоарти.
Кой ли възпитаник на Маркиз Дьо Рашид е изваял тази хубост!? Или, самичък Маркиз Дьо Рашид, скрито в нощта, под прикритието, което неналичието на улично осветяване му е осигурило, е издълбал този лукс!?
Очевидно скромността на майстора го е възпряла да сложи подписа си върхо този педестриален ювелир. И единствено меценатката на творбата, мадам дьо Фандък, знае кой е павианът, основал този атрибут. Но, същинските меценатки като мадам дьо Фандък са дискретни, те не се хвалят с това навръх кого са дарили, с цел да основава тротоарти. Абе, хайлайф бе, хайлайф!
Крайно време е да вторачим критическо око в тези тротоартни апаратура. По всичко проличава, че концепцията на създателя е снегът да запълни така наречен " празнота ", която сама по себе си е изкуството в тази работа. Демек, снега да го покрие, ще ме простите, че ползувам " сиреч ".
Така ще се сътвори оптическа машинация, че всичко е равно и хората ще си тръгнат обикновено, само че след това ще пропаднат. Така те могат да си счупят крайник или ръка, което грубо ще увесели цялата заобикаляща тротоарта адска сволоч, с която се засели града ни, откогато падна под иго на династията на Гербиите.
Вероятно елхата е част от така наречен " Зелена договорка ", за която се приказва интензивно напоследък. В случая приказваме за модерно българско тротоартно изкуство, в което природата участва не по обвързване, а по формулировка - всички знаем за дълбоките връзки на нашия народ с природата и остарялата традиция от всяко дърво да виси найлоново пликче.
И в случай че си представим пътешествието на пешеходеца, неговото journey, то би изглеждало по този начин:
Нищо неподозиращият педестриалец захожда от посоката която е в горния ляв ъгъл на фотографията, с цел да се придвижи в посока борчето, което е в долния десен ъгъл на фотографическото изображение.
Педестриалецът не е самичък, той е в компанията на своята изгора и - хванати за ръце - тези две столични гълъбчета чертаят бъдещето си. В момента, в който напереният мъжага споделя, че няма да има проблем да заплаща ипотеката, той внезапно пропада, като че ли с цел да изобрази образно задаващата се икономическа рецесия. Ужасен от това ненадейно проваляне, пешеходецът се вкопчва в ръката на булята и инстикта му повелява да повлече и нея в дълбините на този тайнствен тротоарт. Булята обаче не е вчерашна - преди 15 години тя е пристигнала от Врачанско с 20 лв. в джоба и три буркана пиле на лютика, пък и не се е омъжвала девствена - тъй че незабавно се дърпа и го пуска. Чува се едно " храаас ", кракът на педестриалеца се изметва, а пред очите на булята като на лента минава съдия-изпълнител, който идва да им вземе жилището, тъй като поради контузията мъжа стопира да работи, след това на никое място не го взимат на работа, след това се пропива и най-после свършва под моста.
Той обаче още не е под моста, той към момента е при започване на улея на тротоарта. Покрай тротоарта минава трамвай - целият трамвай се тресе от смех: австралопитеците, кроманьонците и другите урунгели, натъпкани в потното транспортно оборудване, се хилят на ранения. Майтап, крайници му на чорчек.
Булята пищи, а педестриалеца стартира да се придвижва сходно на ония от " 1917 ", само че откакто го убиха оня първия. Той потегля от края на арт-окопа към борчето, щоего е нещо като самобитен край. Булята звъни на 112, няма 112, коронавирус е ситуацията, всички коли за спешна помощ са заети. Да намерят някой да го болести с коронавирус и ще дойдат незабавно.
Булята в началото окуражава брачна половинка си, само че в случай, че няма да пристигна кола за спешна помощ, а и крайници му е зле, тя схваща, че от поддръжката ѝ просто няма смисъл. Плюс това е гледала като на лента съдия-изпълнителя. Затова хваща идващия трамвай и си се прибира.
Паралелно завалява сняг. Обилно завалява. Бяла гибел застига нашия воин, той заспива безусловно два метра преди борчето.
Така е. Изкуството желае жертви. Особено тротоартното изкуство.
Фейсбук, Мартин Димитров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ