Експертите: Растителността загива, а ние мислим за паметници
Альоша FOREVER! Няма кой да го измести
Хълмовете на Пловдив се обезлесяват - сигнализират ландшафтните архитекти. „ Растителността горе всеобщо умира, а в това време в една територия, която е извънредно занемарена, се мисли единствено за атракциони, в това число въжен превоз на Бунарджика ”, възмущават се от гилдията.
Горчивата истина е, че тепетата са благосъстоянието на Пловдив, само че в последните 30 години се оказваха забравени от градската власт и на процедура не са развивани. По закон предпазените територии се ръководят с проект, който се възобновява от време на време на 10 години. Георги Селенски - ландшафтен проектант, създаде предходния, годен за интервала 2003-2013 година Новият проект за ръководство на хълмовете беше предоставен от общината на консорциум „ Геопонт Чухъл ” ДЗЗД. Преминал през дълги процедури на утвърждение в две министерства - Министерство на културата и Министерство на околната среда и водите, на този стадий документът е утвърден. Това дава зелена светлина за превръщането на тепетата в туристически атракции.
Парадоксът е, че не стопираме да пишем проекти за ръководство на тепетата, само че на процедура никой не ги съблюдава.
Бунарджика, Данов и Младежки рид са монументи на градинско-парковото изкуство, което значи, че съблюдават режим като паркова зона. Трихълмието и Старият град имат друга отбрана - като архитектурен резерват. Като предпазени естествени територии тепетата имат необикновен статут с ограничавания при строителство. Основната възбрана за хълмовете е да не се кърти скалната маса, скалите се оказват главният предпазен тип. Ала и на трите хълма през днешния ден има голям брой предпазени растителни и скотски типове - близо 300 типа лечебни растения, влечуги като смок стрелец, зелена крастава жаба и кримски гущер, също 14 типа прилепи, черен пор, невестулка, къртици, мишки, плъхове, сочат проучванията.
Снимки Стоян Илиев
Хълмовете на Пловдив се обезлесяват - сигнализират ландшафтните архитекти. „ Растителността горе всеобщо умира, а в това време в една територия, която е извънредно занемарена, се мисли единствено за атракциони, в това число въжен превоз на Бунарджика ”, възмущават се от гилдията.
Горчивата истина е, че тепетата са благосъстоянието на Пловдив, само че в последните 30 години се оказваха забравени от градската власт и на процедура не са развивани. По закон предпазените територии се ръководят с проект, който се възобновява от време на време на 10 години. Георги Селенски - ландшафтен проектант, създаде предходния, годен за интервала 2003-2013 година Новият проект за ръководство на хълмовете беше предоставен от общината на консорциум „ Геопонт Чухъл ” ДЗЗД. Преминал през дълги процедури на утвърждение в две министерства - Министерство на културата и Министерство на околната среда и водите, на този стадий документът е утвърден. Това дава зелена светлина за превръщането на тепетата в туристически атракции.
Парадоксът е, че не стопираме да пишем проекти за ръководство на тепетата, само че на процедура никой не ги съблюдава.
Бунарджика, Данов и Младежки рид са монументи на градинско-парковото изкуство, което значи, че съблюдават режим като паркова зона. Трихълмието и Старият град имат друга отбрана - като архитектурен резерват. Като предпазени естествени територии тепетата имат необикновен статут с ограничавания при строителство. Основната възбрана за хълмовете е да не се кърти скалната маса, скалите се оказват главният предпазен тип. Ала и на трите хълма през днешния ден има голям брой предпазени растителни и скотски типове - близо 300 типа лечебни растения, влечуги като смок стрелец, зелена крастава жаба и кримски гущер, също 14 типа прилепи, черен пор, невестулка, къртици, мишки, плъхове, сочат проучванията.
Снимки Стоян Илиев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ