Чертаят първия план на Джендема през 70-те
Альоша FOREVER! Няма кой да го измести
Джендем тепе (далечния, пъклен хълм), Джин тепе (хълм на духовете), Чигдем тепе (хълм на минзухарите) или Младежки рид до 1932 година е бил предан на концесия на каменоломно сдружение. С решение (№52/25.07.1933) на тогавашната Общинска администрация с кмет Божидар Здравков кариерата е закрита и на хълма са залесени 90 000 фиданки за да бъде трансфорат в парк за жителите на град Пловдив.
Градина " Мадара " е партерната част на обособената паркова територия и единственият вероятен формален метод към Младежки рид, който е " притиснат " от Медицинския университет (от изток), компактно застроени частни парцели от север и жп линията от запад.
През 70-те години на предишния век е създаден паркоустройствен план за парк „ Младежки рид " (арх. Иво Ковачев, ланд. арх. Мария Ковачева-Бакалска), като към него е привързан и триъгълният сквер „ Градина Мадара ", като основен (и само възможен) пешеходен метод към територията на хълма. Диагоналното влизане в парка е отчасти изпълнено с впечатляващи парково-архитектурни детайли по стълбищните рампи, преливащи в настилките, водните площи и площадките на построените кътове за отдих, детска железница и детски уреди. По-голямата част от паркоустройствения план е изпълнен. Липсата на средства стопират доизграждането на парковата територия и довършването на основния метод на парка.
Хълмът е естествена забележителност със своята неповторима геоморфоложка конструкция и запазилите се в обособени сектори, сред скалите има съобщества от редки ботанически типове. Към момента осъществената част е мощно занемарена, макар че детската железница действа и детската площадка е актуализирана. Част от партерната част е реституирана и препродадена.
Джендем тепе (далечния, пъклен хълм), Джин тепе (хълм на духовете), Чигдем тепе (хълм на минзухарите) или Младежки рид до 1932 година е бил предан на концесия на каменоломно сдружение. С решение (№52/25.07.1933) на тогавашната Общинска администрация с кмет Божидар Здравков кариерата е закрита и на хълма са залесени 90 000 фиданки за да бъде трансфорат в парк за жителите на град Пловдив.
Градина " Мадара " е партерната част на обособената паркова територия и единственият вероятен формален метод към Младежки рид, който е " притиснат " от Медицинския университет (от изток), компактно застроени частни парцели от север и жп линията от запад.
През 70-те години на предишния век е създаден паркоустройствен план за парк „ Младежки рид " (арх. Иво Ковачев, ланд. арх. Мария Ковачева-Бакалска), като към него е привързан и триъгълният сквер „ Градина Мадара ", като основен (и само възможен) пешеходен метод към територията на хълма. Диагоналното влизане в парка е отчасти изпълнено с впечатляващи парково-архитектурни детайли по стълбищните рампи, преливащи в настилките, водните площи и площадките на построените кътове за отдих, детска железница и детски уреди. По-голямата част от паркоустройствения план е изпълнен. Липсата на средства стопират доизграждането на парковата територия и довършването на основния метод на парка.
Хълмът е естествена забележителност със своята неповторима геоморфоложка конструкция и запазилите се в обособени сектори, сред скалите има съобщества от редки ботанически типове. Към момента осъществената част е мощно занемарена, макар че детската железница действа и детската площадка е актуализирана. Част от партерната част е реституирана и препродадена.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ