Аляска може да се смята за една от недокоснатите ледени

Аляска може да се счита за една от недокоснатите ледени пустини, които крият най-различни мистерии. Самолетите могат да паднат, планинарите изчезват, а някои локални и туристи като че ли потъват в снега и в никакъв случай повече не могат да бъдат открити.

Според направената статистика, всички тези аномалии се случват в по този начин наречения триъгълник на Аляска. Същият се разгръща на четири континента. От югоизточната пустота и фиордите, през тундрата и нагоре до арктическите планини. В неговата граница се включват големи територии и постоянно може да се счита, че човек би могъл да се изгуби безследно, само че това постоянно важи за цялата територия.

Географски видяно, можем да открием, че към 55% от всички туристи посещават елементи от Източна Аляска. Местните поданици на Аляска също живеят покрай цивилизацията, само че повтарят същата тайнственост и отхвърлят да вървят по-навътре в дивото.

Аляска остава известна с високия брой изчезнали хора, съвсем двойно на тези, които изчезват в Съединени американски щати. Има доста случаи на хора, които са избягали от домовете си, само че броят на изгубените хора също е висок. Повечето се губят в дивия триъгълник на Аляска и се притискат в клопката на глетчерите и дълбоките езера.

Реките са мощни през цялата година, а до градовете се стига мъчно и съвсем невероятно. Опитните планинари отхвърлят да вървят там в избрани сезони от годината. Не е най-приятното място при негативни температури и близо 300 хиляди гризлита, които се разхождат свободно, придружавани от други хищници. Комбинацията от всичко това изяснява и високия рейтинг на изчезващите от 80-те години на предишния век.

До през днешния ден се твърди, че сред 16 и 53 хиляди са изчезналите до наши дни. Според управляващите се приказва за друга цифра – 1319 души от популация близо 733 500 души. Около 41.7 индивида изчезват на към 100 хиляди души – въпреки всичко това продължава да е висок рейтинг. На второ място е щата Аризона с едвам 4.5 души на 100 хиляди.

За година полицията в Аляска прави повече от 450 търсения и избавителни интервенции, упражняват се към 1100 доброволци в претърсването на близо 1.7 милиона квадратни километра. Всеки доброволец би трябвало да претърси самичък към 1564 квадратни километра.

Първите изчезнали са Хейл Бог и Никълъс Бегич, които на 16 октомври 1972 година падат със аероплан в Аляска. Самолетът им изчезва, няма сигнал за злополучие или каквото и да било друго. В историята има паднали към 40 военни самолета и още 50 цивилни, които попадат тъкмо в тази решетка, не могат да бъдат открити даже самолетите, което прави самата загатка още по-странна.

Теориите са извънредно доста от неприятно време до опити за ликвидиране. Мистерията продължава да стои. Както Бермудския триъгълник има задоволително история, по този начин се случва и с този в Аляска.

Местните поданици считат, че множеството изгубвания са разследване на Кущака или Коошдакха. Наричат ги шейпшифтъри или други странни създания, които излизат под формата на това, което един човек обича най-вече. Представете си нещо като морска сирена, която води моряка към заплаха и неговата сигурна гибел. Това е единствено една от многото митове. Замесени са същества като извънземните.

През ноември 1986 година японски аероплан с капитан Кенджи Тераучи ще даде цялостен отчет по отношение на положението на самолета си над Анкоридж. Според отчета ще открием, че всичко е било наред сред границата с Канада и Аляска. На 11 януари капитанът прелита над въпросния триъгълник и оповестява, че вижда нещо необичайно в небето.

По данни на радарните системи, японецът е забелязал, че става въпрос за различен аероплан, който е бил наоколо, само че по думите на водача, видяното е нещо доста по-различно от аероплан.

Мнозина споделят, че това може да е резултат от HHARP, само че още веднъж няма никакви доказателства и връзка сред падналите самолети и всички изгубени хора. Нека не забравяме, че Аляска е и локация с най-вече серийни убийци от всички останали щати, затова има връзка и за това съкращаване.

Един от най-често срещаните случаи и най-разумното пояснение за загубата на хора е, че множеството подценяват в действителност дивата природа на Аляска. Това не е място за разходки и в никакъв случай няма да бъде.

Около 26% от Аляска остават необитаеми, само че също по този начин ще открием, че останалите 54% остават в дивата част на Съединени американски щати. Част от самия щат може да изясни и за какво множеството хора в действителност изчезват. Едно търсене може да се организира цяла година, до момента в който в различен щат ще отнеме няколко дни. Аляска е враждебна среда. Мнозина даже не подозират каква е силата на водата, както и личните си ресурси. И в случай че се чудите кой е по-опасен от мечките в Аляска, дано разбираем – тайната се крие в лосовете. Те са териториални и не обичат неканени посетители, което ги трансформира в доста рискови животни в дивото. Впрочем множеството произшествия се случват с тях, а не толкоз с мечките.