Алпинизмът е поезия и за това има хора, които трудно

Алпинизмът е лирика и за това има хора, които мъчно схващат Боян Петров. Такова мнение изрази пред "Дарик " журналистът Райко Байчев.

"Хората мъчно схващат, че алпинизмът във версията на Боян, т.е. рисков алпинизъм, е нещо като лирика. Има един прекрасен текст на Иво Иванов, който споделя, че алпинизмът е джаз. Много хора упрекват Боян, че хранел единствено личното си его и поради това се катерел. Най-добрите алпинисти споделят таман противоположното, че катеренето на сходни височини е метод да се оттласнеш от егото, да изключиш от егото, то изобщо да спре да има значение в тази борба в природата, да го угасиш. Нещо като процеса на медитация. Не съм сигурен дали хората изобщо схващат този рисков алпинизъм и за какво Боян е подобен, какъвто е ", разяснява журналистът.

Попитан дали единствено хора като Боян имат дух и мощност, Байчев отговори: "Не, несъмнено. Духът и мощта могат да бъдат проявени и в ежедневния живот. Но просто се очерта контрастност към този човек. На мен ми се коства, че той е човек, който обича върхове в народ, който обича низините и в действителност като че ли има някакъв контрастност сред него и нас. Но това не е контрастност, който би трябвало да основава хейт, а да ни кара да ни е грижа за него, както имам вяра, че доста хора се усещат ".

На въпроса ще получи ли Боян нов късмет от ориста след рака и злополуката Райко Байчев отговори по този начин: "Неговият героизъм е игра на зарове с Боговете. Ние не можем да си представим тези безмълвни, безкрайни, ледени полета на тези височини. Аз се надявам той да е издържал и да се е справил още един път. Сякаш има нещо, което го закриля през толкоз години. От друга страна има подла статистика изобщо за сходна работа като неговата. Около 30% от хората, изкачващи осемхилядниците, свършват зле. Мен ме е боязън от чисто математическата причинност да се случват сходни неща ".