Дневникът на Боян Петров: Ледникът под Гашербурм II е същински лабиринт за оцеляване
Алпинистът Боян Петров и спътникът му по изкачването на Гашербрум II Слави Несторов сполучливо са стигнали до Лагер 1 под върха, където са разположили оборудването, която ще им е нужна за идващите височинни лагери. Завърнали са се в базовия лагер за няколко дни отмора. Това е втори опит за Петров да изкачи пакистанския осемхилядник откакто през 2009 година му се наложи да се върне 40 м под върха.
Ето и втората част от дневника му. За началото на експедицията четете тук.
28.06.2017 година
Пресичането на злокобно нацепения хладилник от базовия лагер (5050 м) до Лагер 1 (5900 м) е най-голямата компликация в изкачването на Гашербрум I и Гашербрум II по класическите направления. Станахме по мрачно и стъпихме на ледника преди зазоряване. Сложихме котките, вързахме се с едно фино 20-метрово въже и самоуверено започнахме да избираме в коя пролука да се спуснем, коя да изкачим по гребена и коя да заобиколим. Ледникът е истински лабиринт за оцеляване, където с изключение на умения, се желае и доста шанс, с цел да преминеш. Снегът беше още задоволително корав, тъй че да ни издържи с минимално поглъщане. Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкоз по огромни скокове трябваше да вършим, с цел да прескачаме забележимите цепнатини.
© Бояна Петров
Цепнатините са живи- през вчерашния ден тази бездна беше скрита под ледена кора.
В невидимите, покрити с ледена кора и сняг, просто пропадахме до коляно, а постоянно и повече. Тръгнеш ли надолу, би трябвало да разпериш ръце и да се опиташ да покриеш повече повърхност. Ако не се задържиш, просто потъваш и чакаш да се опъне въжето и рухването да спре. Снежните мостове устоят човешко тегло, когато са добре замръзнали, а това е единствено през нощта и сутринта преди да напече слънцето.
© Бояна Петров
Ледниково езеро в долния завършек на ледника.
Постепенно, с огромни зигзази набрахме височина и таман бяхме в края на най-опасната зона, когато към 7 ч. ни огряха първите лъчи. Продължихме още два часа, само че започнахме очевидно да забавяме ход. През по-малко от километър спирахме да почиваме, като и двамата ни сполетяваха неочаквани усеща на припадане или позиви за повръщане. Слънцето печеше като в пещ и единственото избавление беше да стигнем до палатките. Малко преди лагера Слави не устоя, спря, извади котлона и си стопи сняг в тази бяла фурна. Аз колкото да едвам изходих последните метри и съвсем припаднах, когато стигнах до равното място на Лагер 1. Окопитих се малко и започнах да си върша площадка за палатка. Така ми се виеше главата, че ми лиши съвсем час да я подвигна. Влязох вътре и не излязох от нея в идващите 6 часа. Почивах на сянка, спах, хидратирах и подреждах.
© Бояна Петров
Отново към Гашербрум II.
Слави не беше в по-добро състояние, колкото да направи палатката си и се мушна вътре да страда. Гашербрум II остана ослепително озарен до късния следобяд. През нощта беше ясно и умерено и температурата падна до -17 С.
На другия ден се събудихме рано, закусихме и тръгнахме да разузнаем метода до стената, която отиваше към Лагер 2. Бяхме първите за сезона, които тръгваха по маршрута, тъй че деликатно избирах от кое място да минем, с цел да не пропаднем. Слави забави ход и спря да почива. За към час стигнах до 6200 м височина, дишах изненадващо елементарно, само че взех решение да не се префорсирам и стопирах в основата на основния сектор, така наречен Banana Ridge.
© Бояна Петров
Лагер 1 се намира на 2.5 км от основата на стената водеща към върха.
Не се виждаше нито едно остаряло въже. В основата на пасажа изкопах с пикела траншея с дължина към 10 метра, само че не попаднах нито на въже, нито на фирнов чеп. Реших да се спусна и засякох поляците Яцек и Марек. Те носеха фино стометрово въже, което съумяха да фиксират в основата на един серак. Същинската работата по маршрута обаче следва занапред.
© Бояна Петров
Поляците Яцек и Марек катерят към Лагер 2.
Преди да напече слънцето се прибрахме в лагера и се скрихме по палатките. В късния следобяд стартира да вали сняг и малко преди вечеря се появиха четирима доста изтерзани украинци. Беше им лишило над 11 часа, с цел да стигнат до тук. Нашите измъчени шест часа ми се сториха като ослепително достижение на фона на украинската тъга.
Почти цяла нощ валя сняг, след това задуха вятър и сутринта лагерът беше озарен от слънцето още в 5:30 ч. Със Слави пакетирахме багажа, събрахме дребните си палатки, закрепихме пакетите с храна, спални чували и газови бутилки в черни пластмасови чували и поехме надолу.
© Бояна Петров
Оживление в 6:30ч сутринта в Лагер 1.
© Бояна Петров
Среща на две групи в " безвредната " част на ледника.
Слизането се оказа не по-малко дълго, само че въпреки всичко бяхме с леки раници и знаехме, че долу ни чакат с богата закуска. След стотици завои, скокове и пропадания, четири часа по-късно бяхме в базовия лагер.
© Бояна Петров
Слави преодолява следващия ледников лабиринт.
Първото ни излизане по маршрута към Гашербрум II приключи по проект. В Лагер 1 изнесохме съвсем всичко належащо за идващите височинни лагери. Сега ни предстоят няколко дни възобновяване, зареждане, изчакване на време без сняг и още веднъж се връщаме, с цел да надскочим предходните си достижения - напред и нагоре!
© Бояна Петров
Вкусна поддръжка след 4 часа ледниково оцеляване
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (111)
Ето и втората част от дневника му. За началото на експедицията четете тук.
28.06.2017 година
Пресичането на злокобно нацепения хладилник от базовия лагер (5050 м) до Лагер 1 (5900 м) е най-голямата компликация в изкачването на Гашербрум I и Гашербрум II по класическите направления. Станахме по мрачно и стъпихме на ледника преди зазоряване. Сложихме котките, вързахме се с едно фино 20-метрово въже и самоуверено започнахме да избираме в коя пролука да се спуснем, коя да изкачим по гребена и коя да заобиколим. Ледникът е истински лабиринт за оцеляване, където с изключение на умения, се желае и доста шанс, с цел да преминеш. Снегът беше още задоволително корав, тъй че да ни издържи с минимално поглъщане. Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкоз по огромни скокове трябваше да вършим, с цел да прескачаме забележимите цепнатини.
© Бояна Петров
Цепнатините са живи- през вчерашния ден тази бездна беше скрита под ледена кора.
В невидимите, покрити с ледена кора и сняг, просто пропадахме до коляно, а постоянно и повече. Тръгнеш ли надолу, би трябвало да разпериш ръце и да се опиташ да покриеш повече повърхност. Ако не се задържиш, просто потъваш и чакаш да се опъне въжето и рухването да спре. Снежните мостове устоят човешко тегло, когато са добре замръзнали, а това е единствено през нощта и сутринта преди да напече слънцето.
© Бояна Петров
Ледниково езеро в долния завършек на ледника.
Постепенно, с огромни зигзази набрахме височина и таман бяхме в края на най-опасната зона, когато към 7 ч. ни огряха първите лъчи. Продължихме още два часа, само че започнахме очевидно да забавяме ход. През по-малко от километър спирахме да почиваме, като и двамата ни сполетяваха неочаквани усеща на припадане или позиви за повръщане. Слънцето печеше като в пещ и единственото избавление беше да стигнем до палатките. Малко преди лагера Слави не устоя, спря, извади котлона и си стопи сняг в тази бяла фурна. Аз колкото да едвам изходих последните метри и съвсем припаднах, когато стигнах до равното място на Лагер 1. Окопитих се малко и започнах да си върша площадка за палатка. Така ми се виеше главата, че ми лиши съвсем час да я подвигна. Влязох вътре и не излязох от нея в идващите 6 часа. Почивах на сянка, спах, хидратирах и подреждах.
© Бояна Петров
Отново към Гашербрум II.
Слави не беше в по-добро състояние, колкото да направи палатката си и се мушна вътре да страда. Гашербрум II остана ослепително озарен до късния следобяд. През нощта беше ясно и умерено и температурата падна до -17 С.
На другия ден се събудихме рано, закусихме и тръгнахме да разузнаем метода до стената, която отиваше към Лагер 2. Бяхме първите за сезона, които тръгваха по маршрута, тъй че деликатно избирах от кое място да минем, с цел да не пропаднем. Слави забави ход и спря да почива. За към час стигнах до 6200 м височина, дишах изненадващо елементарно, само че взех решение да не се префорсирам и стопирах в основата на основния сектор, така наречен Banana Ridge.
© Бояна Петров
Лагер 1 се намира на 2.5 км от основата на стената водеща към върха.
Не се виждаше нито едно остаряло въже. В основата на пасажа изкопах с пикела траншея с дължина към 10 метра, само че не попаднах нито на въже, нито на фирнов чеп. Реших да се спусна и засякох поляците Яцек и Марек. Те носеха фино стометрово въже, което съумяха да фиксират в основата на един серак. Същинската работата по маршрута обаче следва занапред.
© Бояна Петров
Поляците Яцек и Марек катерят към Лагер 2.
Преди да напече слънцето се прибрахме в лагера и се скрихме по палатките. В късния следобяд стартира да вали сняг и малко преди вечеря се появиха четирима доста изтерзани украинци. Беше им лишило над 11 часа, с цел да стигнат до тук. Нашите измъчени шест часа ми се сториха като ослепително достижение на фона на украинската тъга.
Почти цяла нощ валя сняг, след това задуха вятър и сутринта лагерът беше озарен от слънцето още в 5:30 ч. Със Слави пакетирахме багажа, събрахме дребните си палатки, закрепихме пакетите с храна, спални чували и газови бутилки в черни пластмасови чували и поехме надолу.
© Бояна Петров
Оживление в 6:30ч сутринта в Лагер 1.
© Бояна Петров
Среща на две групи в " безвредната " част на ледника.
Слизането се оказа не по-малко дълго, само че въпреки всичко бяхме с леки раници и знаехме, че долу ни чакат с богата закуска. След стотици завои, скокове и пропадания, четири часа по-късно бяхме в базовия лагер.
© Бояна Петров
Слави преодолява следващия ледников лабиринт.
Първото ни излизане по маршрута към Гашербрум II приключи по проект. В Лагер 1 изнесохме съвсем всичко належащо за идващите височинни лагери. Сега ни предстоят няколко дни възобновяване, зареждане, изчакване на време без сняг и още веднъж се връщаме, с цел да надскочим предходните си достижения - напред и нагоре!
© Бояна Петров
Вкусна поддръжка след 4 часа ледниково оцеляване
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (111)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ