Последният човек говорил с Атанас Скатов с потресаващ разказ
Алпинистът Антонио Сикарис разкри потресаваща информация от последните минути преди съдбовния случай, лишил живота на Атанас Скатов. Пред него българският катерач е споделил, че има неприятно предусещане за изкачването.
„ Чувствам се доста зле поради Атанас! Той беше мой другар и доста добър човек. Скатов беше доста мощен, потегли от базовия Лагер към Лагер 2 непосредствено. Каза ми, че не се усеща добре и има неприятно предусещане за тази експедиция. Аз го успокоих и му споделих, че е доста мощен “, призна Сикарис пред „ Нова Телевизия “.
„ На 4 февруари тръгнахме към Лагер 3, той беше към този момент там със своя шерп. Нямаше доста палатки. Вечерта температурите бяха -40 градуса, а всички бяхме на открито и се чудихме по какъв начин ще оживеем. Опитах се да вляза в една палатка, а хората вътре ми споделиха, че няма място. Мислех, че ще умра и се молех. “
„ Говорих с него на идната заран. Скатов ми сподели, че ще слиза с шерпа си. Още първоначално след лагера има надолнище с доста градуси. Той слизаше без пикели. Явно реши, че е задоволително техничен, макар че беше хлъзгаво “, добави катерачът.
„ През цялото време виждах Атанас, тъй като слизахме дружно. Изведнъж повече не виждах Атанас, а шерпът пристигна при мен и сподели: „ Антонио, Атанас падна, завърши. Загубихме го. Край! “
„ Проблемът бяха въжетата и зимата. Представяте ли си какъв брой слаб се чувстваш при -40 градуса – отпаднал си от студа, от височината. Ако бях тръгнал нагоре с останалите, даже и за малко, несъмнено в този момент и аз щях да съм мъртъв. В последната секунда си трансформирах мнението и в този момент съм жив. Това е животът, да си знаеш границата сред живота и гибелта “, приключи Антонио Сикарис.
„ Чувствам се доста зле поради Атанас! Той беше мой другар и доста добър човек. Скатов беше доста мощен, потегли от базовия Лагер към Лагер 2 непосредствено. Каза ми, че не се усеща добре и има неприятно предусещане за тази експедиция. Аз го успокоих и му споделих, че е доста мощен “, призна Сикарис пред „ Нова Телевизия “.
„ На 4 февруари тръгнахме към Лагер 3, той беше към този момент там със своя шерп. Нямаше доста палатки. Вечерта температурите бяха -40 градуса, а всички бяхме на открито и се чудихме по какъв начин ще оживеем. Опитах се да вляза в една палатка, а хората вътре ми споделиха, че няма място. Мислех, че ще умра и се молех. “
„ Говорих с него на идната заран. Скатов ми сподели, че ще слиза с шерпа си. Още първоначално след лагера има надолнище с доста градуси. Той слизаше без пикели. Явно реши, че е задоволително техничен, макар че беше хлъзгаво “, добави катерачът.
„ През цялото време виждах Атанас, тъй като слизахме дружно. Изведнъж повече не виждах Атанас, а шерпът пристигна при мен и сподели: „ Антонио, Атанас падна, завърши. Загубихме го. Край! “
„ Проблемът бяха въжетата и зимата. Представяте ли си какъв брой слаб се чувстваш при -40 градуса – отпаднал си от студа, от височината. Ако бях тръгнал нагоре с останалите, даже и за малко, несъмнено в този момент и аз щях да съм мъртъв. В последната секунда си трансформирах мнението и в този момент съм жив. Това е животът, да си знаеш границата сред живота и гибелта “, приключи Антонио Сикарис.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ