Какво се случва в мозъка ни, когато се напием
Алкохолът е една от тези вещества, които афектират съвсем всяка една част и система в организма ни.
Като главен уред в съществуването ни, мозъкът е главният пострадал, когато прекалим с чашките.
Нужни са единствено 0.16 промила алкохол, с цел да вкараме мозъка си в режим, в който основаването на нови мемоари е мъчно, а да не кажем и невероятно.
Това е задоволителен градус, с цел да решим, че желаеме да танцуваме на масата или че желаеме да се разсъблечем.
Този миг може да настъпи от 30 до 90 минути, откакто сме обърнали по някое пиво, защото тогава концентранцията на етанол в кръвта доближава първите си небеса.
След този миг алкохолът може с лекост да премине кръвно-мозъчната преграда и напълно свободно да ни вкара в разгулен делириум на наслада, плач и всичко останало.
Лошото обаче е, че алкохолът афектира някои от главните рецептори в хипокампуса ни - основен хъб за образуване на мемоари.
Най-силно наранени са GABA рецепторите в мозъка, които имат инхибиращ резултат за мозъчните сигнали. Логичните разсъждения и основаването на мемоари стават съвсем непостижими за сивото ни вещество.
Това е и повода постоянно държанието ни да няма нищо общо с действителната ни същина, когато сме под въздействие на алкохол.
В мозъкът стартират да се освобождават също серотонин и допамин, които се асоциират с усеща на обич и благополучие.
За страдание обаче тези химикали бързо спадат като поизтрезнеем, а неналичието им стартира да провокира отрицателни страсти и сходни на абстиненция признаци - трептене, гадене, чувство за мраз, липса на централизация и... абе, типичен махмурлук.
Добрата вест е, че тези резултати у мозъка изчезват откакто преспим и се презаредим с вода и хранителни субстанции.
Лошата е, че честото напиване има потвърден отрицателен резултат върху здравето на мозъка, който може да се прояви в дълготраен проект като действителна физическа или психическа болест. /lifestyle.bg
Като главен уред в съществуването ни, мозъкът е главният пострадал, когато прекалим с чашките.
Нужни са единствено 0.16 промила алкохол, с цел да вкараме мозъка си в режим, в който основаването на нови мемоари е мъчно, а да не кажем и невероятно.
Това е задоволителен градус, с цел да решим, че желаеме да танцуваме на масата или че желаеме да се разсъблечем.
Този миг може да настъпи от 30 до 90 минути, откакто сме обърнали по някое пиво, защото тогава концентранцията на етанол в кръвта доближава първите си небеса.
След този миг алкохолът може с лекост да премине кръвно-мозъчната преграда и напълно свободно да ни вкара в разгулен делириум на наслада, плач и всичко останало.
Лошото обаче е, че алкохолът афектира някои от главните рецептори в хипокампуса ни - основен хъб за образуване на мемоари.
Най-силно наранени са GABA рецепторите в мозъка, които имат инхибиращ резултат за мозъчните сигнали. Логичните разсъждения и основаването на мемоари стават съвсем непостижими за сивото ни вещество.
Това е и повода постоянно държанието ни да няма нищо общо с действителната ни същина, когато сме под въздействие на алкохол.
В мозъкът стартират да се освобождават също серотонин и допамин, които се асоциират с усеща на обич и благополучие.
За страдание обаче тези химикали бързо спадат като поизтрезнеем, а неналичието им стартира да провокира отрицателни страсти и сходни на абстиненция признаци - трептене, гадене, чувство за мраз, липса на централизация и... абе, типичен махмурлук.
Добрата вест е, че тези резултати у мозъка изчезват откакто преспим и се презаредим с вода и хранителни субстанции.
Лошата е, че честото напиване има потвърден отрицателен резултат върху здравето на мозъка, който може да се прояви в дълготраен проект като действителна физическа или психическа болест. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ