Не е лесно да си дъщерята на Теди Рузвелт
Алиса Рузвелт стяга три огромни куфара, две еднообразно огромни кутии за шапки, специфична кутия за седлото си и още доста торбички и кутии за огромния си круиз до Източна Азия през 1905 година Сред потребностите й в тези куфари са няколко шаферски тоалета, които беше носила напролет, и фусти с дантели и бродерии.
В края на краищата тя е дъщерята на президента на Съединени американски щати, което я прави принцеса в съвсем всяко отношение с изключение на купа и тя се държи по съответния метод. През целия си живот, всичките си 21 години тя е център на внимание, където и да се появи. И в този момент, на това пътешестване, в което ще вземат участие 83-членна дипломатическа делегация, в това число 7 сенатори и 23 конгресмени, отпред с военния секретар, предстоящ президент и основен правосъдник Уилям Хауърд Тафт, Алис щеше да бъде по-ярка звезда от всеки път.
Когато на 8 юли отплават от Сан Франциско на борда на кораба Манджурия, татко й Теодор се пробва да събере съветски и японски дипломати дружно, с цел да договаря за преустановяване на скъпата война. Няколко седмици по-рано японският флот на процедура унищожава съветския флот в борбата при Цушима. От тази позиция японското държавно управление скрито моли Рузвелт да убеди руснаците да договарят за мир.
Докато дойдат в Йокохама, руснаците и японците към този момент се бяха съгласили да беседват и надлежно всеки, който носи името Рузвелт, автоматизирано е воин в Япония. Градът ги посрещна със флагове и фойерверки, а на късата си екскурзия до Токио те събират тълпи, които скандират поздрави.
В продължение на четири дни в столицата американците са посрещнати по-грандиозно, в сравнение с представителите на кралските фамилии. С безчет поклони те са показани на императора и неговото семейство и за наслада на Алиса, тя е затрупвана с дарове на всяка крачка („ Аз бях искрено безсрамна свиня “, написа тя). Но тя не е прекомерно впечатлена от сумото („ големи, дебели, … мъже огромни колкото самия секретар Тафт “).
Тафт със султана на Сулу
Вероятно тя не знае, че до момента в който се забавлява на по-голямата част от партията, самият Тафт води неофициални диалози с премиера Кацура. Това по-късно ще докара до меморандум за подпомагане, който ще остане загадка в продължение на 20 години. В него двете народи ще признаят взаимно стратегическите си ползи в Източна Азия, като Съединени американски щати признават господството на Япония в Корея, до момента в който Япония дезактивира всевъзможни нападателни планове към новопридобития американски суверенитет над Филипинските острови.
Хиляди хартиени фенери осветяват гарата в Токио и делегацията е изпратена с аплодисменти към античната японска столица Киото, която провежда за тях фестивал на черешовите цветове, макар че те от дълго време бях минали. След това, отплавайки от Кобе на фона на още фойерверки, те споделиха на Япония едно краткотрайно довиждане след къса спирка в Нагасаки – град, който ще се появи в заглавията на вестниците по света 40 години по-късно.
Въпреки че Тафт щеше да стане президент и по-късно основен арбитър на Съединените щати, службата му като генерал-губернатор на Филипините може би е най-важната в цялата му кариера. След завземането на островите от Съединени американски щати в Испано-американската война локалните филипински сили не престават да се борят за самостоятелност, до момента в който не са подложени на кървава принуда от американските войски. Тафт оглавява комисията, която основава полу-независимо държавно управление и печели благосклонности досега, когато отпътува през 1904 година
Завръщайки се в Манила година по-късно, той е посрещнат с, както Алиса споделя: „ извънреден възторг и любов “. И, несъмнено, тя също.
От Манила те плават от остров на остров и при всяка опция Алис се срещна с Никълъс Лонгуърт III, конгресмен от Охайо, който скоро ще стане неин брачен партньор. Ник обаче имаше мощна конкуренция – на остров Джоло, по време на занимания, за които Алис споделя, че са като „ комична опера “, султанът на Сулу й подарява превъзходен перлен пръстен, а някои източници настояват, че й е предложил брак.
Но тя въпреки всичко остава неомъжена, до момента в който се връщат в Манила, откъдето отплават към Хонконг, на път за Пекин. Върхът на визитата й в китайската столица е посрещането на императрица Цикси, „ една от най-великите дами владетели в историята “.
Към Корея, с боен транспортен съд и трен до Сеул, което за Алис е тъжна панорама. Тя усеща, че „ Корея, неохотна и безпомощна, се плъзга в схващането на Япония “. Дотогава тя се изморява от цялото великолепие: откакто императорът ги приема в „ незабележителната, дребнава “ местност, тя съумява да се разсее из околните хълмове, където открива, че корейските коне от време на време хапят чужденци. Един от тях, спомня си тя, „ изглеждаше, че има изключително омерзение към мен “.
