Алина Фернандес – дъщерята на Фидел Кастро – дава едно

Алина Фернандес – дъщерята на Фидел Кастро – дава едно от най-личните си и в същото време най-тежки изявленията, в което смесва фамилна драма, политическа история и роман за цяла една страна, останала сред идеология и оцеляване.

Поводът е документалният филм „ Дъщерята на революцията “, който събира истории на кубинци в заточение. Но диалогът с нея бързо излиза отвън рамките на киното и се трансформира в обвинителен портрет на една система, която съгласно нея е оформила освен Куба, а и цели генерации оттатък нея.

Най-силната ѝ теза е директна и ребром –

Фидел Кастро, по думите ѝ, не е бил просто водач на островната страна, а фигура с световно политическо и идеологическо въздействие. Тя твърди, че неговата роля не се изчерпва с Куба, а се простира през десетилетия на интернационалните спорове, придвижвания и режими, които са били свързани с концепциите на кубинската гражданска война.

„ Фидел Кастро управляваше освен Куба, а целия свят. Последствията от неговата система се виждат в този момент, популяризират се и не стопират да съществуват. Бих го сравнила със заразна болест. Фидел беше президент в сянка по едно и също време на към 160 страни, а това продължаваше доста дълги години. Той беше идеологически водач на тези страни. Ползваше се с поддръжката на Източна Европа до 1989 година Пример за тези изказвания е 15-годишната война в Ангола, в която участваха кубинци, само че и за това не се приказва. Влиянието на концепциите на Кастро в посока антиимпериализъм излязоха доста отвън Куба. Страшно доста пари бяха вложени в тази идеология. Това е мъчно да се изясни, само че към момента съществува в някои елементи на света. “

Алина разказва Куба като страна, в която властта е била съсредоточена към една персона, а това последователно е довело до затваряне на системата, икономическа взаимозависимост и всеобщо изселване на хора. По думите ѝ животът на острова е бил белязан от боязън, ограничавания и чувство, че изборът на друго мнение има цена.

В персонален проект историята ѝ стартира като дете, което научава, че татко ѝ е самият Фидел Кастро

Но вместо митологизирана фигура от учебниците, тя разказва комплицирана и дистанцирана действителност, в която семейството не носи отбрана, а напрежение и наблюдаване. В описа ѝ се усеща непрекъсната линия на вътрешен спор – сред биологичната връзка и цялостното ѝ политическо отменяне на режима.

Тя приказва и за години на неустановеност, в които животът в Куба последователно се стеснява до оцеляване и безмълвно противодействие. В последна сметка решението ѝ да напусне страната идва не като политически жест, а като персонална нужда за независимост и отбрана на щерка ѝ.

Днес Алина Фернандес живее в заточение, дружно с огромна част от кубинската диаспора, разпръсната по света. В думите ѝ проличава по едно и също време носталгия и неотстъпчивост – тя разказва Куба като място с изключителна хубост и сила, само че и като страна, която съгласно нея е останала заключена в личната си история.

Въпреки тежките оценки, тя не се нарежда като политически състезател. По-скоро като очевидец, който носи персонална история, обвързвана с една от най-противоречивите фигури на XX век.

В края на диалога остава една тиха, само че ясна нишка в думите ѝ – че Куба има бъдеще единствено в случай че се отвори към света и разреши на личните си хора да се върнат и да вземат участие в нейното възобновяване.

Цялото изявление гледайте във видеото тук:

Източник: NOVA NEWS