Анализаторът Пл. Димитров: Правителствата с ротиране на премиера не са чудо невиждано. Докога ще продължи ...
Алиансът на Шимон Перес и партията „ Ликуд “ на Ицхак Шамир вършат коалиция, като се договарят, че Перес ще е министър председател през първите две години на мандата, а Шамир – идващите две. Двете обединения си разпределят министерските постове (заедно с още 2-3 дребни партии), като забавното е, че по време на своя 2-годишен мандат министър председателят има право да уволнява министри освен от своята квота, само че и от тази на съдружния сътрудник. Уговорката се крепи на почтена дума, само че е спазена, Перес и Шамир изкарват по 2 години отпред на държавното управление.
Подобен сюжет се разиграва и след изборите през март 2020 година Тогава е контрактувано ротиране на премиерския пост сред генерала от запаса Бени Ганц, водач на така наречен синьо-бяла коалиция, и ръководителя на Ликуд Бенямин Нетаняху. Този път обаче не се разчита на единствено спогодба сред двамата различни министър председатели, а е направена смяна в един от така наречен съществени закони на Израел (страната няма конституция), който се отнася до държавното управление. Въведено е понятието „ различно държавно управление “, за което се планува мандатът на премиера да изтича автоматизирано като пристигна време за ротацията на поста. Така не се постанова той да подава оставка и да се образува нов кабинет, а просто в служба като началник на същото държавно управление встъпва различният министър-председател. Неговият статут е регламентиран в главния закон – записано е, че настоящият министър председател би трябвало да желае единодушието на различния министър председател, с цел да уволни някой министър от неговата квота.
През пролетта на 2020 година е планувано министър председател да стане първо Нетаняху, а след18 месеца да има ротация и той да бъде заменен от Бени Ганц. Това обаче не се случва, тъй като в края на 2020 година държавното управление не съумява да прокара бюджета през Кнесета и по този начин страната отива на нови избори през март 2021 година След тях обаче политическите сили още веднъж основават необятна коалиция с двама различни министър-председатели – Нафтали Бенет и Яир Лапид. Тяхната спогодба е министър председател първо да бъде Бенет, а след две години Лапид да го смени. И този път обаче не се стига до цялостен мандат, държавното управление губи парламентарно болшинство по-късно повече от година ръководство. Насрочени са нови избори, само че тъй като в Израел, кабинетът на Бенет-Лапид остава на власт като длъжностен, до момента в който се организира предварителния избор. Бенет отстъпва премиерския пост на Лапид, който по този метод също съумява да ръководи страната към половин година.
Понастоящем ротационни държавни управления има в две страни от Европейския съюз – Румъния и Норвегия. При румънците има коалиция сред Национал-либералната и Социалдемократическата партии (плюс партията на етническите унгарци), които са се разбрали да излъчват собствен министър председател за по две години. Първо отпред на държавното управление бе генералът от запаса Николае Чука от името на национал-либералите, а в края на този месец той би трябвало да бъде заменен от социалдемократа Марчел Чолаку. В Ирландия на изборите от февруари 2020 година три партии приключват с съвсем идентични резултати и получават надлежно 38, 37 и 35 места в 160-членният парламент. Две от тях – Фиана Файл и Фиана Гейл вършат коалиция (заедно със Зелената партия), като е контрактувано водачите на тези две обединения да се ротират като министър председатели по средата на петгодишния мандат. Уговорката е спазена – първо министър-председател става Майкъл Мартин от Фиана Файл, а Лео Вардкар от Фиана Гейл е вицепремиер, като на 17 декември 2022 година те си смениха местата.
Приложима ли е тази процедура в България? Може би, само че с някои ангажименти. Първо, в Израел, Румъния и Ирландия зад ротационните държавни управления стоят ясно завършени обединения от партии, до момента в който в българския случай най-малко към този момент се приказва, че ПП-ДБ няма да влизат в коалиция с ГЕРБ и да одобряват други техни номинации за министри, с изключение на Мария Габриел. Понеже ротационната промяна на министър председателите няма по какъв начин да бъде закрепена в правния мир (за това е нужна конституционна промяна), в българския случай на процедура ще имаме две поредни държавни управления, ръководещи по 9 месеца. Ако обаче тази политическа настройка не рухне по-рано. Картината се усложнява от това, че би трябвало да се сменят освен министър председателите, само че и шефовете на Народното събрание и на парламентарната правна комисия, за което ГЕРБ и ПП-ДБ към този момент се договориха.
Като начало ротационното държавно управление несъмнено ще почне с въпроси, по които има някакво единодушие сред ПП-ДБ и ГЕРБ – правосъдна промяна, закони, задвижващи Плана за възобновяване и развиване, държавния бюджет за тази година. Но не съм сигурен дали достлука сред двете обединения няма да се разпадне, когато се стигне до разпределянето на 2-3 милиарда за пътно строителство и поправки. Спомнете си по какъв начин приключи живота си държавното управление на Кирил Петков.
Пламен Петров, Българско геополитическо сдружение
Подобен сюжет се разиграва и след изборите през март 2020 година Тогава е контрактувано ротиране на премиерския пост сред генерала от запаса Бени Ганц, водач на така наречен синьо-бяла коалиция, и ръководителя на Ликуд Бенямин Нетаняху. Този път обаче не се разчита на единствено спогодба сред двамата различни министър председатели, а е направена смяна в един от така наречен съществени закони на Израел (страната няма конституция), който се отнася до държавното управление. Въведено е понятието „ различно държавно управление “, за което се планува мандатът на премиера да изтича автоматизирано като пристигна време за ротацията на поста. Така не се постанова той да подава оставка и да се образува нов кабинет, а просто в служба като началник на същото държавно управление встъпва различният министър-председател. Неговият статут е регламентиран в главния закон – записано е, че настоящият министър председател би трябвало да желае единодушието на различния министър председател, с цел да уволни някой министър от неговата квота.
През пролетта на 2020 година е планувано министър председател да стане първо Нетаняху, а след18 месеца да има ротация и той да бъде заменен от Бени Ганц. Това обаче не се случва, тъй като в края на 2020 година държавното управление не съумява да прокара бюджета през Кнесета и по този начин страната отива на нови избори през март 2021 година След тях обаче политическите сили още веднъж основават необятна коалиция с двама различни министър-председатели – Нафтали Бенет и Яир Лапид. Тяхната спогодба е министър председател първо да бъде Бенет, а след две години Лапид да го смени. И този път обаче не се стига до цялостен мандат, държавното управление губи парламентарно болшинство по-късно повече от година ръководство. Насрочени са нови избори, само че тъй като в Израел, кабинетът на Бенет-Лапид остава на власт като длъжностен, до момента в който се организира предварителния избор. Бенет отстъпва премиерския пост на Лапид, който по този метод също съумява да ръководи страната към половин година.
Понастоящем ротационни държавни управления има в две страни от Европейския съюз – Румъния и Норвегия. При румънците има коалиция сред Национал-либералната и Социалдемократическата партии (плюс партията на етническите унгарци), които са се разбрали да излъчват собствен министър председател за по две години. Първо отпред на държавното управление бе генералът от запаса Николае Чука от името на национал-либералите, а в края на този месец той би трябвало да бъде заменен от социалдемократа Марчел Чолаку. В Ирландия на изборите от февруари 2020 година три партии приключват с съвсем идентични резултати и получават надлежно 38, 37 и 35 места в 160-членният парламент. Две от тях – Фиана Файл и Фиана Гейл вършат коалиция (заедно със Зелената партия), като е контрактувано водачите на тези две обединения да се ротират като министър председатели по средата на петгодишния мандат. Уговорката е спазена – първо министър-председател става Майкъл Мартин от Фиана Файл, а Лео Вардкар от Фиана Гейл е вицепремиер, като на 17 декември 2022 година те си смениха местата.
Приложима ли е тази процедура в България? Може би, само че с някои ангажименти. Първо, в Израел, Румъния и Ирландия зад ротационните държавни управления стоят ясно завършени обединения от партии, до момента в който в българския случай най-малко към този момент се приказва, че ПП-ДБ няма да влизат в коалиция с ГЕРБ и да одобряват други техни номинации за министри, с изключение на Мария Габриел. Понеже ротационната промяна на министър председателите няма по какъв начин да бъде закрепена в правния мир (за това е нужна конституционна промяна), в българския случай на процедура ще имаме две поредни държавни управления, ръководещи по 9 месеца. Ако обаче тази политическа настройка не рухне по-рано. Картината се усложнява от това, че би трябвало да се сменят освен министър председателите, само че и шефовете на Народното събрание и на парламентарната правна комисия, за което ГЕРБ и ПП-ДБ към този момент се договориха.
Като начало ротационното държавно управление несъмнено ще почне с въпроси, по които има някакво единодушие сред ПП-ДБ и ГЕРБ – правосъдна промяна, закони, задвижващи Плана за възобновяване и развиване, държавния бюджет за тази година. Но не съм сигурен дали достлука сред двете обединения няма да се разпадне, когато се стигне до разпределянето на 2-3 милиарда за пътно строителство и поправки. Спомнете си по какъв начин приключи живота си държавното управление на Кирил Петков.
Пламен Петров, Българско геополитическо сдружение
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ