Стефан Щиглер и „неговият“ закон за епонимията
Алфред Норт Уайтхед
Previous Next Стефан Щиглер и „ неговият “ закон за епонимията 30 юли, 2019 18:10 | от chronicle.bg | ЛичностиПрез 1968 един от бащите на модерната социология и притежател на Националния орден на науките Робърт К. Мъртън изследва феномен, който той самичък назовава „ Ефектът на Матей “. Изследването му е поради труд, който написа, за това по какъв начин възрастта или забележимият авторитет са решителен фактор при определянето създателя на едно научно изобретение, без значение кой действително го открива или кой прави най-вече работа към откриването му.
Трудът на Мъртън също по този начин се концентрира върху вероятните пояснения на случаи на „ по едно и също време разкриване “, в които двама или повече учени вършат едно и също изобретение едновременно без значение един от различен. В него той написа, че в съвсем всички случаи, които намира, по-известният академик е считан за създател на откритието, без значение кой действително е първи и кой какъв принос има.
Той преглежда този резултат в труда си „ Ефектът на Матей в Науката “, на който попада различен статистик, Стефан Щиглер. Така двамата стартират преписка.
Робърт К. Мъртън
През 1979 Щиглер е помолен да напише есе за книга, отдадено на Мъртън по случай пенсионирането му (в университетските среди такива книга са известни под името „ Festschrift “ или „ Юбилеен алманах “). Въпреки че в началото се колебае, тъй като в никакъв случай не е срещал Мъртън онлайн, а връзката им е протичала най-вече с писма и рядко по телефона, Щиглер преглежда някои от записките си и му хрумва чудесна концепция.
Стефан Щиглер
Резултатът е „ Законът на Щиглер за епонимията “ – есе от 10 страници, което копира работата на Мъртън за епонимичните неточности в историята (епоним е персона, която дава името си на несъмнено понятие). В този труд Щиглер дефинира „ неговия “ закон по този начин: „ Никое научно изобретение не е кръстено на същинския си изобретател “.
В случай, че някой не схване шегата, в текстът са поставени и следните думи: „ Избрах за заглавие на труда си, както и за негова теза, „ Законът на Щиглер за епонимията “. На пръв взор това може да наподобява като жестоко нарушаване на нормите, само че тъй като статистиците са доста по-запознати с нормите от представителите на редица други дисциплини, бързам да поясня следното: Ако тук е изложена концепция, която не попада в „ Социология на Науката “ на Мъртън, това е или щастлива случайност или евентуална неточност. “
Но това не е края на историята! Без Щиглер да знае, преди да заключи част от проучванията на Мъртън в едно изречение, съвсем същото изказване се прави от математика Хуберт Кенеди през 1972, иронично тъкмо когато Мъртън прави своите проучвания в тази посока и година преди „ Социология на Науката “ да излезе. Кенеди споделя: „ Математичните формули и теореми нормално не са кръстени на същинските им създатели “.
Хуберт Кенеди кръщава откритието си „ Законът на Байер “ в своя труд „ Кой Открива Закона на Байер “, оповестен през януари 1972 в The American Mathematical Monthly. Въпросният Байер е Карл Байер – математически историк, който също вижда такава взаимозависимост и я отбелязва в своята книга от 1968 „ История на Математиката “. По-конкретно Кенеди написа: „ Байер в „ История на Математиката “ вижда: „ Клио, музата на историята, постоянно е капризна във връзка с свързването на теореми и хора! “… Наблюдението, че теоремите не са кръстени на хората, които ги откриват първи, се поддържа мощно в книгата му, в която са разказани към 30 сходни случая сред Глава 18 и 24… Примери са Редът на Маклорин, Редът на Тейлър, Методът на Пикард и Законите на Де Морган “
В умозаключение Кенеди написа: „ Най-вероятно е забавно да отбележим, че това е един от редките случаи, в които един закон удостоверява самичък себе си. “
…
Да обобщим: Законът на Щиглер, който споделя, че едно изобретение в никакъв случай не е кръстено на същинския му изобретател, феномен който към този момент е проучен от Мъртън, е кръстен на неверния човек (Щиглер) преднамерено, което го кара да потвърждава самичък себе си. По същото време, когато Мъртън изследва този феномен, към 10 години преди Законът на Щиглер да се появи, един математик (Кенеди), без значение от Мъртън формулира почти същия закон и също иронично го кръщава на истинския му създател (Байер).
Така че не един път а цели два пъти Законът на Щиглер удостоверява самичък себе си като единият от тези два пъти е още преди да бъде назван по този начин.
„ Principia Mathematica “
Много преди всички тях обаче известният математик и мъдрец Алфред Норт Уайтхед, съавтор на извънредно авторитетната „ Principia Mathematica “, отбелязва в лекция пред Британската асоциация за теоретичен прогрес през септември 1916: „ Всичко значимо към този момент е казано от някой, който не го е разкрил “…
