Куриозната страна на Нобеловите награди
Алфред Нобел - шведски химик, инженер, бизнесмен и основател на едно от най-мощните разрушителни средства в историята – динамита. Наречен от пресата „ Търговецът на гибел ". През 1888 година, точно в пресата, Алфред Нобел прочел известие за личната си гибел /репортерите го били объркали с наскоро умрелия му брат Лудвиг/. Преживявайки ужаса от личното си смъртоносно откритие, Алфред взема решение да подари насъбраното си благосъстояние във фонд за основаване на влиятелни награди. Награди, които да бъдат връчвани на персони, чиито постижения имат доблестен принос към човечеството.
Нобеловата награда фактически се трансформира в метод за изчистване репутацията на своя създател. Сериозни научни открития, високи креативен постижения, изключителни филантропични заслуги. Целият искра на славата обаче, постоянно е придружаван от куриозни обстановки, а известността и абсурда се оказват двете страни на медала.
За цялото си 113-годишно битие, церемонията по награждаване не е претърпяла основни промени. Една от дребното корекции – кралят на Швеция, който всекидневно връчвал Нобеловата премия от мястото си на първия ред в залата, бил поканен на самата сцена. Причината за тази смяна станал чилийският стихотворец Пабло Неруда. През 1971 година, Неруда е награден с Нобелова награда за литература и тръгвайки към краля, се препъва на стъпалото и пада. Продължението било също по този начин неприятно – заради мощното си късогледство, Неруда не разпознал краля и това внесло мощен ужас измежду формалните посетители на церемонията. Това бил последния път, когато кралят стоял в залата.
Пабло Неруда, несъмнено получава своя приз, с което не могат да се похвалят някои други лауреати. Известни са 6 случая на отвод от Нобеловата награда. През 1938 година от премията по химия се отхвърля немецът Рихард Кун /по-късно той въпреки всичко получава орден и диплома/, през 1939 година премията не одобряват и неговите съотечественици, лауретатите на наградата по химия Адолф Бутенанд и по медицина Герхард Домаг. Не е комплицирано да се отгатне, че директната възбрана за това пристигнала от Адолф Хитлер. Великият стихотворец и публицист на Русия, Борис Пастернак, през 1958 година също се отхвърля от Нобеловия приз за литература, под въздействие на власите в Съюз на съветските социалистически републики.
Имало несъмнено, и доброволни отводи от влиятелната премия. Така постъпва френският мъдрец и публицист Жан-Пол Сартр през 1964 година, който подценява Нобеловата премия за литература, базирайки се на своя принцип да не приема публични оценки, тъй като „ един публицист не би трябвало да си разрешава да се трансформира в институция ".
През 1972 година от наградата за мир, непринудено се отхвърля виетнамецът Ле Дък Тхо, мотивирайки се с цялостната съсипия в страна му, след подписването на мира със Съединени американски щати.
Не постоянно повода за неполучената награда е отводът й да бъде призната. Нобеловата награда за мир през 2010 година, и до ден сегашен не е достигнала до своя адресат – китайския правозащитник Лю Сяобо. През декември 2009 година, той е наказан на 11 години затвор за подстрекаване в подривни дейности към ръководещия строй. Властите в КНР освен не разрешават на Лю Сяобо да участва на връчването на тази премия, само че не разрешават и на фамилията му да я получи от негово име.
Нобеловите награди нерядко се оказват мираж за някои всепризнати гении. В архивите на Нобеловия комитет се съхраняват 60-те номинации на Айнщайн за неговата доктрина за относителността, а премията станала факт през 1921 година, освен това не за тази доктрина, а за „ за заслуги в региона на теоретичната физика и в частност за разкриване закона за фотоелектричния резултат ".
В историята на Нобеловите награди участват и много непредвидени претенденти. Сред номинираните за наградата за мир през 1939 година бил самият Адолф Хитлер. Разбира се, той не бил почетен с премията, тъй като същата година нападнал Полша. Йосиф Сталин бил предлаган два пъти за Нобелова премия за мир – през 1946 и 1948 година
Интересна е случката по присъждането на премията на известният физик Ърнест Ръдърфорд. Ученият получава международното самопризнание в региона на химията, а не на физиката. Това се трансформира в изненадващо събитие даже за самия него, а основанието е „ за проучванията в региона на трансмутацията на детайлите и на химията на радиоактивните субстанции ". Ръдърфорд споделя, че от всички трансмутации, които му се е удало да следи, най-неочакваната за него е превъплъщението на физиката във химия.
Как някои от Нобеловите лауреати осъществят получената парична награда? Президентът на Съюз на съветските социалистически републики, Михаил Горбачов, спечелил премията за мир през 1990 година, превежда паричната сума в бюджета на страната си. Майка Тереза /Нобелова награда за мир 1979 г./, влага парите в строителството на прюти за небогати и Коледна вечеря за 2000 души в неравностойно състояние. А най-номинираният академик, Алберт Айнщайн, отдава паричната награда на някогашната си брачна половинка Милева Марич - изпълнявайки изискването в брачния им контракт, при което при положение на отсъждане на сходна награда, той е задължен да я съобщи на дамата, пособия в неговите проучвания.
