Алфа Рисърч: Електорална подкрепа към момента за ГЕРБ - 22.2%, БСП -19.7%, ДПС - 6.6%
Алфа Рисърч: Електорална поддръжка все още за ГЕРБ - 22.2%, Българска социалистическа партия -19.7%, Движение за права и свободи - 6.6%
Управляващата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, демонстрира регулярното тримесечно национално представително изследване на организация Алфа Рисърч, извършено в интервала 23-30 септември 2018 година
След края на Европредседателството, държавното управление губи инерцията от него и външно-политическия си фокус, донесли му нараснал заем на доверие през юни. Допълнително, вътрешно-партийните кавги и взаимни обвинявания сред патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали разнообразни обществени групи - чумата по животните, сривът в Търговския указател и изключително, трагичният случай край Своге, покачват критичността на публичното мнение към метода, по който ръководещите се оправят със отговорностите си. На този декор, парламентарната съпротива, в лицето на Българска социалистическа партия, резервира поддръжка измежду обичайните си гласоподаватели, само че визията й за България не се припознава от по-широки кръгове като опция, способна да отговори на публичните упования.
Правителството отбелязва спад от 1% и растеж в отрицателните оценки от 41% до 43%. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър ръководителя (редуциране на доверието от 37% на 33%, с което се връща на равнищата от месец март).
Що се отнася до министрите, няма значима смяна в персоналните им рейтинги, като се изключи един стремглав пробив към върха – този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три международни шампионати го изстрелва до първото място за „ най-успешен министър “ (25.1%), и до второ в общия показател на доверие, незабавно след вицепремиера Томислав Дончев. Външният министър Екатерина Захариева резервира трето място, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачано.
Събитията, които интервюираните дефинират като най-значими за миналия интервал, демонстрират кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху нивото на доверие към властта и съдружните сътрудници. Топ 6 събития включват - злополуките по пътищата и случаят край Своге (51%), повишаването на природния газ (36%), реакциите на управляващите против разпространяването на чумата по животните (32%), напрежението сред държавното управление и президента (31%), промяната на министри от държавното управление (28%), споровете и обвиняванията сред водачите на Оперативна програма (25%). Две трети от интервюираните са на мнение, че несъгласията в ръководещата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен директните негативи, които всеки спор носи, тези обществени взаимоотношения залагат и по-дългосрочни клопки. Те нападат „ от вътрешната страна “ главното обръщение на ГЕРБ, за стабилността. Някак неубедително е нестабилна коалиция да създава непоклатимост в обществото.
Другата обрисувала се ос на напрежение през миналото тримесечие - сред ГЕРБ и президента - води до леко оттегляне в позициите и на президента. Положителното отношение към него понижава от 54 на 52%, а негативното нараства от 11% на 17%. Най-силна е смяната измежду гласоподавателите на ГЕРБ. Ако през юни към 45% от тях имаха доверие на президента, в този момент делът им понижава до 35 на 100. Сред останалите обществени групи президентът се употребява с преобладаваща поддръжка. Това демонстрират и отговорите на директния въпрос „ Кой носи главната виновност за споровете и напреженията сред държавно управление и президент? “. Според 66% виновността е главно на държавното управление, съгласно 34% - на президента. За разлика от мнението на гласоподавателите на ГЕРБ, които в болшинството си са лоялни към държавната позиция, реакциите на симпатизантите на Обединените патриоти са по-близо до междинното за страната и показват по-слабо утвърждение за държанието на съдружния сътрудник.
След леко възкръсване през юни, рейтингът на Народното събрание още веднъж потегля надолу (от 14% до 12%). Единствено ръководителят му Цвета Караянчева съумява да резервира по-висок заем на доверие (20% позитивни против 29% негативни оценки).
Традиционно сериозна остава оценката за активността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правораздаването. Работата на основния прокурор утвърждават 9% против 41% отрицание. Леко усъвършенстване е налице в мнението оценката за съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е удовлетворен от активността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават към 40 % на рецензия.
Предвид идните следващата година два типа избори – за Европейски парламент и за локална власт – и тяхното значение за мандата на настоящето ръководство, явно всички дейности на политическите обединения би трябвало да бъдат четени през призмата на техните тактики за тези два вота. В този смисъл, съдейки по неотдавнашния избор в Европарламента във връзка глобите против Унгария, всички български партии без Движение за права и свободи, се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан. Ако обаче въпросът се сложи не конюнктурно, а на кардинална основа - при кой вид могат да се вземат решение по-добре проблемите на Европа, в това число на дребни страни като България, публичното мнение напълно не е по този начин еднопосочно, а в противен случай, прекомерно разграничено. 54% считат, че при по-голяма интеграция и мощен Европейски Съюз ще има повече изгоди за Европа и за страни като България, а съгласно 44% по-добър за България е разновидността по-малка интеграция и по-слаб Европейски Съюз. Както при всички европейски избори, по този начин и при идните, локалните тематики ще имат значимо значение, само че с оглед обстановката в Европа може да се допусна, че този идеологически спор ще господства и в националните акции. Аргументите за или срещу всяка една от позициите могат да се окажат значим фактор за гласоподавателите и да наклонят везните в избрана посока.
Към момента електоралната картина в България се обрисува прекомерно забавна и с капацитет за разнообразни линии на развиване до европейските избори. В резултат от растежа на сериозните настроения измежду гласоподавателите, партиите от ръководещата коалиция и техните водачи губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните обединения и водачи. ГЕРБ понижава с 2.3% електоралната си поддръжка спрямо юни и се открива на 22.2%. Така губи удобната си преднина пред Българска социалистическа партия. В края на септември ги разделят единствено 2.5%. Българска социалистическа партия остава на на практика същите си позиции от юни (19.7%), без да притегля нови гласоподаватели. Намаляването на дистанцията се дължи напълно на свиването (моментно или дълготрайно, още е рано да се каже) на ГЕРБ. Ключовият проблем пред Корнелия Нинова е, че не съумява да легитимира партията като опция на ГЕРБ и да предложи безапелационни за българските жители визия и модел на ръководство. Поради това те не съумяват да надскочат електоралния си таван, на който стоят отдавна насам.
Регистрираната още през юни частична загуба на електорална поддръжка за патриотите, се затвърждава и през септември. С 4.7% избор от всички гласоподаватели те биха прескочили парламентарната преграда, само че низходящият им тренд ги слага в по-слаби позиции. Освен това, както Българска социалистическа партия, по този начин и ГЕРБ отчасти влизат в тяхната изразителност, което също е фактор за разколебаване и пренасяне на гласоподаватели.
Нов детайл в електоралната картина е ранната готовност измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи. Обикновено вотът за Движението стартира да нараства в изследванията към месец преди вота. Сега обаче, единствено за три месеца доближава до 6.6% заявен избор, което може да се дължи както на характерна вътрешно-партийна готовност, по този начин и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията.
Както и в предходните изследвания Воля остава под 4%-та преграда. Лек растеж се следи при Демократична България (2.9%). Едва идващите месеци ще покажат накъде ще върви поддръжката за извънпарламентарната съпротива, която стартира да става по-разпознаваема, само че към момента едва притегля фрагментираните десни гласоподаватели.
Макар да оставя усещане, че избори сега биха произвели релативно същата политическа обстановка, поддръжката за всяка от главните партии е прекомерно неустойчива. Респективно, и ръководещите, и опозицията ги чака оспорвана борба за гласове в идните през 2019 година европейски и локални избори. /БГНЕС
Управляващата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, демонстрира регулярното тримесечно национално представително изследване на организация Алфа Рисърч, извършено в интервала 23-30 септември 2018 година
След края на Европредседателството, държавното управление губи инерцията от него и външно-политическия си фокус, донесли му нараснал заем на доверие през юни. Допълнително, вътрешно-партийните кавги и взаимни обвинявания сред патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали разнообразни обществени групи - чумата по животните, сривът в Търговския указател и изключително, трагичният случай край Своге, покачват критичността на публичното мнение към метода, по който ръководещите се оправят със отговорностите си. На този декор, парламентарната съпротива, в лицето на Българска социалистическа партия, резервира поддръжка измежду обичайните си гласоподаватели, само че визията й за България не се припознава от по-широки кръгове като опция, способна да отговори на публичните упования.
Правителството отбелязва спад от 1% и растеж в отрицателните оценки от 41% до 43%. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър ръководителя (редуциране на доверието от 37% на 33%, с което се връща на равнищата от месец март).
Що се отнася до министрите, няма значима смяна в персоналните им рейтинги, като се изключи един стремглав пробив към върха – този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три международни шампионати го изстрелва до първото място за „ най-успешен министър “ (25.1%), и до второ в общия показател на доверие, незабавно след вицепремиера Томислав Дончев. Външният министър Екатерина Захариева резервира трето място, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачано.
Събитията, които интервюираните дефинират като най-значими за миналия интервал, демонстрират кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху нивото на доверие към властта и съдружните сътрудници. Топ 6 събития включват - злополуките по пътищата и случаят край Своге (51%), повишаването на природния газ (36%), реакциите на управляващите против разпространяването на чумата по животните (32%), напрежението сред държавното управление и президента (31%), промяната на министри от държавното управление (28%), споровете и обвиняванията сред водачите на Оперативна програма (25%). Две трети от интервюираните са на мнение, че несъгласията в ръководещата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен директните негативи, които всеки спор носи, тези обществени взаимоотношения залагат и по-дългосрочни клопки. Те нападат „ от вътрешната страна “ главното обръщение на ГЕРБ, за стабилността. Някак неубедително е нестабилна коалиция да създава непоклатимост в обществото.
Другата обрисувала се ос на напрежение през миналото тримесечие - сред ГЕРБ и президента - води до леко оттегляне в позициите и на президента. Положителното отношение към него понижава от 54 на 52%, а негативното нараства от 11% на 17%. Най-силна е смяната измежду гласоподавателите на ГЕРБ. Ако през юни към 45% от тях имаха доверие на президента, в този момент делът им понижава до 35 на 100. Сред останалите обществени групи президентът се употребява с преобладаваща поддръжка. Това демонстрират и отговорите на директния въпрос „ Кой носи главната виновност за споровете и напреженията сред държавно управление и президент? “. Според 66% виновността е главно на държавното управление, съгласно 34% - на президента. За разлика от мнението на гласоподавателите на ГЕРБ, които в болшинството си са лоялни към държавната позиция, реакциите на симпатизантите на Обединените патриоти са по-близо до междинното за страната и показват по-слабо утвърждение за държанието на съдружния сътрудник.
След леко възкръсване през юни, рейтингът на Народното събрание още веднъж потегля надолу (от 14% до 12%). Единствено ръководителят му Цвета Караянчева съумява да резервира по-висок заем на доверие (20% позитивни против 29% негативни оценки).
Традиционно сериозна остава оценката за активността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правораздаването. Работата на основния прокурор утвърждават 9% против 41% отрицание. Леко усъвършенстване е налице в мнението оценката за съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е удовлетворен от активността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават към 40 % на рецензия.
Предвид идните следващата година два типа избори – за Европейски парламент и за локална власт – и тяхното значение за мандата на настоящето ръководство, явно всички дейности на политическите обединения би трябвало да бъдат четени през призмата на техните тактики за тези два вота. В този смисъл, съдейки по неотдавнашния избор в Европарламента във връзка глобите против Унгария, всички български партии без Движение за права и свободи, се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан. Ако обаче въпросът се сложи не конюнктурно, а на кардинална основа - при кой вид могат да се вземат решение по-добре проблемите на Европа, в това число на дребни страни като България, публичното мнение напълно не е по този начин еднопосочно, а в противен случай, прекомерно разграничено. 54% считат, че при по-голяма интеграция и мощен Европейски Съюз ще има повече изгоди за Европа и за страни като България, а съгласно 44% по-добър за България е разновидността по-малка интеграция и по-слаб Европейски Съюз. Както при всички европейски избори, по този начин и при идните, локалните тематики ще имат значимо значение, само че с оглед обстановката в Европа може да се допусна, че този идеологически спор ще господства и в националните акции. Аргументите за или срещу всяка една от позициите могат да се окажат значим фактор за гласоподавателите и да наклонят везните в избрана посока.
Към момента електоралната картина в България се обрисува прекомерно забавна и с капацитет за разнообразни линии на развиване до европейските избори. В резултат от растежа на сериозните настроения измежду гласоподавателите, партиите от ръководещата коалиция и техните водачи губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните обединения и водачи. ГЕРБ понижава с 2.3% електоралната си поддръжка спрямо юни и се открива на 22.2%. Така губи удобната си преднина пред Българска социалистическа партия. В края на септември ги разделят единствено 2.5%. Българска социалистическа партия остава на на практика същите си позиции от юни (19.7%), без да притегля нови гласоподаватели. Намаляването на дистанцията се дължи напълно на свиването (моментно или дълготрайно, още е рано да се каже) на ГЕРБ. Ключовият проблем пред Корнелия Нинова е, че не съумява да легитимира партията като опция на ГЕРБ и да предложи безапелационни за българските жители визия и модел на ръководство. Поради това те не съумяват да надскочат електоралния си таван, на който стоят отдавна насам.
Регистрираната още през юни частична загуба на електорална поддръжка за патриотите, се затвърждава и през септември. С 4.7% избор от всички гласоподаватели те биха прескочили парламентарната преграда, само че низходящият им тренд ги слага в по-слаби позиции. Освен това, както Българска социалистическа партия, по този начин и ГЕРБ отчасти влизат в тяхната изразителност, което също е фактор за разколебаване и пренасяне на гласоподаватели.
Нов детайл в електоралната картина е ранната готовност измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи. Обикновено вотът за Движението стартира да нараства в изследванията към месец преди вота. Сега обаче, единствено за три месеца доближава до 6.6% заявен избор, което може да се дължи както на характерна вътрешно-партийна готовност, по този начин и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията.
Както и в предходните изследвания Воля остава под 4%-та преграда. Лек растеж се следи при Демократична България (2.9%). Едва идващите месеци ще покажат накъде ще върви поддръжката за извънпарламентарната съпротива, която стартира да става по-разпознаваема, само че към момента едва притегля фрагментираните десни гласоподаватели.
Макар да оставя усещане, че избори сега биха произвели релативно същата политическа обстановка, поддръжката за всяка от главните партии е прекомерно неустойчива. Респективно, и ръководещите, и опозицията ги чака оспорвана борба за гласове в идните през 2019 година европейски и локални избори. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ