Изглеждаш страшно. Едва те познах. Какво видяха близките на журналист, освободен от затвор в Беларус
Алеся Рак чака повече от три години брачният партньор ѝ – журналистът от беларуската работа на Радио Свободна Европа (RFE/RL) Андрей Кузнечик , да се върне от нормалната си разходка с колело.
Същото чакат и двете им деца – 5-годишният Мацвей и 11-годишната Янина .
Семейството се събра чак на 12 февруари , когато след три години и три месеца в затвор в Беларус . Той първо беше упрекнат в безчинство, а след това в екстремизъм. Кузнечик, поддръжниците му и RFE/RL отхвърлиха обвиняванията като политически стимулирани.
Арестът на Кузнечик пристигна на фона на смазването на митингите против президентските избори в Беларус през 2020 година , които дългогодишният властнически президент Александър Лукашенко официално завоюва. Опозицията и западните държавни управления настояват, че вотът е бил подправен.
Беларус е. През последните години там има стотици политически пандизчии. Много от наказаните по подправени обвинявания в Русия и Беларус са в действителност публицисти, деятели и инакомислещи жители на двете страни.
Сега Алеся Рак споделя пред RFE/RL за претърпяното през трите години, които брачният партньор ѝ прекара в пандиза.
Как „ няколко дни “ стават три години
Всичко стартира на 25 ноември 2021 година Андрей излиза на открито с колелото си, само че пред дома му го посрещат четирима служители на реда в цивилно облекло. Нареждат му да се върне вътре.
Казаха ми да остана в друга стая и да се грижа за децата, до момента в който претърсват дома ни.
„ Янина, която тогава беше на осем години, беше смутена и стартира да плаче “, споделя Алеся пред беларуската работа на RFE/RL в първия си обществен коментар след освобождението на Андрей. И прибавя:
„ Мацвей още нямаше и две години – той нямаше визия какво се случва. Казаха ми да остана в друга стая и да се грижа за децата, до момента в който претърсват дома ни. “
Полицаите конфискуват всички електронни устройства, в това число телефона и таблета на Кузнечик. Преди да си тръгнат с него, чиновниците на реда твърдят Алеся, че всичко това е краткотрайно.
„ Казаха, че ще го няма единствено няколко дни “, споделя тя. Но още тогава се опасява от най-лошото.
Дни преди да бъде задържан, Кузнечик разгласява публикация, в която разказва за какво е избрал да останал в Беларус макар възходящите репресии против публицисти.
„ В сегашната конюнктура излежаването на измислена присъда ми се коства по-малко страдалчество от това да напусна родината си за неопределен срок – въпреки че може би съдбовно бъркам за това до каква степен могат да стигнат репресиите “, написа тогава той.
Утеха в дребните неща
Първият месец след ареста на Андрей е най-тежкият за околните му. Те нямат никаква връзка с него и си показват най-лошото.
„ [Янина] се прибираше от учебно заведение, прегръщахме се и плачехме “, споделя Алеся. В сложните моменти тя разчита на другари, които ѝ припомнят, че би трябвало да се гордее с Андрей.
Докато него го няма, животът продължава. Алеся би трябвало да заплаща сметки, да се занимава с ремонт на колата и дома, да пазари, да чете приказки за лека нощ и да оказва помощ с домашните на децата.
След този първи месец на неустановеност Андрей е публично упрекнат в „ управление на екстремистка организация “. От полицейския арест го трансферират в център за авансово задържане.
Да заставам на опашка, с цел да му предам храна и облекла, беше съвсем облекчение.
„ Да заставам на опашка, с цел да му предам храна и облекла, беше съвсем облекчение в оня миг “, споделя Алеся.
През септември 2022 година Андрей е изместен в изправителна колония. Съпругата му стартира да следи затворнически чат групи, в които се споделят препоръки – по какъв начин да изпратиш писмо на пандизчия, какви предмети са позволени за внасяне и така нататък
„ Колкото и да е необичайно, затворническите групи за поддръжка бяха най-големият ми източник на позитивизъм “, споделя Алеся.
През трите години, които Кузнечик прекарва зад решетките, той се среща с Алеся единствено три пъти. Всяка от срещите им продължава по 24 часа. На първата от тях Янина вижда татко си – слаб и облечен в черно, с обръсната глава. И му споделя:
„ Изглеждаш ужасно. Едва те познах. “
Отново дружно
В началото на февруари тази година Алеся получава позвъняване. Казват ѝ, че има два дни да събере багаж, след което би трябвало да отпътува с децата си за Вилнюс, Литва.
Пътуването минава умерено, само че Янина е напрегната. Страхува се, че са излъгани и татко ѝ в никакъв случай няма да се върне.
Това се оказва погрешно. Вечерта на 12 февруари идва Андрей. Алеся доста добре си спомня този миг, в който фамилията ѝ още веднъж става цяло.
„ Не бях спала от дни. Бях обезпокоена и прочувствено изцедена – към този момент бях изплакала всичките си сълзи. Но сега, в който Андрей се появи, бяхме толкоз щастливи “, споделя тя.
Сега тук се усещаме като вкъщи си.
Добавя, че щерка им Янина още се тормози, когато татко ѝ излезе на открито по задания. Страхува се, че може да не се върне. Децата още привикват и с мисълта, че надали скоро ще видят роднините, останали в Беларус.
„ Сега тук се усещаме като вкъщи си “, споделя Янина. А Алеся прибавя, че „ домът е там, където са нашите близки “.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Същото чакат и двете им деца – 5-годишният Мацвей и 11-годишната Янина .
Семейството се събра чак на 12 февруари , когато след три години и три месеца в затвор в Беларус . Той първо беше упрекнат в безчинство, а след това в екстремизъм. Кузнечик, поддръжниците му и RFE/RL отхвърлиха обвиняванията като политически стимулирани.
Арестът на Кузнечик пристигна на фона на смазването на митингите против президентските избори в Беларус през 2020 година , които дългогодишният властнически президент Александър Лукашенко официално завоюва. Опозицията и западните държавни управления настояват, че вотът е бил подправен.
Беларус е. През последните години там има стотици политически пандизчии. Много от наказаните по подправени обвинявания в Русия и Беларус са в действителност публицисти, деятели и инакомислещи жители на двете страни.
Сега Алеся Рак споделя пред RFE/RL за претърпяното през трите години, които брачният партньор ѝ прекара в пандиза.
Как „ няколко дни “ стават три години
Всичко стартира на 25 ноември 2021 година Андрей излиза на открито с колелото си, само че пред дома му го посрещат четирима служители на реда в цивилно облекло. Нареждат му да се върне вътре.
Казаха ми да остана в друга стая и да се грижа за децата, до момента в който претърсват дома ни.
„ Янина, която тогава беше на осем години, беше смутена и стартира да плаче “, споделя Алеся пред беларуската работа на RFE/RL в първия си обществен коментар след освобождението на Андрей. И прибавя:
„ Мацвей още нямаше и две години – той нямаше визия какво се случва. Казаха ми да остана в друга стая и да се грижа за децата, до момента в който претърсват дома ни. “
Полицаите конфискуват всички електронни устройства, в това число телефона и таблета на Кузнечик. Преди да си тръгнат с него, чиновниците на реда твърдят Алеся, че всичко това е краткотрайно.
„ Казаха, че ще го няма единствено няколко дни “, споделя тя. Но още тогава се опасява от най-лошото.
Дни преди да бъде задържан, Кузнечик разгласява публикация, в която разказва за какво е избрал да останал в Беларус макар възходящите репресии против публицисти.
„ В сегашната конюнктура излежаването на измислена присъда ми се коства по-малко страдалчество от това да напусна родината си за неопределен срок – въпреки че може би съдбовно бъркам за това до каква степен могат да стигнат репресиите “, написа тогава той.
Утеха в дребните неща
Първият месец след ареста на Андрей е най-тежкият за околните му. Те нямат никаква връзка с него и си показват най-лошото.
„ [Янина] се прибираше от учебно заведение, прегръщахме се и плачехме “, споделя Алеся. В сложните моменти тя разчита на другари, които ѝ припомнят, че би трябвало да се гордее с Андрей.
Докато него го няма, животът продължава. Алеся би трябвало да заплаща сметки, да се занимава с ремонт на колата и дома, да пазари, да чете приказки за лека нощ и да оказва помощ с домашните на децата.
След този първи месец на неустановеност Андрей е публично упрекнат в „ управление на екстремистка организация “. От полицейския арест го трансферират в център за авансово задържане.
Да заставам на опашка, с цел да му предам храна и облекла, беше съвсем облекчение.
„ Да заставам на опашка, с цел да му предам храна и облекла, беше съвсем облекчение в оня миг “, споделя Алеся.
През септември 2022 година Андрей е изместен в изправителна колония. Съпругата му стартира да следи затворнически чат групи, в които се споделят препоръки – по какъв начин да изпратиш писмо на пандизчия, какви предмети са позволени за внасяне и така нататък
„ Колкото и да е необичайно, затворническите групи за поддръжка бяха най-големият ми източник на позитивизъм “, споделя Алеся.
През трите години, които Кузнечик прекарва зад решетките, той се среща с Алеся единствено три пъти. Всяка от срещите им продължава по 24 часа. На първата от тях Янина вижда татко си – слаб и облечен в черно, с обръсната глава. И му споделя:
„ Изглеждаш ужасно. Едва те познах. “
Отново дружно
В началото на февруари тази година Алеся получава позвъняване. Казват ѝ, че има два дни да събере багаж, след което би трябвало да отпътува с децата си за Вилнюс, Литва.
Пътуването минава умерено, само че Янина е напрегната. Страхува се, че са излъгани и татко ѝ в никакъв случай няма да се върне.
Това се оказва погрешно. Вечерта на 12 февруари идва Андрей. Алеся доста добре си спомня този миг, в който фамилията ѝ още веднъж става цяло.
„ Не бях спала от дни. Бях обезпокоена и прочувствено изцедена – към този момент бях изплакала всичките си сълзи. Но сега, в който Андрей се появи, бяхме толкоз щастливи “, споделя тя.
Сега тук се усещаме като вкъщи си.
Добавя, че щерка им Янина още се тормози, когато татко ѝ излезе на открито по задания. Страхува се, че може да не се върне. Децата още привикват и с мисълта, че надали скоро ще видят роднините, останали в Беларус.
„ Сега тук се усещаме като вкъщи си “, споделя Янина. А Алеся прибавя, че „ домът е там, където са нашите близки “.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ