Русия може да заплаши Италия
Алесандро ОРСИНИ*
След рухването на Башар Асад италианската преса празнуваше провалянето на Путин. Но насладата бе къса. Руският президент насочва оръжията си в Сирия към Италия. Страхувайки се от загубата на сирийското пристанище Тартус, Путин поглежда към Либия, с цел да отвори нов изход към Средиземно море.
Първоначално написах, че провалянето на Асад ще се отрази на Зеленски, защото ще разреши на Путин да влага повече запаси в спора в Украйна. Рискът е, че
рухването на режима на Асад заплашва и Мелони
Министърът на защитата Крозето схваща казуса, когато споделя, че „ Москва реалокира силите си от сирийската база в Тартус към Либия “.
Това не е добре. Руските кораби и подводници в Средиземно море постоянно са причина за безпокойствие, изключително в случай че вместо на хиляда километра, те са на един хвърлей разстояние от нас.
В Либия Италия и Русия са на противоположните страни. Двата съществени района са въоръжени един против различен. От едната страна е Киренайка, където е осезаемо въздействието на Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Русия. От другата страна е Триполитания, повлияна от Турция и в доста по-малка степен от Италия. Ако рухването на Асад докара Путин в Киренайка, Италия ще има доста проблеми.
Да стартираме с нефтената и газова компания „ Ени “, която в съдействие с английския колос „ Бритиш петролеум “ преди малко възобнови проучвателните сондажи в Либия (зона B). Басейнът съдържа големи ресурси от газ и нефт, споделяни от Либия, Тунис и Алжир.
Мартина Опици - отговорник на „ Ени “ за Северна Африка и Леванта, сподели в спор за либийския енергиен бранш на 23 септември 2024 година в Рим: „ Никога не сме спирали да гледаме на Либия като на сериозен район за производството на нефт и газ. Все още има запаси, които би трябвало да бъдат открити... “
Тогава до каква степен е потребна за нас активността на Русия в Либия?
Ликуването на Италия след рухването на Асад завърши. Гражданската война, вместо да затихне, може радикално да промени хода си. Вчерашното държавно управление се трансформира в бунтовници, а коледна елха бе изгорена в Хама по време на антихристиянски протести.
Според премиера Мелони провалянето на Русия „ се вписва в националните ползи на Италия ". Марио Драги зае сходна радикална позиция и на 6 юни 2022 година съобщи в Масачузетския софтуерен институт, че „ провалянето на Русия във войната с украинците е единственият път напред... “
Аз обаче мисля, че
нито една война не е в полза на Италия
Логиката е елементарна: страната ни няма запаси да води война. Когато стартират войни, италианското държавно управление би трябвало да се стреми да ги приключи. Мелони и Драги сгрешиха два пъти. Първия път, когато взеха решение, че ще победят руснаците благодарение на украинците, а се случи тъкмо противоположното. Втория път, когато желаеха да лимитират борбата единствено до спора в Украйна, само че Путин пристигна в Либия.
Подобно на дилетанти, италианската ръководеща класа смяташе, че може да спре руснаците в Донбас, като си играе на котка и мишка. Сега Италия би трябвало единствено да се надява, че Путин ще резервира базата си в Тартус и няма да трансферира сили в Либия.
* Професор по социология на тероризма. Бил е гостуващ учител в Центъра за интернационалните проучвания на Масачузетския софтуерен институт. Извършва разбори на интернационалната сигурност за министерствата на външните работи и защитата на Република Италия. Книгата му „ Украйна. Критика на интернационалната политика “ (2022) е бестселър
След рухването на Башар Асад италианската преса празнуваше провалянето на Путин. Но насладата бе къса. Руският президент насочва оръжията си в Сирия към Италия. Страхувайки се от загубата на сирийското пристанище Тартус, Путин поглежда към Либия, с цел да отвори нов изход към Средиземно море.
Първоначално написах, че провалянето на Асад ще се отрази на Зеленски, защото ще разреши на Путин да влага повече запаси в спора в Украйна. Рискът е, че
рухването на режима на Асад заплашва и Мелони
Министърът на защитата Крозето схваща казуса, когато споделя, че „ Москва реалокира силите си от сирийската база в Тартус към Либия “.
Това не е добре. Руските кораби и подводници в Средиземно море постоянно са причина за безпокойствие, изключително в случай че вместо на хиляда километра, те са на един хвърлей разстояние от нас.
В Либия Италия и Русия са на противоположните страни. Двата съществени района са въоръжени един против различен. От едната страна е Киренайка, където е осезаемо въздействието на Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Русия. От другата страна е Триполитания, повлияна от Турция и в доста по-малка степен от Италия. Ако рухването на Асад докара Путин в Киренайка, Италия ще има доста проблеми.
Да стартираме с нефтената и газова компания „ Ени “, която в съдействие с английския колос „ Бритиш петролеум “ преди малко възобнови проучвателните сондажи в Либия (зона B). Басейнът съдържа големи ресурси от газ и нефт, споделяни от Либия, Тунис и Алжир.
Мартина Опици - отговорник на „ Ени “ за Северна Африка и Леванта, сподели в спор за либийския енергиен бранш на 23 септември 2024 година в Рим: „ Никога не сме спирали да гледаме на Либия като на сериозен район за производството на нефт и газ. Все още има запаси, които би трябвало да бъдат открити... “
Тогава до каква степен е потребна за нас активността на Русия в Либия?
Ликуването на Италия след рухването на Асад завърши. Гражданската война, вместо да затихне, може радикално да промени хода си. Вчерашното държавно управление се трансформира в бунтовници, а коледна елха бе изгорена в Хама по време на антихристиянски протести.
Според премиера Мелони провалянето на Русия „ се вписва в националните ползи на Италия ". Марио Драги зае сходна радикална позиция и на 6 юни 2022 година съобщи в Масачузетския софтуерен институт, че „ провалянето на Русия във войната с украинците е единственият път напред... “
Аз обаче мисля, че
нито една война не е в полза на Италия
Логиката е елементарна: страната ни няма запаси да води война. Когато стартират войни, италианското държавно управление би трябвало да се стреми да ги приключи. Мелони и Драги сгрешиха два пъти. Първия път, когато взеха решение, че ще победят руснаците благодарение на украинците, а се случи тъкмо противоположното. Втория път, когато желаеха да лимитират борбата единствено до спора в Украйна, само че Путин пристигна в Либия.
Подобно на дилетанти, италианската ръководеща класа смяташе, че може да спре руснаците в Донбас, като си играе на котка и мишка. Сега Италия би трябвало единствено да се надява, че Путин ще резервира базата си в Тартус и няма да трансферира сили в Либия.
* Професор по социология на тероризма. Бил е гостуващ учител в Центъра за интернационалните проучвания на Масачузетския софтуерен институт. Извършва разбори на интернационалната сигурност за министерствата на външните работи и защитата на Република Италия. Книгата му „ Украйна. Критика на интернационалната политика “ (2022) е бестселър
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ