Алесандро Мореши е известен кастрат от 19 век. Единственият, чийто

Алесандро Мореши е прочут кастрат от 19 век. Единственият, чийто глас е бил записан на фонограф и записът се е запазил до наши дни.

Презз 1588 година папа Римски Сикст V издава декрет, забраняващ певческите осъществявания на дами на сцената. В началото женските партии се изпълнявали от момчета, само че при постигане на пубертета гласът на артистите губел своята непорочност, висота и еластичност. За да запазят тези качества, надарените артисти били кастрирани и превръщани в евнуси.

Процедурата по скопяване се правила, когато момчето навършело 8 или 9 години. Независимо, че интервенцията била бърза и като цяло простичка, смъртността при нея била забележителна – от 20 д0 70 % от момчетата загивали поради низката подготовка на хирурзите и нехигиеничните условия.

Като обезболяващо на детето давали пиво, съдържащо опиат, или му притискали сънната артерия, с цел да го доведат до полусъзнателно положение. След изваждането на тестисите момчето било поставяно във вана, цялостна с ледена вода. Това намалявало болката и кръвотечението.

Само в Италия през 17-18 век годишно скопявали към 5000 момчета, които след 7 години образование в певческа школа можели да славят Бога със своето пеене.

След такава интервенция у момчетата, когато ставали възрастни, липсвала адамова ябълка и поради неналичието на хрущял гласът оставал тъничък и гальовен, а ларинксът запазвал гъвкавост, присъща за дете.

Така гласът на момчетата-кастрати се отличавал с експресивност, еластичност, експресия, височина. Благодарение на многочасови занимания (до 6 часа дневно) гласовите връзки оставали мощни и с лекост издържали продължителни осъществявания.

Заради ниското равнище на тестостерон мускулната маса и телосложението на момче-кастрат било по-близо до женски вид. Затова те можели да имат непроропоционално дълги ръце и висок растеж.

Но не всички били затлъстели, някои имали ангелска хубост. Фаринели, Раунцини, Матеучи тяхната осанка е била толкоз красива, колкото и гласът им.

През 17 век се заражда жанрът опера и кастратите стават основни солисти. Мнозина композитори като Глук, Хендел, Монтеверди пишат творбите си, като ги градят за кастратите, които ще извършват главните арии. Понякога певческата група можела да се състои от 7 кастрати и 1 баритон или бас.

Кастратите, изключително постигналите триумф, постоянно се държали като същински оперни диви. Следили за своята осанка, устройвали интриги, слагали кол в колелото на другите реализатори. Нарцисизмът бил присъщ за юношите-кастрати.

Те, изключително тези, които били скопени малко преди половото съзряване, се възприемали като обособен пол и представлявали полов интерес и за мъжете, и за дамите. Някои кастрати запазвали полово увлечение и ерекция, по тази причина с ненаситност ставали любовници на богати, знатни дами които осигурявали своите протежета и насърчавали кариерата им.

Но макар че хиляди момчета годишно се подлагали на кастрация, триумф реализирали единствено единици.

Алесандро Мореши е последният певец-кастрат от Сикстинската шапка. Той бил роден в фамилията на римски католици. Причината за кастрацията му не е известна.

Според някои данни момчето страдало от ингвинална херния, която в тези времена се лекувала единствено по сходен коренен метод. Други източници настояват, че скопяването на момчето било направено единствено като част от подготовката му за артист.

През 1870 година Мореши постъпва в школата на Свети Салваторе в Рим и с помощта на наставничеството Гаетано Капочи става първо сопрано в хора на базиликата.

След това го зачисляват в непрекъснатата група на артистите, които се изявяват пред локалната аристокрация. Концертите се употребили с огромен триумф и такива вечери постоянно събирали доста хора.

През 1883 година Мореши пее партията на серафима в ораторията на Бетховен „ Христос на Елеонската планина “. След това зрелище жителите на Рим дали на Алесандро прозвището „ римския ангел “.

По-късно Алесандро става първо сопрано в Сикстинската шапка и остава там в продължение на 30 години. За да се изкачи по кариерната стълба, на Алесандро му трябвало много време. Едва откакто през 1886-та най-старият кастрат в шапката умрял, Мореши съумял да заеме поста на диригент на хора.

По-късно станал общоприет секретар, а по-късно – краткотраен началник.

През 1903 година була, пусната от папа Пий X, изисквала публично да се забранят кастратите в църквата. Отсега нататък всички хорови и солови партии трябвало да се извършват от юноши. Още преди появяването на тази наредба ситуацията в шапката била напрегната.

През 1902 година Мореши записва пеенето си на фонограф. Следващият запис е през 1904 година. Сред изпълнените от него арии са „ Аве Мария “ на Бах, „ Разпятие “ на Росини, „ Идеале “ на Тости и различен творби.

Алесандро Мореши умира през 1922 от пневмония и е заровен на гробището Верано покрай Рим.