Трима учени спечелиха Нобеловата награда за физика
Ален Аспе, Джон Клаусър и Антон Цайлингер завоюваха Нобеловата премия за физика.
Те печелят премията за опитите им със заплетени фотони ,
установяващи нарушение на неравенствата на Бел и поставящи началото на квантовата осведомителна просвета, разгласи генералният секретар на Кралската академия на науките на Швеция Ханс Елегрен на конференция, предавана онлайн на уеб страницата на Нобеловите награди, съобщи Българска телеграфна агенция.
История на Нобеловата премия по физика:
Първата Нобелова премия за физика е присъдена на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов тип лъчи, наречени на негово име.
Досега единствено три дами са ставали лауреати в тази категория
- Мария Кюри през 1903 година, Мария Гьоперт Майер през 1963 година и Андреа Гец през 2020 година Всички останали наградени са мъже. Само Джон Бардин получава оценката два пъти. Кралската шведска академия на науките избира да присъжда оценката на по-млади учени, в сравнение с останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са
Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978).
През последните години лауреати на Нобеловата премия за физика са:
- 2001 година - Ерик Ал Корнел, Карл Е. Виман и Волфганг Кетерле за откриването на ново положение на материята, което разрешава да се мерят доста дребни дистанции с изключителна акуратност, както и размерите на микроскопични предмети.
- 2002 година - Реймънд Дейвис младши, Рикардо Джакони и Масатоши Кошиба за основополагащи научни проучвания в региона на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.
- 2003 година - Алексей А. Абрикосов, Виталий Л. Гинзбург и Антъни Дж. Легет за трудовете си по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.
- 2004 година - Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек за трудовете им върху обикновените частици кварки, по-специално за проучванията на силите, които преобладават в атомните ядра, действайки сред кварките в протоните и неутроните.
- 2005 година - Теодор Хенш и Джон Хол за приноса им към основаването на лазерната спектроскопия с висока разграничителна способност; Рой Глоубър за приноса му към квантовата доктрина на оптичната кохерентност и за работата му върху теоретичното изложение на държанието на светлинните частици.
- 2006 година - Джон Мейдър и Джордж Смут за работата им, позволяваща да се наблюдава развиването на Вселената и да се разбере процесът на възникване на Космоса, на галактиките и звездите.
- 2007 година - Албер Фер и Петер Грюнберг за откриването на " гигантското магнитосъпротивление " - за технология, употребена за четенето на информация от компютърен харддиск, позволила радикалната миниатюризация на твърдия диск през последните години.
- 2008 година - Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетричност, която предсказва съществуването на минимум три фамилии кварки в природата, Йоичиро Намбу за откриването на механизма на непринудено нарушената симетричност в субатомната физика.
- 2009 година - Чарлз К. Као, Уилард С. Бойл и Джордж Смит.- Чарлз Као е отличен за революционни достижения, свързани с преместването на светлина във нишки за оптична връзка. Уилард С. Бойл и Джордж Смит получават Нобелова награда за изобретяването на CCD-сензорите.
- 2010 година - Андре Гейм и Константин Новоселов за реформаторски опити по отношение на двуизмерния материал графен.
- 2011 година - Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс за откриването на ускореното разширение на Вселената посредством наблюдение на далечни свръхнови.
- 2012 година - Серж Арош и Дейвид Уайнленд за работата им в региона на квантовата физика - за новаторските пробни способи, позволяващи измерването и манипулирането на самостоятелни квантови системи.
- 2013 година - Питър Хигс и Франсоа Енглер, които предсказват съществуването на загадъчния Хигс бозон
- частицата, която изяснява за какво материята има маса.
- 2014 година - Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шуджи Накамура за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.
- 2015 година - Такаки Каджита, Япония, и Артър Б. Макдоналд, Канада за осцилациите на неутриното, които демонстрират, че има маса.
- 2016 година - Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц за теоретични открития на топологични фазови преходи и топологичната материя.
- 2017 година - Райнер Вайс, Бари Бериш и Кип Торн за решителен принос към наблюдението на гравитационни талази, предсказани от Алберт Айнщайн.
- 2018 година - Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд за революционни изобретения в региона на лазерните технологии.
- 2019 година - Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело за приноса им в разбирането на това по какъв начин се развива Вселената.
- 2020 година - Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец за разкриването на най-тъмните секрети на Вселената
- 2021 г - Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи " за реформаторски принос към разбирането ни на комплицираните физични системи ".
Те печелят премията за опитите им със заплетени фотони ,
установяващи нарушение на неравенствата на Бел и поставящи началото на квантовата осведомителна просвета, разгласи генералният секретар на Кралската академия на науките на Швеция Ханс Елегрен на конференция, предавана онлайн на уеб страницата на Нобеловите награди, съобщи Българска телеграфна агенция.
История на Нобеловата премия по физика:
Първата Нобелова премия за физика е присъдена на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов тип лъчи, наречени на негово име.
Досега единствено три дами са ставали лауреати в тази категория
- Мария Кюри през 1903 година, Мария Гьоперт Майер през 1963 година и Андреа Гец през 2020 година Всички останали наградени са мъже. Само Джон Бардин получава оценката два пъти. Кралската шведска академия на науките избира да присъжда оценката на по-млади учени, в сравнение с останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са
Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978).
През последните години лауреати на Нобеловата премия за физика са:
- 2001 година - Ерик Ал Корнел, Карл Е. Виман и Волфганг Кетерле за откриването на ново положение на материята, което разрешава да се мерят доста дребни дистанции с изключителна акуратност, както и размерите на микроскопични предмети.
- 2002 година - Реймънд Дейвис младши, Рикардо Джакони и Масатоши Кошиба за основополагащи научни проучвания в региона на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.
- 2003 година - Алексей А. Абрикосов, Виталий Л. Гинзбург и Антъни Дж. Легет за трудовете си по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.
- 2004 година - Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек за трудовете им върху обикновените частици кварки, по-специално за проучванията на силите, които преобладават в атомните ядра, действайки сред кварките в протоните и неутроните.
- 2005 година - Теодор Хенш и Джон Хол за приноса им към основаването на лазерната спектроскопия с висока разграничителна способност; Рой Глоубър за приноса му към квантовата доктрина на оптичната кохерентност и за работата му върху теоретичното изложение на държанието на светлинните частици.
- 2006 година - Джон Мейдър и Джордж Смут за работата им, позволяваща да се наблюдава развиването на Вселената и да се разбере процесът на възникване на Космоса, на галактиките и звездите.
- 2007 година - Албер Фер и Петер Грюнберг за откриването на " гигантското магнитосъпротивление " - за технология, употребена за четенето на информация от компютърен харддиск, позволила радикалната миниатюризация на твърдия диск през последните години.
- 2008 година - Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетричност, която предсказва съществуването на минимум три фамилии кварки в природата, Йоичиро Намбу за откриването на механизма на непринудено нарушената симетричност в субатомната физика.
- 2009 година - Чарлз К. Као, Уилард С. Бойл и Джордж Смит.- Чарлз Као е отличен за революционни достижения, свързани с преместването на светлина във нишки за оптична връзка. Уилард С. Бойл и Джордж Смит получават Нобелова награда за изобретяването на CCD-сензорите.
- 2010 година - Андре Гейм и Константин Новоселов за реформаторски опити по отношение на двуизмерния материал графен.
- 2011 година - Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс за откриването на ускореното разширение на Вселената посредством наблюдение на далечни свръхнови.
- 2012 година - Серж Арош и Дейвид Уайнленд за работата им в региона на квантовата физика - за новаторските пробни способи, позволяващи измерването и манипулирането на самостоятелни квантови системи.
- 2013 година - Питър Хигс и Франсоа Енглер, които предсказват съществуването на загадъчния Хигс бозон
- частицата, която изяснява за какво материята има маса.
- 2014 година - Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шуджи Накамура за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.
- 2015 година - Такаки Каджита, Япония, и Артър Б. Макдоналд, Канада за осцилациите на неутриното, които демонстрират, че има маса.
- 2016 година - Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц за теоретични открития на топологични фазови преходи и топологичната материя.
- 2017 година - Райнер Вайс, Бари Бериш и Кип Торн за решителен принос към наблюдението на гравитационни талази, предсказани от Алберт Айнщайн.
- 2018 година - Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд за революционни изобретения в региона на лазерните технологии.
- 2019 година - Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело за приноса им в разбирането на това по какъв начин се развива Вселената.
- 2020 година - Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец за разкриването на най-тъмните секрети на Вселената
- 2021 г - Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи " за реформаторски принос към разбирането ни на комплицираните физични системи ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ