Алексис Ципрас и Зоран Заев на срещата на върха ЕС

Алексис Ципрас и Зоран Заев на срещата на върха Европейски Съюз - Западни Балкани. Сн. БГНЕС

Атина и Скопие са стигнали до една съответна алтернатива за името на Македония след 25- годишен спор, който блокира евроатлантическите вероятности на югозападната ни съседка.

" Днес с Алексис Ципрас разгледахме всички вероятни варианти за изобретателни решения, които Македония показа в последната фаза на договарянията. Спряхме се на една от тях. Предстоят съвещания със съответните политически фактори в двете страни " , съобщи македонският министър председател Зоран Заев след среща с гръцкия си сътрудник Ципрас в София, извършена редом на срещата на върха Европейски Съюз – Западни Балкани.

Заев не посочи кое е съответното име, само че уточни, че то би трябвало да бъде в съгласие в двете страни преди да бъде утвърдено. Той се надява съглашението да бъде реализирано преди срещата на върха на Европейски Съюз през юни.

По-рано Скопие предложи на Атина 4 разновидността за име - Република Северна Македония, Република Горна Македония, Република Вардарска Македония и Република Македония (Скопие), като още преди седмици Заев изясни, че Гърция може да одобри някое от тях.

" От през днешния ден другарството сред република Македония и република Гърция е още по-силно. Ние позволяваме спор, с цел да създадем още по-големи достолепието и идентичността на жителите на двете страни " , разяснява след срещата Заев.

" След 15 години пауза от първата среща на високо ниво в подобен формат, провела се в Солун, през днешния ден Западните Балкани и Македония още веднъж имат място на европейската сцена. Днешното единение на всички водачи от Европейски Съюз и Западните Балкани демонстрира, че ние още по-силно сме свързани и че вратите на Европейски Съюз са отворени за нас. Приветстваме апела на Европейски Съюз към нашия район за демонстриране, че участието в съюза е избор от страна на поколенията и стратегическа ориентировка. В същото време чакаме същото отношение от страните от Европейски Съюз към нас “, съобщи македонският министър председател.

Той е обсъждал въпроса също с френския президент Еманюел Макрон и с немската канцлерка Ангела Меркел. Според него и двамата признали водачеството, което Македония демонстрира.

По-рано в четвъртък Ципрас разяснява в Туитър, че е реализиран прогрес, само че има да се извърви още път.

" Постигнахме прогрес, само че имаме още път, който би трябвало да извървим. По време на срещата в София с Партията на европейските социалисти получихме поздравления за нашите старания да намерим взаимноприемливо решение на разногласието за името. Само прогресивни водачи могат да реализират сходно нещо. Признах, че сме създали много крачки напред, само че има още път, който би трябвало да извървим. Както постоянно, последните метри са най-трудни ", написа Ципрас в Туитър.

Заев от своя страна означи, че двете страни усъвършенстват другарството си. Той разяснява, че Македония чака дата за начало на договарянията за присъединение към Европейски Съюз. " Този акт ще предотврати застоя в промените, няма да разреши увеличение на национализма и няма да подтиква намесата на трети страни в района ", добави македонският министър председател.

Българският министър председател Бойко Борисов разяснява договарянията сбито: " Знаете, че по тази тематика колкото по-малко се изричаме, толкоз възможностите да се случи са по-добри. "

Двете страни спорят от 25 години за името " Македония ", което съгласно Атина крие в себе си териториални искания към едноименната гръцка област.

Сред обсъжданите имена са Северна Македония, Нова Македония, Горна Македония, Вардарска Македония и Република Македония (Скопие). Македонските управляващи към този момент се оповестиха против предлагането на Гърция името да бъде слято и на " славянски " език - Горнамакедония или Новамакедония.

От друга страна в Гърция има остра опозиция, ескалирала в многохилядни митинги, против каквото и да е включване на названието " Македония " при решаването на разногласието със Скопие.

Освен това Атина има искания и към македонската конституция, която съгласно гърците позволява присъединение на прилежащи територии.