Алексей Маслов: Визитата на Пелоси в Тайван е част от много голяма схема за преустройство на света, налагана от САЩ
Алексей Маслов е шеф на Института за страните от Азия и Африка при Московския държавен университет „ М.В. Ломоносов “, член на Руския съвет по интернационалните въпроси (РСМД). Интервюто с него е оповестено в.
След визитата на ръководителя на Камарата на представителите в Конгреса на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван, в обществените мрежи всеки ден обещаваха международна война. Но нищо сходно не се случи. Нещо повече, оказа се, че „ мрежовите ястреби “ - и съветските, и личните китайски, в своите прогнози заобикалят същността на въпроса.
- Ако си представим, че Китай е съумял с военната интервенция в Тайван и въпросът със противоречивия статус на острова е решен, какво е значи това за КНР и за света?
- Дайте да се разберем какво е това „ съумял с военната интервенция “. Какво тук значи триумф? Съдейки по всичко, Китай доста желае „ триумф “ във боен проект. Той доста желае Тайван самичък по някакъв метод да осъзнае своите неточности. Ако Китай искаше да нападна Тайван, той би направил това от дълго време. Може би в този момент. Или незабавно, откакто Пелоси отлетя. Китай желае да принуди Тайван към мир посредством война. И поради това направиха тези обстрелвания към Тайван, над Тайван – с цел да схванат жителите там, че когато над главите им летят ракети, животът се трансформира в призрачен сън. Обърнете внимание, че в този момент главните контрамерки на Китай са ориентирани против Тайван, а не против Съединени американски щати. Това е първият миг – Китай ще прави всичко допустимо Тайван, както се споделя, да осъзнае своята неточност и да се върне към естествен преговорен развой.
И в този момент, какво значи това? Китай от дълго време към този момент е дефинирал това, което желае за Тайван: „ Една страна – две системи “. Това работеше добре, до момента в който не стана сривът с Хонконг. Аз мисля, че това отрезви мнозина и ги накара да премислят нещата. А самата концепция в действителност е доста добра – в течение на някакъв период (в случая с Макао и Хонконг - за 50 години) да се резервира преходният статус. Това значи – като в тази ситуация с Хонконг, че районът резервира своята административна, финансова, правна система. Т. е. там работят основно локални съдии и върви интервал на адаптиране. Теоретично районът дотолкоз се сближава, че няма да възникне никакъв проблем.
Но действителността сподели, че опитът на Хонконг не може да се приложи към Тайван. В Тайван има голям брой жители, които не желаят да се влеят в сегашната КНР. И това не е обвързвано с стопанската система. То е обвързвано с това, че хората живеят в друго осведомително пространство. Както е известно, в Китай са блокирани доста осведомителни запаси и търсачки, а в Хонконг, както и в Тайван, хората употребяват други източници на информация. Като разследване от това се образува различен нрав. А тъй като това се случва в течение на десетилетия, имаме работа с китайци, които мислят по напълно различен метод. Китайците, които живеят в Съединени американски щати, в Тайван и в КНР, са хора, които мислят в разнообразни категории. Те претърпяват за Китай, усещат се китайци, само че за тях Китай е различен вид живот. Това е основният проблем, който поражда с Тайван.
Ако гледаме икономическата политика, за Тайван в общи линии не е зле да бъде в съства на КНР, закото до момента доста тайвански компании, като да вземем за пример Asus, Acer, или работеха в Китай, или иззнасяха своята продукция посредством КНР. Разбира се, КНР дава необятен излаз към света посредством банковата система, посредством своите пробиви. Затова доста тайвански компании, които на територията на Китай са към 10 хиляди, към този момент са се приспособили. Това са взаимни компании и общо взето тайванците по всевъзможен метод ги привличаха да работят с Китай.
Т.е. в стопанската система, несъмнено, не е зле. Но в този случай Тайван губи своята автономия. Днес той живее за сметка на три типа услуги: на първо място – финансови услуги (Тайван е финансов хъб). Историята е същата като с Хонконг и в този момент, съдейки по всичко, от Хонконг лишават съставката на финансов хъб, като там основават зона към огромния залив, където Хонконг, Макао и провинция Гаундун образуват нещо като взаимна агломерация. Т.е. в дадения случай Хонконг губи своя обслужващ и финансов статус, същата заплаха съществува и за Тайван.
Второ, Тайван живее за сметка на производството на микрочипове, и в дадения случай това е най-главният въпрос, като отчетем, че точно КНР не желае да унищожава производството на микрочипове в Тайван и да го прави напълно китайско. В този случай Китай слага под надзор евентуално към петдесет % от производството на микрочипове в света, и това е доста сериозна тематика, може би си коства за нея да приказваме настрана.
Освен това, Тайван е производител на висококачествена промишлена продукция. Например – необикновен тип стоманени структури, стоманена арматура. Това не е онази арматура, която нормално се употребява, с цел да си закачиш бастуна, а тази, на която се държат мостове и великански уреди. В Тайван това е доста добре създадено, тайванската продукция е една от най-качествените в света. Произвеждат се също стругове и съоръжение за стоманената индустрия, форми за прокат, които конкурират швейцарските и италианските. Тайвански стругове има и в Русия. Затова би трябвало да се разбере, че за Китай е доста преференциално да вземе тази част, само че Тайван губи самостоятелността си.
И най-после третият миг, евентуално най-важният, е обвързван с политиката и образованието. Образованието в Тайван през днешния ден е напълно по западен пример. Тайванците с огромна наслада отиват да учат зад граница, подготвени са да заплащат за това. Много от курсовете се водят на британски език. Не може да се каже, че тайванското обучение е с най-високото качество в Азия. Най-доброто, несъмнено, е в Сингапур, в Хонконг. В Япония е доста положително. Но тайванското е доста качествено, по тази причина, получавайки такова обучение, тайванските експерти могат да работят във всяка страна по света. Ако пристигна КНР, те ще получат общоприетото китайско обучение, в което без значение какво изучавате – от математика до инженерство, ще имате адаптационни курсове по марксизъм-ленинизъм, по национализъм и така нататък Това, несъмнено е сериозен стрес.
Според мен, в този проект Китай позволи цяла редица недомислици, да не кажа неточности. В Китай дотолкоз убедиха сами себе си, че Тайван е подготвен да се причисли към КНР и става дума единствено за периодите, за времето, че не съумяха да бъдат гъвкави. Идеята за един Китай, която в действителност е доста вярна, тъй като е обоснована исторически, се оказа концепция която възпря сама себе си. След хонконгските събития Китай не съумя да се приспособява бързо: „ революцията на чадърите “ през 2014 година и известните на всички събития от 2018-2019 година които отчасти не престават и през днешния ден. Китай не можа да приспособява модела и това е най-големият проблем във взаимоотношението с Тайван – неналичието на еластичност.
- Казвате, че не войната е основната тематика. Но когато Русия победи във втората чеченска война, това означаваше, че страната е повече или по-малко устойчива, което до тогава не беше по този начин еднопосочно, че с нея може да се градят връзки, да й се доверяват, да влагат в нея и така нататък Едновременно с това отстраниха уязвима точка, за която може да се оказва напън. В случай, че се реши тайванският въпрос, Китай ще получи същото: ще се усили визията за него като за мощна страна, слабата точка ще се отстрани?
- Аз даже бих разширил обстановката. Работата е в това, че Китай в течение на десетилетия споделяше, че въпросът с Тайван е въпрос на вътрешната политика на Китай, т.е. това са връзки сред центъра и провинцията, и в този въпрос не би трябвало да има интервенция, Китай самичък ще се оправи. Съединени американски щати интернационализираха спора и това стана доста от дълго време. И когато то се случи, КНР отново споделяше „ не пречете, сами ще се разберем “. Китай твърдеше, че спорът е вътрешен, а действително той имаше голям интернационален отзвук, поради това страната не можа да направи естествена система за взаимоотношение с района. Ще припомня предисторията на Тайван, с цел да се разбере за какво нещата са по този начин комплицирани.
От 1949 година на практика доникъде на 1980-те години Тайван се готвеше, очаквайки Китай да стартира военна интервенция. Едва след гибелта на Чан Кайши, след урегулирането на обстановката, Тайван сне военното състояние. Започна да се развива стопанската система, доста сполучливо. Това бе класическа скица на държавен капитализъм, която в миналото бе отработена за Китай. За оня Китай, от който Тайван си отиде. И в този смисъл Тайван смяташе себе си за последовател на китайската република – онази, която породи през 1911 година на територията на огромния Китай и която се е преместила в Тайван. Преместили са се освен флагът и министерствата, само че и концепцията за развиване. Т.е. Тайван, в който страната играе основна роля, се влива в огромния буржоазен свят. И до някое време тази система беше доста сполучлива.
Китайский афиш «Да освободим Тайвань». 1958 година
Ще припомня, че 70-е, 80-е, дори 90-е години на ХХ век са възходът на тайванската стопанска система. Маса вложители идваха в Тайван, страната сама интензивно влагаше в Китайската национална република. Която не можеше да каже нищо в противен случай, тъй като не можеше нищо да предложи, не беше развита, не можеше да показа свои хрумвания. През 1976 година одеве бе приключила културната гражданска война, Китай стана неприветлив, а Тайван – противоположното. И когато Китай стана прелъстителен, когато започнаха промените за отваряне, той автоматизирано стартира да счита, че Тайван, Хонконг и доста други територии последователно ще се влеят в Китай, че той като огромна амеба ще ги присмуче към себе си и всичко ще бъде обикновено. Но Тайван преди този момент към този момент се бе сраснал със международната стопанска система, в международната система. Ще припомня, че от 1971 година всички страни в света, като се изключи десетина, признават Тайван като част от Китай.
Но, съдейки по всичко, това се харесваше на Тайван, тъй като от една страна той работи без значение, управлява своята финансова, административна система, а въпреки това, е нещо като част от Китай. Именно този прикачен статус удовлетворяваше мнозина. И излиза, че от 1970-е години (а изминаха към този момент петдесет години в тази ситуация) Тайван се намира в закачено състояние, което никой не искаше да промени Американците направиха единствено едно просто нещо: те взеха, че изнесоха вътрешния спор на интернационално равнище, а Китай не беше подготвен за това, смятайки, че протичащото се може да се оправи с вътрешни договаряния.
- Американците като в шаха потеглиха с белите e2-e4, а Китай, условно, играе с черните. Кой може да победи, или най-малко да сведе партията до реми?
- Трябва да се разбере какво съставлява визитата на Пелоси. Днес цялата история на Тайван, Китай и на американо-китайските връзки ще се разпада на „ до Пелоси “ и „ след Пелоси “. Не е значимо какво тя сподели там и какво прави там.
Това може да бъде разбрано, единствено в случай че осъзнаем, че то е вградено в доста огромна американска идея. Идеята е доста изящна. Приблизително от началото на 2015-2016 година Съединени американски щати стартират да схващат, че губят надзор над цели райони от земното кълбо – на първо място контрола над информацията, производството, финансовите потоци. На Съединени американски щати не им би трябвало територия, в този смисъл те не са страна, заграбваща територии. Това е страна – инспектор на осведомителните и финансовите потоци.
Именно в този интервал Китай стартира да реализира своя нов модел на развиване, обвързван на първо място с това, че той минава от статуса на международна фабрика към произвеждане на смисъла на света. От 2013 година Китай предлага понятието за единна орис на човечеството, икономическа стратегия „ Един пояс – веднъж “, допълвайки това с произвеждане на висококачествена IT-продукция. Той стартира да нахлува в сфера, която постоянно е била следена от Съединени американски щати. КНР създава огромен брой суперкомпютри и изпреварва Съединени американски щати. Републиката слага на въоръжение супертехниката. Т.е. Китай стартира да основава собствен макроикономически район, който е обвързван с КНР не даже посредством вложения, а точно посредством технологиите.
И той прекомерно интензивно прониква в Централна Азия, Югоизточна Азия, в страните от АСЕАН. Започва да работи със страни, които не наподобява да са огромни негови другари, с Индия, да вземем за пример. И прочее, тук Русия не е основно звено. Русия е по-скоро огромен боен сътрудник.
Съединени американски щати в продължение на практика на десетина години, започвайки официално от Обама – несъмнено Тръмп, а по-късно Байдън, интензивно се пробват или да се договорят с Китай, или да го изплашат, с цел да върнат системата на неговото развиване в предходния модел. Един тип: Китай се развива, само че се възползва, жестоко казано, от американските стандарти: външнотърговска организация, Световната банка и комерсиалните системи.
А действително КНР развива своя паралелна система: електронния юан, Азиатската банка за инфраструктурни вложения. Активно работи с ШОС, с БРИКС. В БРИКС се основава нова банка за развиване. Китай основава различна действителност, която от една страна не опонира на американската, а от друга – логичен просто я изтласква.
И ето тогава, откакто схващат, че с Китай не може да се договорят, че това не е концепция на настрана взетия китайски политически водач Си Цзинпин, а дълготрайна игра, Съединени американски щати сменят доста внезапно своята тактика. И обърнете внимание – тази смяна съответствува с момента, когато стана ясно, че Си Цзинпин може да заема своя пост до безконечност, до момента в който му разрешава здравето.
Стратегията на Съединени американски щати се заключава в това да основат към КНР изначало антикитайски силует, т.е. цяла редица страни, които са длъжни в директен смисъл да ненавиждат Китай. Това са и Австралия, и Нова Зеландия, естествено Япония – обичаен проблем, Южна Корея. Второ, да възобновят редица спорове, които са съществувал исторически, само че са били в спящо положение. Спомнете си въоръжените стълкновения сред Индия и Китай на границата предходната и по-миналата година, възобновяването на спора с Япония към остров Сенкаку – на китайски Дяоюйда́о. И най-после тайванският спор. По-рано бяха обвиняванията към Китай за нарушение на правата на индивида в Синцзян. Това също бе доста мъчително за Китай. Естествено – хонконгският проблем. Т.е. за три-четири години Китай се оказа обграден
Всичко съответствува с проекта за икономическо попречване на Китай, тъй като той не може постоянно да се развива с бързи темпове. Така тайванският проблем и визитата на Пелоси са още един удар по устойчивостта на КНР, тъй като тази страна не обича за прави избор. Тя се развива по проект.
А в този момент принуждават Китай да прави избор. Или твърдо да отговори по Тайван и тогава ще бъде агресор и доста страни е допустимо да се отвърнат от него. Китай е добър като заплашителен и огромен, само че не и като нападателен. Или пък той няма да отговори и тогава ще се окаже слабак.
Впрочем, в случай че погледнем китайските блогове, ще забележим, че там от китайското управление се изисква главно корав отговор. Но блогърът не всеки път е огромен политик, най-често е незначителен политик, и не схваща сложността на обстановката. Вътре в Китай стартира това, което се назовава публично разискване на тайванската обстановка. И това разискване върви доста остро.
Визитата на Пелоси е единствено част от доста огромна скица за преустрояване на света, която се постанова от Съединени американски щати. Съединени американски щати заработиха изпреварващо. Китай се надяваше – съгласно мен, това беше неточност в сметките, че нищо няма да се случи, тъкмо тъй като той е врастнал толкоз надълбоко в икономическата система на Съединени американски щати. Че страната постарому ще пренавива пружината, както се споделя, ще се кара в политиката, само че ще развива стопанската система. Оказа се, че Съединени американски щати са подготвени по-скоро да вървят към намаление на качеството на икономическите връзки, още повече на политическите, с цел да възвърне своя надзор над международните потоци.
В това, съответно казано, е смисълът на визитата на Пелоси. Съединени американски щати, разбирайки, че Китай към този момент не може да бъде арестуван в тяхната сфера на въздействие, направиха първата стъпка. Заложиха на изпреварването.
- Те доста ли рискуват?
- Те рискуват повече, в сравнение с в случай че не бяха правили това, тъй като е явно: в околните епохи Китай в никакъв случай повече няма да бъде в областта на въздействие на Съединени американски щати. Напротив, главната концепция на Китай е да построи своя икономическа действителност, в края на краищата собствен макрополитически район.
Съединени американски щати схващат, че не се получи да вбият чеп сред Китай и Русия. Не съумяха да смачкат напълно модела за развиване на Китай, въпреки че бе направено много. Знаете да вземем за пример за блокирането на доста стопански групировки: Huawei, ZTE — и доста други. Но всичко това са дреболии. Сега Съединени американски щати започнаха твърди ограничения, разбирайки, че това ще докара в това число до намаление на качеството на живот в самите Съединени щати. Та нали китайските артикули отиват там. Това ще породи огромни проблеми в Европа и в целия свят. Сегашният свят е основан от търговията и взаимовръзките, не от войната. Вероятно Съединени американски щати не можаха да изработят никакво друго предложение. Тоест, те желаят посредством отрицателен развой да решат своята положителна задача.
- Решението на Пекин да прекрати консултациите с Вашингтон по климата, отрязването на връзките сред военните (пишат, че американскте военни към този момент забележителен брой дни не могат да се свържат с китайските), това мощни ограничения ли са, или е „ средничко “?
- Мисля, че Китай в този момент се пробва, колкото и необичайно да е, да работи със Съединени американски щати с доста меки способи. Погледнете: никакви съответни, твърди ограничения против американските артикули или компании към този момент не са подхванати. Ситуацията с климата я обсъждаха по време на онлайн-среща на Байдън и Си Цзинпин. Тя трябваше да бъде обсъждана по време на редица конференции през есента тази година, всичко това бе свалено от дневния ред. Този въпрос е значим, само че въпреки всичко не е основен за международното развиване.
Втори миг. Обявяването на наказания персонално против Пелоси. Към какво води това? Реално към нищо. Нищо ужасно. Пелоси няма да го претърпява. Малко евентуално е, най-малко на мен не ми е известно, Пелоси или нейното семейство да са влагали пари в Китай или да си е сътрудничила с китайски компании – в отличие от фамилиите на Байдън и Тръмп.
Накрая, това, че американските военни не могат да звъннат, както се счита, до китайските и да обсъдят обстановката. Е, и какво? На 7 или 8 август първата част от ученията би трябвало да бъде приключена. В този проект Китай няма какво да разисква със Съединени американски щати. Тоест, това още не е контрамярка – а е опит да се види дали Съединени американски щати ще се засуетят, ще държат ли отворен прозореца за договаряния, или ще се затворят и ще продължат да натискат Китай.
Ето от какво още си мисля, че Китай е афектиран. По време на договарянията сред Байдън и Си Цзинпин от американска страна имаше няколко подмятания в този проект - че е персонална самодейност на Пелоси да лети или да не лети в Тайван. Тоест, Белият дом се отклони от приемането на кардинално решение. Навярно на мнозина им се стори, че Белият дом не поддържа визитата на Пелоси. Но виждаме, че всичко това не е по този начин. И освен това, в акваторията на Тайванския залив се намира авионосецът „ Роналд Рейгън “ – това са въоръжените сили на Съединени американски щати. Дори третият човек в Съединени американски щати, каквато е Пелоси, няма право да издава заповеди за идване на авионосеца в тази или онази точка.
Значи, въпреки всичко е било взето кардинално политическо решение. И в този момент Китай схваща, че просто са го излъгали. Байдън е споделил едно – всъщност това е било прикритие, той може би си е постлал скривалище за себе си: ами в случай че Китай въпреки всичко отговори твърдо, в това число в случай че приземи самолета на Пелоси. При всички случаи вътре в Съединени американски щати е имало сделки. Не е станал никакъв ерес сред елитите. Това значи, че Съединени американски щати са изработили своя линия за допритискане и оскърбление на Китай.
- Доколко случилото се може да нанесе удар по Си Цзинпин и неговата група, по какъв начин то ще промени вътрешнополитическия баланс на елита в Китай?
- Трябва да разбираме нещо за китайските елити, което постоянно се споделя: комсомолци, принцове – това за жалост не може да се назова инак, с изключение на, непрофесионално бълнуване. Това главно е препредаване на разнообразни западни изявления, които и нашите блогъри се пробват да възпроизведат, без да схващат по какъв начин е организиран Китай.
Към това би трябвало да се отнасяме доста деликатно. Нещо повече, такива неправилни възгледи носят доста огромна заплаха, тъй като не ни дават да разберем обикновено по какъв начин са устроени китайските елити, с кого от тях ние би трябвало да поддържаме връзка. Ясно е, че Си Цзинпин е законният началник на Китай, само че доста въпроси се вземат решение по други кланови или районни елитни канали. Това значи, че предлаганите концепции са погрешни и извънредно рискови.
Какво се случва действително? Както смятаха мнозина, в случай че Си Цзинпин прояви уязвимост, то на конгреса няма да го преизберат или ще има някаква рецензия, която ще докара до обществени безредици, до въстания. Разбира се, това не е по този начин, в случай че погледнем деликатно, включително районните изявления, и проанализираме районните блогове, в които обстановката се разисква доста сериозно… Трябва да разбираме, че Китай е доста твърда страна, несъмнено. Но в случай че критикувате не политиката, а стопанската система, това е изцяло възможно.
У нас се вършат задоволително доста съвещания с китайски сътрудници, вървят съвещания по междубанковия и политическия бранш. Затова ние по принцип знаем задоволително добре, въпреки и не обществено, разположението на силите в Китай като цяло. Мисля, че рецензията към Си Цзинпин за сегашната обстановка ще бъде на конгреса, китайският глава ще би трябвало да отговори като най-малко на три неприятни въпроса.
Първият въпрос е обстановката с Тайван и внезапното намаление на качеството на американо-китайските връзки. За Китай това, несъмнено, е въпрос и на финанси, и на политическа „ практичност “ на живеенето в този свят.
Вторият миг е забележимото като цяло закъснение на растежа на стопанската система на Китай, включително – закъснение в редица браншове на стопанската система, застоялост на стопанската система в редица региони, да вземем за пример в североизтока на Китай, който е наоколо до Русия.
Странна е обстановката с триумфа или неуспеха на плана „ Един пояс – веднъж “: големи капиталовложения, възвръщаемостта от тях е неразбираема, и този факт на икономическо закъснение има обективно пояснение – пандемията на ковид, забавянето изобщо в международната търговия. Съвкупно, всичко това въздейства не доста добре на Китай.
Накрая, третият миг - това явно е растящата рецесия на банковия бранш в Китай, обвързван с даването на големи заеми, с кредитната задлъжнялост както на районите към Китай, по този начин и на популацията към банките. Неотдавна имаше изявления, които по настрана не са доста рискови, само че основават цяла редица от отрицателни картинки. Си Цзинпин явно ще натъртва върху усилването на идеологическия модел, и в дадения случай това е вярно, тъй като икономическия модел Китай към този момент е изработил и отработил. Сега би трябвало да се укрепи единството на Китай. Си Цзинпин евентуално ще би трябвало да признае, че Китай е обграден от „ некомфортна обстановка “ и, колкото и да е необичайно, страната продължава да се развива.
Просто великите страни не ги обичат, опасяват се от тях, постоянно ги ненавиждат. Си Цзинпин евентуално ще формулира това с по-спокойни думи. И въпреки всичко ще му се наложи да формулира понятието стратегически сътрудници и не тъй като Китай в този момент на практика на всички сътрудници присвоява статус на стратегически. И когато си споделяме, че Русия е стратегически сътрудник на Китай – това е ужасно, единствено че Съединени американски щати за нея също са стратегически, и Индия, и всички. Значи Китай ще би трябвало въпреки всичко да разбере с кого строи новия световен ред, новата световна действителност. И тогава е ясно защо отиват в този момент всички сили и средства на Китай. Ако Китай отново застане на позиции за, както там обичат да споделят, win-win – взаимна полза, ще се окаже, че главните му търговски сътрудници: Европа, Япония, Съединени американски щати, са и негови съществени политически съперници, т.е. предизвикването е ориентирано към политическата конструкция на Китай. Днес то не е доста съществено, не съставлява заплаха, само че компартията на Китай ще би трябвало да заяви, че се е трансформирала геостратегическата действителност и КНР ще би трябвало също да организира своята перестройка.
- Кои групи противостоят на Си Цзинпин и могат да засилят своето въздействие в новата обстановка?
- Не мисля, че някакви групи ще се подсилят, само че ние би трябвало ясно да разбираме: първо, има задоволително авторитетни южни китайски кланове - тези, които управляват индустрията във Фуцзян, в Гуандун. Те постоянно са работили доста тясно със западните компании и, съответно всички съществени доставки от тях отиваха в Съединени американски щати и поради това те се укрепваха Изобщо, те са се прицелили да работят със западните пазари. Именно там, да припомня, са ситуирани заводите за произвеждане на микропроцесори и компютри, заводите Apple. Затова тези компании, несъмнено, минимум желаят някакво съществено опълчване на Съединени американски щати. Виждаме да вземем за пример, че южнокитайските блогъри, всъщност те са като електронни Средства за масова информация, прекомерно и прекомерно акуратно се отнасят към настоящия спор и споделят, че би трябвало той незабавно да бъде преустановен. И продължавайки да считат Съединени американски щати за идеологически съперник, те все едно развиват икономическите връзки с тях, тъй като другояче – би трябвало да признаем това – деветдесет % от южнокитайските компании и кланове ще би трябвало напълно да сменят своя модел на развиване. Пекинските групировки – анхойската, шандунската, са настроени прекомерно остро и считат противоположното, че би трябвало да се донатисне тайванската обстановка: омръзна им, че Китай от самото начало стои в сянка и би трябвало да се помири, че ще му се наложи да търпи някакви ограничения – без това, в действителност, е невероятно да възвърне своята роля и въздействието си в света.
Така, че съгласно мен групировките, противостоящи на Си Цзинпин, са няколко. Впрочем, има формация и към най-мощния водач – премиер-министъра на Китай Ли Кецян, който нееднократно се е изказвал, че би трябвало да се усилва икономическият модел на развиване. Той по всякакъв начин се пробва да отдели политическите търкания от стопанската система. Формално това му е вменено по статус. Но като отчитаме, че неговите позиции, съдейки по всичко, в последно време укрепват, разбираме, че има много хора, които считат, че Китай би трябвало да се концентрира върху вътрешното си развиване - да вземем за пример, да реконструира редица крупни суровинни планове, и по-малко да се въвлича в разпри със Съединени американски щати.
- Как ставащото към Тайван може да повлияе на обстановката към Украйна? Вероятно Путин и Си Цзинпин са си говорили нещо преди началото на специфичната интервенция. Как тази променена обстановка може да повлияе върху Русия?
- Първо, почтено казано, аз мисля, че не е имало никакви договорености сред Путин и Си Цзинпин. Мога единствено да предположа, че Русия в лицето на Путин най-вероятно е уведомила Китай за вероятни промени в Украйна, само че не мисля, че е ставало дума точно за пълномащабна военна интервенция. Затова тук би трябвало да разберем и объркаността на Китай, изключително в първите няколко седмици, когато той се ограничи с прекомерно нереални изказвания за това, че всевъзможни спорове би трябвало да се вземат решение по кротичък и дипломатически път и т. н. Китай, прочее, в доста неща се опираше на съветската политика. Ще припомня, че Русия дълго време споделяше, че украинският въпрос не може да има военно решение. Но, както разбираме, обстановката се промени прекомерно внезапно. Мисля, че в този момент Китай извънредно деликатно следи Украйна, и освен тъй като, както се счита, учи боен опит.
Той, несъмнено, учи военния опит. Той учи международната реакция, която, както в този момент виждаме се оказва доста значимо нещо за Китай. Ние разбираме, че в днешния свят не може да има цялостна изолираност, и не тъй като някой доста обича Русия, а различен мощно не я обича. А тъй като една от най-големите суровинни страни в света не може да бъде изолирана, без загуби за другите страни. И това към този момент не е иранският вид.
Мнозина споделяха, че Иран беше изолиран и в течение на десетилетия и се оказа в прекомерно плачевно състояние първоначално, и че с Русия ще бъде същото. Световната обстановка се промени. Иран в действителност бе в тежка ситуациа, само че през днешния ден в тази страна има няколко промишлени области, които са челни за целия свят. Машиностроенето да вземем за пример. Големи стругове и съоръжение – същото съоръжение за произвеждане и ремонт на газови турбини, в Иран са водещи, тъй като страната съумя да дефинира за себе си основни точки и да стартира да създава точно това.
Втори доста значим миг. Казваха: „ А ето в този момент Русия стартира интервенция в Украйна, давайте да стартираме интервенция в Тайван, и Китай стартира интервенция в Тайван, и общо взето, те са се договорили между тях “. Първо, не виждаме никаква синхронизация, и още веднъж анализаторите, които доста говореха за това, просто не разбираха по какъв начин работи Китай. Китай не се синхронизира с никого – такава е политическата му просвета. И освен това, в този момент е видно, че във връзка със обстановката в Тайван, Съединени американски щати превключват, несъмнено, към азиатския район.
При това, за Европа това е доста неприятно, тъй като тя ще остане сама лице в лице със своя проблем. Сега тя губи доста сили и средства, доставяйки въоръжения, не приказвам даже за газовите и нефтените проблеми. Съединени американски щати съумяха да основат отромен казан – не украински, не съветски, а безусловно тъкмо европейски казан. Курсът на еврото се намалява, Европа става безусловно подвластна от поддръжката на Съединени американски щати. И тук американците реализираха своето – сътвориха система на надзор в Европа и цяла редица спорове. Погледнете: косовската история, а съдейки по всичко, в този момент се разпростира молдовска история. Така ще бъде до безспир.
Сега Съединени американски щати превключват към Азия и това към този момент не е, несъмнено, тайванско-китайският спор. В това са задействани цяла редица страни. Крайна угриженост показват Япония, Южна Корея – всичко става до тях. Северна Корея съобщи цялостната си поддръжка за китайската позиция, да припомня, че тя има ракети, които малко или повече летят. Крайно загрижени са в Индонезия, която се намира в непосредствена непосредственост. Затова тук може да има азиатски казан, основан също от американците.
И най-после, последно, нещо става безусловно пред очите ни – ненадейно усилване на арабо-израелския спор. Не е изключено той да прерасне в още един казан.
По подобен метод светът ще бъде затрупан ето с тези язви, Съединени американски щати ще са над битката, като я контролират и управляват.
Ако политиците на страни като Русия, Китай, Иран, прочее и Украйна, схващат в каква обстановка ги вкарват, ще им се наложи да се договарят между тях, другояче няма да забележим повече този свят, който в този момент познаваме – ще има безспорен провал на финансовата, икономическата и политическата системи. Това няма да е война в чист тип, както я разбираме, това ще бъде хибридна война, която ще нарушава живота в течение на десетилетие, а по-късно още едно десетилетие ще се възвръщаме. Не е изключено под удари да се окажат и Организация на обединените нации, общата нужда и резистентност на тази организация, всички интернационалните институти. Ние се намираме на прага на това, че в случай че не се намерят здравомислещи политици, днешната международна система ще бъде унищожена.
Превод за "Гласове ": Велиана Христова
Източник:
След визитата на ръководителя на Камарата на представителите в Конгреса на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван, в обществените мрежи всеки ден обещаваха международна война. Но нищо сходно не се случи. Нещо повече, оказа се, че „ мрежовите ястреби “ - и съветските, и личните китайски, в своите прогнози заобикалят същността на въпроса.
- Ако си представим, че Китай е съумял с военната интервенция в Тайван и въпросът със противоречивия статус на острова е решен, какво е значи това за КНР и за света?
- Дайте да се разберем какво е това „ съумял с военната интервенция “. Какво тук значи триумф? Съдейки по всичко, Китай доста желае „ триумф “ във боен проект. Той доста желае Тайван самичък по някакъв метод да осъзнае своите неточности. Ако Китай искаше да нападна Тайван, той би направил това от дълго време. Може би в този момент. Или незабавно, откакто Пелоси отлетя. Китай желае да принуди Тайван към мир посредством война. И поради това направиха тези обстрелвания към Тайван, над Тайван – с цел да схванат жителите там, че когато над главите им летят ракети, животът се трансформира в призрачен сън. Обърнете внимание, че в този момент главните контрамерки на Китай са ориентирани против Тайван, а не против Съединени американски щати. Това е първият миг – Китай ще прави всичко допустимо Тайван, както се споделя, да осъзнае своята неточност и да се върне към естествен преговорен развой.
И в този момент, какво значи това? Китай от дълго време към този момент е дефинирал това, което желае за Тайван: „ Една страна – две системи “. Това работеше добре, до момента в който не стана сривът с Хонконг. Аз мисля, че това отрезви мнозина и ги накара да премислят нещата. А самата концепция в действителност е доста добра – в течение на някакъв период (в случая с Макао и Хонконг - за 50 години) да се резервира преходният статус. Това значи – като в тази ситуация с Хонконг, че районът резервира своята административна, финансова, правна система. Т. е. там работят основно локални съдии и върви интервал на адаптиране. Теоретично районът дотолкоз се сближава, че няма да възникне никакъв проблем.
Но действителността сподели, че опитът на Хонконг не може да се приложи към Тайван. В Тайван има голям брой жители, които не желаят да се влеят в сегашната КНР. И това не е обвързвано с стопанската система. То е обвързвано с това, че хората живеят в друго осведомително пространство. Както е известно, в Китай са блокирани доста осведомителни запаси и търсачки, а в Хонконг, както и в Тайван, хората употребяват други източници на информация. Като разследване от това се образува различен нрав. А тъй като това се случва в течение на десетилетия, имаме работа с китайци, които мислят по напълно различен метод. Китайците, които живеят в Съединени американски щати, в Тайван и в КНР, са хора, които мислят в разнообразни категории. Те претърпяват за Китай, усещат се китайци, само че за тях Китай е различен вид живот. Това е основният проблем, който поражда с Тайван.
Ако гледаме икономическата политика, за Тайван в общи линии не е зле да бъде в съства на КНР, закото до момента доста тайвански компании, като да вземем за пример Asus, Acer, или работеха в Китай, или иззнасяха своята продукция посредством КНР. Разбира се, КНР дава необятен излаз към света посредством банковата система, посредством своите пробиви. Затова доста тайвански компании, които на територията на Китай са към 10 хиляди, към този момент са се приспособили. Това са взаимни компании и общо взето тайванците по всевъзможен метод ги привличаха да работят с Китай.
Т.е. в стопанската система, несъмнено, не е зле. Но в този случай Тайван губи своята автономия. Днес той живее за сметка на три типа услуги: на първо място – финансови услуги (Тайван е финансов хъб). Историята е същата като с Хонконг и в този момент, съдейки по всичко, от Хонконг лишават съставката на финансов хъб, като там основават зона към огромния залив, където Хонконг, Макао и провинция Гаундун образуват нещо като взаимна агломерация. Т.е. в дадения случай Хонконг губи своя обслужващ и финансов статус, същата заплаха съществува и за Тайван.
Второ, Тайван живее за сметка на производството на микрочипове, и в дадения случай това е най-главният въпрос, като отчетем, че точно КНР не желае да унищожава производството на микрочипове в Тайван и да го прави напълно китайско. В този случай Китай слага под надзор евентуално към петдесет % от производството на микрочипове в света, и това е доста сериозна тематика, може би си коства за нея да приказваме настрана.
Освен това, Тайван е производител на висококачествена промишлена продукция. Например – необикновен тип стоманени структури, стоманена арматура. Това не е онази арматура, която нормално се употребява, с цел да си закачиш бастуна, а тази, на която се държат мостове и великански уреди. В Тайван това е доста добре създадено, тайванската продукция е една от най-качествените в света. Произвеждат се също стругове и съоръжение за стоманената индустрия, форми за прокат, които конкурират швейцарските и италианските. Тайвански стругове има и в Русия. Затова би трябвало да се разбере, че за Китай е доста преференциално да вземе тази част, само че Тайван губи самостоятелността си.
И най-после третият миг, евентуално най-важният, е обвързван с политиката и образованието. Образованието в Тайван през днешния ден е напълно по западен пример. Тайванците с огромна наслада отиват да учат зад граница, подготвени са да заплащат за това. Много от курсовете се водят на британски език. Не може да се каже, че тайванското обучение е с най-високото качество в Азия. Най-доброто, несъмнено, е в Сингапур, в Хонконг. В Япония е доста положително. Но тайванското е доста качествено, по тази причина, получавайки такова обучение, тайванските експерти могат да работят във всяка страна по света. Ако пристигна КНР, те ще получат общоприетото китайско обучение, в което без значение какво изучавате – от математика до инженерство, ще имате адаптационни курсове по марксизъм-ленинизъм, по национализъм и така нататък Това, несъмнено е сериозен стрес.
Според мен, в този проект Китай позволи цяла редица недомислици, да не кажа неточности. В Китай дотолкоз убедиха сами себе си, че Тайван е подготвен да се причисли към КНР и става дума единствено за периодите, за времето, че не съумяха да бъдат гъвкави. Идеята за един Китай, която в действителност е доста вярна, тъй като е обоснована исторически, се оказа концепция която възпря сама себе си. След хонконгските събития Китай не съумя да се приспособява бързо: „ революцията на чадърите “ през 2014 година и известните на всички събития от 2018-2019 година които отчасти не престават и през днешния ден. Китай не можа да приспособява модела и това е най-големият проблем във взаимоотношението с Тайван – неналичието на еластичност.
- Казвате, че не войната е основната тематика. Но когато Русия победи във втората чеченска война, това означаваше, че страната е повече или по-малко устойчива, което до тогава не беше по този начин еднопосочно, че с нея може да се градят връзки, да й се доверяват, да влагат в нея и така нататък Едновременно с това отстраниха уязвима точка, за която може да се оказва напън. В случай, че се реши тайванският въпрос, Китай ще получи същото: ще се усили визията за него като за мощна страна, слабата точка ще се отстрани?
- Аз даже бих разширил обстановката. Работата е в това, че Китай в течение на десетилетия споделяше, че въпросът с Тайван е въпрос на вътрешната политика на Китай, т.е. това са връзки сред центъра и провинцията, и в този въпрос не би трябвало да има интервенция, Китай самичък ще се оправи. Съединени американски щати интернационализираха спора и това стана доста от дълго време. И когато то се случи, КНР отново споделяше „ не пречете, сами ще се разберем “. Китай твърдеше, че спорът е вътрешен, а действително той имаше голям интернационален отзвук, поради това страната не можа да направи естествена система за взаимоотношение с района. Ще припомня предисторията на Тайван, с цел да се разбере за какво нещата са по този начин комплицирани.
От 1949 година на практика доникъде на 1980-те години Тайван се готвеше, очаквайки Китай да стартира военна интервенция. Едва след гибелта на Чан Кайши, след урегулирането на обстановката, Тайван сне военното състояние. Започна да се развива стопанската система, доста сполучливо. Това бе класическа скица на държавен капитализъм, която в миналото бе отработена за Китай. За оня Китай, от който Тайван си отиде. И в този смисъл Тайван смяташе себе си за последовател на китайската република – онази, която породи през 1911 година на територията на огромния Китай и която се е преместила в Тайван. Преместили са се освен флагът и министерствата, само че и концепцията за развиване. Т.е. Тайван, в който страната играе основна роля, се влива в огромния буржоазен свят. И до някое време тази система беше доста сполучлива.
Китайский афиш «Да освободим Тайвань». 1958 година
Ще припомня, че 70-е, 80-е, дори 90-е години на ХХ век са възходът на тайванската стопанска система. Маса вложители идваха в Тайван, страната сама интензивно влагаше в Китайската национална република. Която не можеше да каже нищо в противен случай, тъй като не можеше нищо да предложи, не беше развита, не можеше да показа свои хрумвания. През 1976 година одеве бе приключила културната гражданска война, Китай стана неприветлив, а Тайван – противоположното. И когато Китай стана прелъстителен, когато започнаха промените за отваряне, той автоматизирано стартира да счита, че Тайван, Хонконг и доста други територии последователно ще се влеят в Китай, че той като огромна амеба ще ги присмуче към себе си и всичко ще бъде обикновено. Но Тайван преди този момент към този момент се бе сраснал със международната стопанска система, в международната система. Ще припомня, че от 1971 година всички страни в света, като се изключи десетина, признават Тайван като част от Китай.
Но, съдейки по всичко, това се харесваше на Тайван, тъй като от една страна той работи без значение, управлява своята финансова, административна система, а въпреки това, е нещо като част от Китай. Именно този прикачен статус удовлетворяваше мнозина. И излиза, че от 1970-е години (а изминаха към този момент петдесет години в тази ситуация) Тайван се намира в закачено състояние, което никой не искаше да промени Американците направиха единствено едно просто нещо: те взеха, че изнесоха вътрешния спор на интернационално равнище, а Китай не беше подготвен за това, смятайки, че протичащото се може да се оправи с вътрешни договаряния.
- Американците като в шаха потеглиха с белите e2-e4, а Китай, условно, играе с черните. Кой може да победи, или най-малко да сведе партията до реми?
- Трябва да се разбере какво съставлява визитата на Пелоси. Днес цялата история на Тайван, Китай и на американо-китайските връзки ще се разпада на „ до Пелоси “ и „ след Пелоси “. Не е значимо какво тя сподели там и какво прави там.
Това може да бъде разбрано, единствено в случай че осъзнаем, че то е вградено в доста огромна американска идея. Идеята е доста изящна. Приблизително от началото на 2015-2016 година Съединени американски щати стартират да схващат, че губят надзор над цели райони от земното кълбо – на първо място контрола над информацията, производството, финансовите потоци. На Съединени американски щати не им би трябвало територия, в този смисъл те не са страна, заграбваща територии. Това е страна – инспектор на осведомителните и финансовите потоци.
Именно в този интервал Китай стартира да реализира своя нов модел на развиване, обвързван на първо място с това, че той минава от статуса на международна фабрика към произвеждане на смисъла на света. От 2013 година Китай предлага понятието за единна орис на човечеството, икономическа стратегия „ Един пояс – веднъж “, допълвайки това с произвеждане на висококачествена IT-продукция. Той стартира да нахлува в сфера, която постоянно е била следена от Съединени американски щати. КНР създава огромен брой суперкомпютри и изпреварва Съединени американски щати. Републиката слага на въоръжение супертехниката. Т.е. Китай стартира да основава собствен макроикономически район, който е обвързван с КНР не даже посредством вложения, а точно посредством технологиите.
И той прекомерно интензивно прониква в Централна Азия, Югоизточна Азия, в страните от АСЕАН. Започва да работи със страни, които не наподобява да са огромни негови другари, с Индия, да вземем за пример. И прочее, тук Русия не е основно звено. Русия е по-скоро огромен боен сътрудник.
Съединени американски щати в продължение на практика на десетина години, започвайки официално от Обама – несъмнено Тръмп, а по-късно Байдън, интензивно се пробват или да се договорят с Китай, или да го изплашат, с цел да върнат системата на неговото развиване в предходния модел. Един тип: Китай се развива, само че се възползва, жестоко казано, от американските стандарти: външнотърговска организация, Световната банка и комерсиалните системи.
А действително КНР развива своя паралелна система: електронния юан, Азиатската банка за инфраструктурни вложения. Активно работи с ШОС, с БРИКС. В БРИКС се основава нова банка за развиване. Китай основава различна действителност, която от една страна не опонира на американската, а от друга – логичен просто я изтласква.
И ето тогава, откакто схващат, че с Китай не може да се договорят, че това не е концепция на настрана взетия китайски политически водач Си Цзинпин, а дълготрайна игра, Съединени американски щати сменят доста внезапно своята тактика. И обърнете внимание – тази смяна съответствува с момента, когато стана ясно, че Си Цзинпин може да заема своя пост до безконечност, до момента в който му разрешава здравето.
Стратегията на Съединени американски щати се заключава в това да основат към КНР изначало антикитайски силует, т.е. цяла редица страни, които са длъжни в директен смисъл да ненавиждат Китай. Това са и Австралия, и Нова Зеландия, естествено Япония – обичаен проблем, Южна Корея. Второ, да възобновят редица спорове, които са съществувал исторически, само че са били в спящо положение. Спомнете си въоръжените стълкновения сред Индия и Китай на границата предходната и по-миналата година, възобновяването на спора с Япония към остров Сенкаку – на китайски Дяоюйда́о. И най-после тайванският спор. По-рано бяха обвиняванията към Китай за нарушение на правата на индивида в Синцзян. Това също бе доста мъчително за Китай. Естествено – хонконгският проблем. Т.е. за три-четири години Китай се оказа обграден
Всичко съответствува с проекта за икономическо попречване на Китай, тъй като той не може постоянно да се развива с бързи темпове. Така тайванският проблем и визитата на Пелоси са още един удар по устойчивостта на КНР, тъй като тази страна не обича за прави избор. Тя се развива по проект.
А в този момент принуждават Китай да прави избор. Или твърдо да отговори по Тайван и тогава ще бъде агресор и доста страни е допустимо да се отвърнат от него. Китай е добър като заплашителен и огромен, само че не и като нападателен. Или пък той няма да отговори и тогава ще се окаже слабак.
Впрочем, в случай че погледнем китайските блогове, ще забележим, че там от китайското управление се изисква главно корав отговор. Но блогърът не всеки път е огромен политик, най-често е незначителен политик, и не схваща сложността на обстановката. Вътре в Китай стартира това, което се назовава публично разискване на тайванската обстановка. И това разискване върви доста остро.
Визитата на Пелоси е единствено част от доста огромна скица за преустрояване на света, която се постанова от Съединени американски щати. Съединени американски щати заработиха изпреварващо. Китай се надяваше – съгласно мен, това беше неточност в сметките, че нищо няма да се случи, тъкмо тъй като той е врастнал толкоз надълбоко в икономическата система на Съединени американски щати. Че страната постарому ще пренавива пружината, както се споделя, ще се кара в политиката, само че ще развива стопанската система. Оказа се, че Съединени американски щати са подготвени по-скоро да вървят към намаление на качеството на икономическите връзки, още повече на политическите, с цел да възвърне своя надзор над международните потоци.
В това, съответно казано, е смисълът на визитата на Пелоси. Съединени американски щати, разбирайки, че Китай към този момент не може да бъде арестуван в тяхната сфера на въздействие, направиха първата стъпка. Заложиха на изпреварването.
- Те доста ли рискуват?
- Те рискуват повече, в сравнение с в случай че не бяха правили това, тъй като е явно: в околните епохи Китай в никакъв случай повече няма да бъде в областта на въздействие на Съединени американски щати. Напротив, главната концепция на Китай е да построи своя икономическа действителност, в края на краищата собствен макрополитически район.
Съединени американски щати схващат, че не се получи да вбият чеп сред Китай и Русия. Не съумяха да смачкат напълно модела за развиване на Китай, въпреки че бе направено много. Знаете да вземем за пример за блокирането на доста стопански групировки: Huawei, ZTE — и доста други. Но всичко това са дреболии. Сега Съединени американски щати започнаха твърди ограничения, разбирайки, че това ще докара в това число до намаление на качеството на живот в самите Съединени щати. Та нали китайските артикули отиват там. Това ще породи огромни проблеми в Европа и в целия свят. Сегашният свят е основан от търговията и взаимовръзките, не от войната. Вероятно Съединени американски щати не можаха да изработят никакво друго предложение. Тоест, те желаят посредством отрицателен развой да решат своята положителна задача.
- Решението на Пекин да прекрати консултациите с Вашингтон по климата, отрязването на връзките сред военните (пишат, че американскте военни към този момент забележителен брой дни не могат да се свържат с китайските), това мощни ограничения ли са, или е „ средничко “?
- Мисля, че Китай в този момент се пробва, колкото и необичайно да е, да работи със Съединени американски щати с доста меки способи. Погледнете: никакви съответни, твърди ограничения против американските артикули или компании към този момент не са подхванати. Ситуацията с климата я обсъждаха по време на онлайн-среща на Байдън и Си Цзинпин. Тя трябваше да бъде обсъждана по време на редица конференции през есента тази година, всичко това бе свалено от дневния ред. Този въпрос е значим, само че въпреки всичко не е основен за международното развиване.
Втори миг. Обявяването на наказания персонално против Пелоси. Към какво води това? Реално към нищо. Нищо ужасно. Пелоси няма да го претърпява. Малко евентуално е, най-малко на мен не ми е известно, Пелоси или нейното семейство да са влагали пари в Китай или да си е сътрудничила с китайски компании – в отличие от фамилиите на Байдън и Тръмп.
Накрая, това, че американските военни не могат да звъннат, както се счита, до китайските и да обсъдят обстановката. Е, и какво? На 7 или 8 август първата част от ученията би трябвало да бъде приключена. В този проект Китай няма какво да разисква със Съединени американски щати. Тоест, това още не е контрамярка – а е опит да се види дали Съединени американски щати ще се засуетят, ще държат ли отворен прозореца за договаряния, или ще се затворят и ще продължат да натискат Китай.
Ето от какво още си мисля, че Китай е афектиран. По време на договарянията сред Байдън и Си Цзинпин от американска страна имаше няколко подмятания в този проект - че е персонална самодейност на Пелоси да лети или да не лети в Тайван. Тоест, Белият дом се отклони от приемането на кардинално решение. Навярно на мнозина им се стори, че Белият дом не поддържа визитата на Пелоси. Но виждаме, че всичко това не е по този начин. И освен това, в акваторията на Тайванския залив се намира авионосецът „ Роналд Рейгън “ – това са въоръжените сили на Съединени американски щати. Дори третият човек в Съединени американски щати, каквато е Пелоси, няма право да издава заповеди за идване на авионосеца в тази или онази точка.
Значи, въпреки всичко е било взето кардинално политическо решение. И в този момент Китай схваща, че просто са го излъгали. Байдън е споделил едно – всъщност това е било прикритие, той може би си е постлал скривалище за себе си: ами в случай че Китай въпреки всичко отговори твърдо, в това число в случай че приземи самолета на Пелоси. При всички случаи вътре в Съединени американски щати е имало сделки. Не е станал никакъв ерес сред елитите. Това значи, че Съединени американски щати са изработили своя линия за допритискане и оскърбление на Китай.
- Доколко случилото се може да нанесе удар по Си Цзинпин и неговата група, по какъв начин то ще промени вътрешнополитическия баланс на елита в Китай?
- Трябва да разбираме нещо за китайските елити, което постоянно се споделя: комсомолци, принцове – това за жалост не може да се назова инак, с изключение на, непрофесионално бълнуване. Това главно е препредаване на разнообразни западни изявления, които и нашите блогъри се пробват да възпроизведат, без да схващат по какъв начин е организиран Китай.
Към това би трябвало да се отнасяме доста деликатно. Нещо повече, такива неправилни възгледи носят доста огромна заплаха, тъй като не ни дават да разберем обикновено по какъв начин са устроени китайските елити, с кого от тях ние би трябвало да поддържаме връзка. Ясно е, че Си Цзинпин е законният началник на Китай, само че доста въпроси се вземат решение по други кланови или районни елитни канали. Това значи, че предлаганите концепции са погрешни и извънредно рискови.
Какво се случва действително? Както смятаха мнозина, в случай че Си Цзинпин прояви уязвимост, то на конгреса няма да го преизберат или ще има някаква рецензия, която ще докара до обществени безредици, до въстания. Разбира се, това не е по този начин, в случай че погледнем деликатно, включително районните изявления, и проанализираме районните блогове, в които обстановката се разисква доста сериозно… Трябва да разбираме, че Китай е доста твърда страна, несъмнено. Но в случай че критикувате не политиката, а стопанската система, това е изцяло възможно.
У нас се вършат задоволително доста съвещания с китайски сътрудници, вървят съвещания по междубанковия и политическия бранш. Затова ние по принцип знаем задоволително добре, въпреки и не обществено, разположението на силите в Китай като цяло. Мисля, че рецензията към Си Цзинпин за сегашната обстановка ще бъде на конгреса, китайският глава ще би трябвало да отговори като най-малко на три неприятни въпроса.
Първият въпрос е обстановката с Тайван и внезапното намаление на качеството на американо-китайските връзки. За Китай това, несъмнено, е въпрос и на финанси, и на политическа „ практичност “ на живеенето в този свят.
Вторият миг е забележимото като цяло закъснение на растежа на стопанската система на Китай, включително – закъснение в редица браншове на стопанската система, застоялост на стопанската система в редица региони, да вземем за пример в североизтока на Китай, който е наоколо до Русия.
Странна е обстановката с триумфа или неуспеха на плана „ Един пояс – веднъж “: големи капиталовложения, възвръщаемостта от тях е неразбираема, и този факт на икономическо закъснение има обективно пояснение – пандемията на ковид, забавянето изобщо в международната търговия. Съвкупно, всичко това въздейства не доста добре на Китай.
Накрая, третият миг - това явно е растящата рецесия на банковия бранш в Китай, обвързван с даването на големи заеми, с кредитната задлъжнялост както на районите към Китай, по този начин и на популацията към банките. Неотдавна имаше изявления, които по настрана не са доста рискови, само че основават цяла редица от отрицателни картинки. Си Цзинпин явно ще натъртва върху усилването на идеологическия модел, и в дадения случай това е вярно, тъй като икономическия модел Китай към този момент е изработил и отработил. Сега би трябвало да се укрепи единството на Китай. Си Цзинпин евентуално ще би трябвало да признае, че Китай е обграден от „ некомфортна обстановка “ и, колкото и да е необичайно, страната продължава да се развива.
Просто великите страни не ги обичат, опасяват се от тях, постоянно ги ненавиждат. Си Цзинпин евентуално ще формулира това с по-спокойни думи. И въпреки всичко ще му се наложи да формулира понятието стратегически сътрудници и не тъй като Китай в този момент на практика на всички сътрудници присвоява статус на стратегически. И когато си споделяме, че Русия е стратегически сътрудник на Китай – това е ужасно, единствено че Съединени американски щати за нея също са стратегически, и Индия, и всички. Значи Китай ще би трябвало въпреки всичко да разбере с кого строи новия световен ред, новата световна действителност. И тогава е ясно защо отиват в този момент всички сили и средства на Китай. Ако Китай отново застане на позиции за, както там обичат да споделят, win-win – взаимна полза, ще се окаже, че главните му търговски сътрудници: Европа, Япония, Съединени американски щати, са и негови съществени политически съперници, т.е. предизвикването е ориентирано към политическата конструкция на Китай. Днес то не е доста съществено, не съставлява заплаха, само че компартията на Китай ще би трябвало да заяви, че се е трансформирала геостратегическата действителност и КНР ще би трябвало също да организира своята перестройка.
- Кои групи противостоят на Си Цзинпин и могат да засилят своето въздействие в новата обстановка?
- Не мисля, че някакви групи ще се подсилят, само че ние би трябвало ясно да разбираме: първо, има задоволително авторитетни южни китайски кланове - тези, които управляват индустрията във Фуцзян, в Гуандун. Те постоянно са работили доста тясно със западните компании и, съответно всички съществени доставки от тях отиваха в Съединени американски щати и поради това те се укрепваха Изобщо, те са се прицелили да работят със западните пазари. Именно там, да припомня, са ситуирани заводите за произвеждане на микропроцесори и компютри, заводите Apple. Затова тези компании, несъмнено, минимум желаят някакво съществено опълчване на Съединени американски щати. Виждаме да вземем за пример, че южнокитайските блогъри, всъщност те са като електронни Средства за масова информация, прекомерно и прекомерно акуратно се отнасят към настоящия спор и споделят, че би трябвало той незабавно да бъде преустановен. И продължавайки да считат Съединени американски щати за идеологически съперник, те все едно развиват икономическите връзки с тях, тъй като другояче – би трябвало да признаем това – деветдесет % от южнокитайските компании и кланове ще би трябвало напълно да сменят своя модел на развиване. Пекинските групировки – анхойската, шандунската, са настроени прекомерно остро и считат противоположното, че би трябвало да се донатисне тайванската обстановка: омръзна им, че Китай от самото начало стои в сянка и би трябвало да се помири, че ще му се наложи да търпи някакви ограничения – без това, в действителност, е невероятно да възвърне своята роля и въздействието си в света.
Така, че съгласно мен групировките, противостоящи на Си Цзинпин, са няколко. Впрочем, има формация и към най-мощния водач – премиер-министъра на Китай Ли Кецян, който нееднократно се е изказвал, че би трябвало да се усилва икономическият модел на развиване. Той по всякакъв начин се пробва да отдели политическите търкания от стопанската система. Формално това му е вменено по статус. Но като отчитаме, че неговите позиции, съдейки по всичко, в последно време укрепват, разбираме, че има много хора, които считат, че Китай би трябвало да се концентрира върху вътрешното си развиване - да вземем за пример, да реконструира редица крупни суровинни планове, и по-малко да се въвлича в разпри със Съединени американски щати.
- Как ставащото към Тайван може да повлияе на обстановката към Украйна? Вероятно Путин и Си Цзинпин са си говорили нещо преди началото на специфичната интервенция. Как тази променена обстановка може да повлияе върху Русия?
- Първо, почтено казано, аз мисля, че не е имало никакви договорености сред Путин и Си Цзинпин. Мога единствено да предположа, че Русия в лицето на Путин най-вероятно е уведомила Китай за вероятни промени в Украйна, само че не мисля, че е ставало дума точно за пълномащабна военна интервенция. Затова тук би трябвало да разберем и объркаността на Китай, изключително в първите няколко седмици, когато той се ограничи с прекомерно нереални изказвания за това, че всевъзможни спорове би трябвало да се вземат решение по кротичък и дипломатически път и т. н. Китай, прочее, в доста неща се опираше на съветската политика. Ще припомня, че Русия дълго време споделяше, че украинският въпрос не може да има военно решение. Но, както разбираме, обстановката се промени прекомерно внезапно. Мисля, че в този момент Китай извънредно деликатно следи Украйна, и освен тъй като, както се счита, учи боен опит.
Той, несъмнено, учи военния опит. Той учи международната реакция, която, както в този момент виждаме се оказва доста значимо нещо за Китай. Ние разбираме, че в днешния свят не може да има цялостна изолираност, и не тъй като някой доста обича Русия, а различен мощно не я обича. А тъй като една от най-големите суровинни страни в света не може да бъде изолирана, без загуби за другите страни. И това към този момент не е иранският вид.
Мнозина споделяха, че Иран беше изолиран и в течение на десетилетия и се оказа в прекомерно плачевно състояние първоначално, и че с Русия ще бъде същото. Световната обстановка се промени. Иран в действителност бе в тежка ситуациа, само че през днешния ден в тази страна има няколко промишлени области, които са челни за целия свят. Машиностроенето да вземем за пример. Големи стругове и съоръжение – същото съоръжение за произвеждане и ремонт на газови турбини, в Иран са водещи, тъй като страната съумя да дефинира за себе си основни точки и да стартира да създава точно това.
Втори доста значим миг. Казваха: „ А ето в този момент Русия стартира интервенция в Украйна, давайте да стартираме интервенция в Тайван, и Китай стартира интервенция в Тайван, и общо взето, те са се договорили между тях “. Първо, не виждаме никаква синхронизация, и още веднъж анализаторите, които доста говореха за това, просто не разбираха по какъв начин работи Китай. Китай не се синхронизира с никого – такава е политическата му просвета. И освен това, в този момент е видно, че във връзка със обстановката в Тайван, Съединени американски щати превключват, несъмнено, към азиатския район.
При това, за Европа това е доста неприятно, тъй като тя ще остане сама лице в лице със своя проблем. Сега тя губи доста сили и средства, доставяйки въоръжения, не приказвам даже за газовите и нефтените проблеми. Съединени американски щати съумяха да основат отромен казан – не украински, не съветски, а безусловно тъкмо европейски казан. Курсът на еврото се намалява, Европа става безусловно подвластна от поддръжката на Съединени американски щати. И тук американците реализираха своето – сътвориха система на надзор в Европа и цяла редица спорове. Погледнете: косовската история, а съдейки по всичко, в този момент се разпростира молдовска история. Така ще бъде до безспир.
Сега Съединени американски щати превключват към Азия и това към този момент не е, несъмнено, тайванско-китайският спор. В това са задействани цяла редица страни. Крайна угриженост показват Япония, Южна Корея – всичко става до тях. Северна Корея съобщи цялостната си поддръжка за китайската позиция, да припомня, че тя има ракети, които малко или повече летят. Крайно загрижени са в Индонезия, която се намира в непосредствена непосредственост. Затова тук може да има азиатски казан, основан също от американците.
И най-после, последно, нещо става безусловно пред очите ни – ненадейно усилване на арабо-израелския спор. Не е изключено той да прерасне в още един казан.
По подобен метод светът ще бъде затрупан ето с тези язви, Съединени американски щати ще са над битката, като я контролират и управляват.
Ако политиците на страни като Русия, Китай, Иран, прочее и Украйна, схващат в каква обстановка ги вкарват, ще им се наложи да се договарят между тях, другояче няма да забележим повече този свят, който в този момент познаваме – ще има безспорен провал на финансовата, икономическата и политическата системи. Това няма да е война в чист тип, както я разбираме, това ще бъде хибридна война, която ще нарушава живота в течение на десетилетие, а по-късно още едно десетилетие ще се възвръщаме. Не е изключено под удари да се окажат и Организация на обединените нации, общата нужда и резистентност на тази организация, всички интернационалните институти. Ние се намираме на прага на това, че в случай че не се намерят здравомислещи политици, днешната международна система ще бъде унищожена.
Превод за "Гласове ": Велиана Христова
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ