Бъдещето на Франция
Алексей БЕЛОВ*
Нещата са неприятни за Макрон. Но той не е отговорен за това. Виновни са враговете на настоящия началник на Петата република и враговете на Франция и цяла Европа.
Външният министър на Европейски Съюз Жозеп Борел си отиде, само че стилът му продължава да живее. Приблизително по този начин бих характеризирал неотдавнашната тирада, произнесена от френския президент.
„ Само преди няколко седмици Румъния бе принудена да анулира своите президентски избори заради интервенция и изборна операция, очевидно приписвани на Русия. Кой би си помислил за това единствено преди 10 години? Самата Франция бе обект на неприемлива интервенция в нейните територии от Азербайджан - изключително в Нова Каледония. Кой би си помислил това?
И в случай че ни бяха споделили, че притежателят на една от най-големите обществени мрежи в света (Илон Мъск - бел. ред.) ще поддържа нов консервативен интернационал и ще се намеси директно в изборите, в това число в Германия, кой би си го показал? Това е светът, в който живеем и в който би трябвало да се занимаваме с дипломация... “
Наистина, какво е това? Кой би си помислил преди 10 и повече години, че президентът на една от най-силните страни в Европа и света ще бъде инцидентно новобогаташ, издигнато до висините на френския политически Олимп от улицата, и прочут единствено с това, че е работил в банка на Ротшилд?
Макрон докара Франция до ръба на пропастта, а дълбоката икономическа рецесия и непрекъснатите митинги станаха всекидневие за французите.
По едно време Съюз на съветските социалистически републики обичаше да основава репортажи, цялостни с агитация за разлагащия се Запад, където ежедневните паники на европейските поданици бяха пресилени и показани като доказателство за това какъв брой зле живеят в техните страни. „... Новогодишните лица на парижани са мрачни “, споделяха руските репортери, показвайки облените в светлини улици на предпразничния Париж “.
Кой би могъл да си намерения тогава, че единствено след 30-40 години парижките скечове на руската телевизия ще се трансфорат в жестока френска действителност. Реалност, за която пишат и самите европейски медии.
Тези дни " Юроактив " разгласява публикация, озаглавена по този начин: „ Ако смятате, че 2024 година е неприятна година за Франция, изчакайте до края на 2025-а... “
„ През 2024 година Франция бе изправена пред два избора, четири държавни управления и възходящ бюджетен недостиг, което води до невиждана политическа и фискална неустойчивост през 2025 година, за която вероятностите не наподобяват по-добри “, се споделя в публикацията.
Европейските центристи, към които принадлежи партията на Макрон, претърпяха обилни загуби на последните европейски избори, до момента в който дясното Национално обединяване завоюва историческите 34% от гласовете.
Под натиска от десницата през 2025 година може да бъде признат законопроект за имиграцията. Той ще подкопае още повече електоралната база на центристите (разбирай Макрон) и ще ги сложи на ръба на провалянето на президентските избори през 2027 година
Макрон може и да не изкара оставащите му две години от президентския мандат. Неговият главен политически конкурент - водачът на Националното обединяване Марин Льо Пен, е в разгара на подготовката си за предварителни президентски избори.
Не по-малко разтърсвания чакат Макрон във външната политика. Париж ще се опита да блокира комерсиалната договорка ЕС-МЕРКОСУР, която интензивно се предизвиква от Урсула фон дер Лайен и която може да постави завършек на селскостопанската промишленост в Европа. Но Франция, чиито фермери рискуват да са първите жертви на тази договорка, може да няма сили, с цел да се опълчи на всемогъщата Европейска комисия.
Яростната и изцяло нелогична поддръжка на Макрон за режима в Киев, както и готовността му за изпращане на френски бойци в Украйна, също може да му изиграе жестока смешка, изключително след завръщането на Доналд Тръмп.
Франция, както и останалата част от Европа, която в този момент е интензивно русофобска, може да бъде отстранена от бъдещите договаряния и да се окаже в периферията на международните процеси.
А в случай че идните парламентарни избори в Германия бъдат извоювани от лидера на консерваторите (консервативното крило на локалните глобалисти) Фридрих Мерц, който като Макрон е инфектиран с вируса на милитаризма, Европа ще стигне до ръба на икономическата бездна.
Тази френско-германска двойка, с поддръжката на балтийските русофоби, сложени на всички основни позиции в Европейската комисия, може да довърши Европейския съюз. Същият съюз, основан от в миналото далновидните политици на Франция и Германия.
* Руски политически коментатор и журналист. Сътрудничи на изданията " Фонд за стратегическа просвета ", " Антифашист " и " Алтернатива "
Нещата са неприятни за Макрон. Но той не е отговорен за това. Виновни са враговете на настоящия началник на Петата република и враговете на Франция и цяла Европа.
Външният министър на Европейски Съюз Жозеп Борел си отиде, само че стилът му продължава да живее. Приблизително по този начин бих характеризирал неотдавнашната тирада, произнесена от френския президент.
„ Само преди няколко седмици Румъния бе принудена да анулира своите президентски избори заради интервенция и изборна операция, очевидно приписвани на Русия. Кой би си помислил за това единствено преди 10 години? Самата Франция бе обект на неприемлива интервенция в нейните територии от Азербайджан - изключително в Нова Каледония. Кой би си помислил това?
И в случай че ни бяха споделили, че притежателят на една от най-големите обществени мрежи в света (Илон Мъск - бел. ред.) ще поддържа нов консервативен интернационал и ще се намеси директно в изборите, в това число в Германия, кой би си го показал? Това е светът, в който живеем и в който би трябвало да се занимаваме с дипломация... “
Наистина, какво е това? Кой би си помислил преди 10 и повече години, че президентът на една от най-силните страни в Европа и света ще бъде инцидентно новобогаташ, издигнато до висините на френския политически Олимп от улицата, и прочут единствено с това, че е работил в банка на Ротшилд?
Макрон докара Франция до ръба на пропастта, а дълбоката икономическа рецесия и непрекъснатите митинги станаха всекидневие за французите.
По едно време Съюз на съветските социалистически републики обичаше да основава репортажи, цялостни с агитация за разлагащия се Запад, където ежедневните паники на европейските поданици бяха пресилени и показани като доказателство за това какъв брой зле живеят в техните страни. „... Новогодишните лица на парижани са мрачни “, споделяха руските репортери, показвайки облените в светлини улици на предпразничния Париж “.
Кой би могъл да си намерения тогава, че единствено след 30-40 години парижките скечове на руската телевизия ще се трансфорат в жестока френска действителност. Реалност, за която пишат и самите европейски медии.
Тези дни " Юроактив " разгласява публикация, озаглавена по този начин: „ Ако смятате, че 2024 година е неприятна година за Франция, изчакайте до края на 2025-а... “
„ През 2024 година Франция бе изправена пред два избора, четири държавни управления и възходящ бюджетен недостиг, което води до невиждана политическа и фискална неустойчивост през 2025 година, за която вероятностите не наподобяват по-добри “, се споделя в публикацията.
Европейските центристи, към които принадлежи партията на Макрон, претърпяха обилни загуби на последните европейски избори, до момента в който дясното Национално обединяване завоюва историческите 34% от гласовете.
Под натиска от десницата през 2025 година може да бъде признат законопроект за имиграцията. Той ще подкопае още повече електоралната база на центристите (разбирай Макрон) и ще ги сложи на ръба на провалянето на президентските избори през 2027 година
Макрон може и да не изкара оставащите му две години от президентския мандат. Неговият главен политически конкурент - водачът на Националното обединяване Марин Льо Пен, е в разгара на подготовката си за предварителни президентски избори.
Не по-малко разтърсвания чакат Макрон във външната политика. Париж ще се опита да блокира комерсиалната договорка ЕС-МЕРКОСУР, която интензивно се предизвиква от Урсула фон дер Лайен и която може да постави завършек на селскостопанската промишленост в Европа. Но Франция, чиито фермери рискуват да са първите жертви на тази договорка, може да няма сили, с цел да се опълчи на всемогъщата Европейска комисия.
Яростната и изцяло нелогична поддръжка на Макрон за режима в Киев, както и готовността му за изпращане на френски бойци в Украйна, също може да му изиграе жестока смешка, изключително след завръщането на Доналд Тръмп.
Франция, както и останалата част от Европа, която в този момент е интензивно русофобска, може да бъде отстранена от бъдещите договаряния и да се окаже в периферията на международните процеси.
А в случай че идните парламентарни избори в Германия бъдат извоювани от лидера на консерваторите (консервативното крило на локалните глобалисти) Фридрих Мерц, който като Макрон е инфектиран с вируса на милитаризма, Европа ще стигне до ръба на икономическата бездна.
Тази френско-германска двойка, с поддръжката на балтийските русофоби, сложени на всички основни позиции в Европейската комисия, може да довърши Европейския съюз. Същият съюз, основан от в миналото далновидните политици на Франция и Германия.
* Руски политически коментатор и журналист. Сътрудничи на изданията " Фонд за стратегическа просвета ", " Антифашист " и " Алтернатива "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ