История на Александровска гробница
Александровската гробница е неповторима тракийска гробница, датирана към IV в. прочие Хр. Смята се, че е принадлежала е на тракийски цар или благородник. Тя е част от 100-те национални туристически обекта на България от 2011 година и е едно от най-новите значими археологически открития на страната ни. Открита е от екип от археолози, управителен от доктор Георги Китов (1943-2008), през месец декември, 2000 година Намира се в могилата “Рошавата чука ”, на 500 метра източно от с. Александрово, община Хасково.
В гробницата има неповторими архитектурни детайли и фрески без аналог, даващи скъпа информация за културата и бита на траките и техните владетели. Самата гробница е един от най-големите сходни обекти у нас.
Височината на могилата, в която се намира гробницата, е към 15 м, а диаметърът и над 70 м. Гробницата има 10-метров стеснен и дълъг кулоар (дромос), водещ към правоъгълно преддверие, след което следва кръгла гробна камера с камбановиден свод. Входовете сред коридора и камерите са трапецовидни с височина под 120 см. Предполага се, че са били затваряни с дребни двукрили каменни порти, които се заключвали със система от резета отвътре.
Гробната камера е построена е от прецизни гранитни блокове. Подът е затрупан с каменни плочи и с пълен пласт варова замазка. Стените също са покрити със сходна замазка, а върху нея има изрисувани фрески. Куполът над стенописите се допуска, че е бил жълт, само че през днешния ден е посивял заради стареенето на боите. Таванът на камерата приключва с основен камък, който от вътрешната страна наподобява като верен кръг.
За страдание, ритуалното ложе вероятно е било разрушено още в древността. Във всички пространства обаче има добре непокътнати фрески, най-вече от бойни и ловни подиуми, също и траурен гуляй, свързани с визиите на античните траки за отвъдното. Според тях, обожествените герои прекарвали там времето си в лов и веселие.
Интересен е стенописът с облик на гол колос, въоръжен с двойна секира - при траките това оръжие е било знак на власт и на божественост.
Срещу входа над сцената с угощението е намерено врязано изображение на млад мъж отстрани и надпис с гръцки букви над него. Проф. Герасимова е разчела надписа като „ Кодзимасес Хрестос ”, като по нейно мнение първата дума е персонално тракийско име, а втората е название, означаващо кадърен, можещ, ловък или систематизирано: занаятчия. Има мнение, че това е автопортрет на художника на гробницата.
Предметите от погребалната гала, които са били в гробницата, свързани с тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот на значима персона, вероятно са били ограбени, само че неповторимите фрески се смятат за извънредно скъпа находка.
В Музейния център Тракийско изкуство в Източните Родопи, който се намира на 150 м северно от могилата, е изложена точна имитация на гробницата. Музеят е построен със подпомагане на японското държавното управление с подаяние от Япония и открит през 2009 година в наличието на принц Акишино и неговата брачна половинка. Целта на построяването на музея е да могат повече хора да прегледат модел на гробницата, защото достъпът на хора до нея би бил унищожителен за стенописите.
