Алекс Свиленова за първата си среща си с жената на Гунди: Разплакахме се, стояхме си така минута - без да изречем и думичка
Александра Свиленова или по-простичко Санди, едвам на 22 годни изигра роля, която без подозрение ще се трансформира в емблематична за българското кино. Тя е Лита, брачната половинка на футболиста Георги Аспарухов в биографичния филм " Гунди – Легенда за любовта “на режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов, където си партнира с Павел Иванов, който играе едноименния футболист.
" Санди пристигна от треньора ми по плуване. Майка ми за първи път беше пристигнала да гледа подготовка, аз съм била на не повече от 6 години, а треньорът ми реши да ме пусне в частта от басейна, която е с дълбочина към 3 метра. Започнах да се давя. Помня единствено две неща - по какъв начин майка ми смъква обувките си в подготвеност да скача да ме избавя, и треньорът ми, който ми хвърля един надуваем макарон и споделя: " Давай Санди, ти можеш ". Дълго време по-късно не съм употребила Санди. Всъщност първо кръстих котката си по този начин. А когато мама си отиде, започнах да го употребявам и за себе си, с цел да си подсещам, че мога ", споделя тя пред People of Sofia и продължава:
" Изборът ми да стана актриса надалеч не е първият. След претърпяното, бях твърдо решена да се занимавам с медицина, с цел да предпазя всяко едно семейство от това, през което аз прекосих и нещата се развиваха добре в тази посока, до един час по химия, в който сякаш се погледнах в профил и разбрах, че се виждам да се занимавам с медицина най-вече 10 години, само че не и цялостен живот. Тогава направих един доста изострен и доста персонален завой, припомних си по какъв начин театърът и киното са ми помагали в тежки моменти и взех решението. Няма да съм доктор, само че въпреки всичко ще пробвам да церя душите на хората ".
" И по този начин малко по малко животът ме води към “НАТФИЗ ", където професор Ивайло Христов повярва в мен. След това и към " Гунди - Легенда за любовта ", където пък Димитър Димитров повярва в мен и ми повери облика на Величка Маркова - Лита ".
" Аз в живота си имам един доста мощен женски облик и това е този на моята майка, и без капка подозрение подреждам този на Величка Маркова до нейния. Еталон за жена - мощна, чувствена, любяща, извънредно умна, фина, само че и твърда, когато се постанова. Това е дамата която в моите показа осмисли, другояче клишираният израз " Зад всеки съумял мъж стои една мощна жена ".
" Първата ни среща с нея беше на първия снимачен ден. Имаше доста хора, продукция, публицисти, сътрудници - беше огромна лудница. Когато се срещнахме си стиснахме ръцете и се разплакахме. Стояли сме по този начин несъмнено минута - без да изречем и думичка. На фона на всичко протичащо се към нас, ние като че ли се откъснахме, пренесохме се в някакво друго, наше си място, където цареше уют и топлота. В очите ѝ гореше същото пламаче, което гори единствено когато приказва за нейния обичан Георги. Накрая тя сподели " Всичко ще бъде наред ", думи, които към този момент близо две години аз не преставам да си подсещам.
" Дълбоко имам вяра, че главната движеща мощ в човешкия живот е любовта или неналичието на такава. А любовта, както и обичта, имат доста измерения - обич към индивида като човек, обич към колегата, обич към призванието ни. Всички тези измерения на любовта се засягат и във кино лентата.
Надявам се, гледайки го, феновете да си напомнят, че и ние можем да вършим огромни неща. И ние можем да обичаме същински! ", приключва Александра Свиленова.
" Санди пристигна от треньора ми по плуване. Майка ми за първи път беше пристигнала да гледа подготовка, аз съм била на не повече от 6 години, а треньорът ми реши да ме пусне в частта от басейна, която е с дълбочина към 3 метра. Започнах да се давя. Помня единствено две неща - по какъв начин майка ми смъква обувките си в подготвеност да скача да ме избавя, и треньорът ми, който ми хвърля един надуваем макарон и споделя: " Давай Санди, ти можеш ". Дълго време по-късно не съм употребила Санди. Всъщност първо кръстих котката си по този начин. А когато мама си отиде, започнах да го употребявам и за себе си, с цел да си подсещам, че мога ", споделя тя пред People of Sofia и продължава:
" Изборът ми да стана актриса надалеч не е първият. След претърпяното, бях твърдо решена да се занимавам с медицина, с цел да предпазя всяко едно семейство от това, през което аз прекосих и нещата се развиваха добре в тази посока, до един час по химия, в който сякаш се погледнах в профил и разбрах, че се виждам да се занимавам с медицина най-вече 10 години, само че не и цялостен живот. Тогава направих един доста изострен и доста персонален завой, припомних си по какъв начин театърът и киното са ми помагали в тежки моменти и взех решението. Няма да съм доктор, само че въпреки всичко ще пробвам да церя душите на хората ".
" И по този начин малко по малко животът ме води към “НАТФИЗ ", където професор Ивайло Христов повярва в мен. След това и към " Гунди - Легенда за любовта ", където пък Димитър Димитров повярва в мен и ми повери облика на Величка Маркова - Лита ".
" Аз в живота си имам един доста мощен женски облик и това е този на моята майка, и без капка подозрение подреждам този на Величка Маркова до нейния. Еталон за жена - мощна, чувствена, любяща, извънредно умна, фина, само че и твърда, когато се постанова. Това е дамата която в моите показа осмисли, другояче клишираният израз " Зад всеки съумял мъж стои една мощна жена ".
" Първата ни среща с нея беше на първия снимачен ден. Имаше доста хора, продукция, публицисти, сътрудници - беше огромна лудница. Когато се срещнахме си стиснахме ръцете и се разплакахме. Стояли сме по този начин несъмнено минута - без да изречем и думичка. На фона на всичко протичащо се към нас, ние като че ли се откъснахме, пренесохме се в някакво друго, наше си място, където цареше уют и топлота. В очите ѝ гореше същото пламаче, което гори единствено когато приказва за нейния обичан Георги. Накрая тя сподели " Всичко ще бъде наред ", думи, които към този момент близо две години аз не преставам да си подсещам.
" Дълбоко имам вяра, че главната движеща мощ в човешкия живот е любовта или неналичието на такава. А любовта, както и обичта, имат доста измерения - обич към индивида като човек, обич към колегата, обич към призванието ни. Всички тези измерения на любовта се засягат и във кино лентата.
Надявам се, гледайки го, феновете да си напомнят, че и ние можем да вършим огромни неща. И ние можем да обичаме същински! ", приключва Александра Свиленова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ