Евродепутатът Александър Йорданов: Когато през 2020 г. видях граждани да коленичат пред президента, пенсиониран прокремълски генерал, предупредих, че от това нищо добро няма да произлезе
Александър Йорданов
Facebook
НЕУДОБНИ ДУМИ: ЧЕСТИТ ГЕРГЬОВДЕН!Честит празник на храбрата българска армия. Честито и на земеделските стопани! Честито на всички именници! Вие сте щастливи, че носите името на популярен страдалец за Христовата религия. Честито! Но споменавайки за храбростта искрено ще поясня, че мисля за войската в минало време. За тая българска армия, която безстрашно пази Съединението на Княжество България и Източна Румелия, води война в Балканската война и по фронтовете на Първата международна, трепе враговете на България, реже с кавалерийски саби кратуните на съветските казаци нашественици, нахлули като скакалци в добруджанските поля. Мисля и за достойните бранители на отечеството ни, които през 1918 година стопират дезертьорите от фронта с картечен огън край Владая и по този начин предотвратяват комунистическа гражданска война по болшевишки облик и сходство. Винаги би трябвало да помним и войничетата, които през септември 1923 възпират инспирирания от Москва протест против отечеството ни. Пазя паметта и за починалите генерали и офицери от зверския комунистически атентат в църквата " Св. Неделя " на Велики четвъртък през 1925 година Гордея се с войската, която през 1941 година освобождава Вардарска Македония от сръбско иго и по тази причина е посрещната с китки цветя и венци във всички македонски градове. Почитам паметта и на шуменеца полковник Петър Петров, офицер от Десети конен полк, който на 9 септември 1944 година отхвърля да съобщи оръжието си на руските окупатори и се самоубива. Не не помня и за всички воини, оставили костите си през 1944 година край Куманово, Срацин и Драва, сражавали се за успеха над нацизма, само че без да подозират, че до момента в който те са на фронта, надалеч в тила им, в родината, вилнее надалеч по-голямо зло – комунизма или " алената чума ". На този ден би трябвало да отдадем респект и на починалите в осъществяване на своя воински дълг българи в Ирак. Пиша всичко това, само че се запитвам дали да премълча истината, че през днешния ден български политици и генерали посрамиха достойната ни войска, като отхвърлиха да дават оръжие на Украйна – страна жертва на най-голямата военна експанзия след Втората международна война. Няма да премълча, тъй като този позор не би трябвало да се не помни. Той постоянно ще ни припомня, че е имало български държавници, генерали и политици, които са обслужвали безусловно непознатите на страната ни съветски ползи. И това няма нищо общо с традицията на храбростта. Честит Гергьовден! Честит да е, само че младите през днешния ден би трябвало да знаят, че по време на комунистическия режим у нас, разгласен през 2000 година със закон за незаконен, ръководещите тогава от Българската комунистическа партия бяха забранили този ярък празник. А той е подобен още от 9 януари 1880 година, когато височайши декрет за неговото празнуване издава княз Александър Батенберг. Младите би трябвало да знаят, че комунистическата партия, чийто правоприемник през днешния ден е Българската социалистическа партия, само че доста нейни метастази има и в други партии - изключително в тези с проруска ориентировка, е мразела славното ни царство и го е наричала " монархо-фашистко ". Това е една отвратителна комунистическа неистина. Комунистите, както и " децата на Тито " в днешна Северна Македония, ненавиждаха храбрата българска войска и я назоваха " фашистка ". След като правят държавен прелом и идват нелегално на власт, те за малко време избиват елита на българската войска и страна. Остават живи единствено руските мекерета. След което изпълзелите от землянките шумкари небрежно се създават в политици, депутати, офицери и генерали. Да, комунистите станаха и генерали, само че празничен ден на българската войска нямаше. Те дрънкаха празнично оръжия в деня на държавния прелом - 9 септември, който бяха оповестили за народен празник. Празнуваха и деня на окупаторската руска войска - 23 февруари. Отбелязваха тържествено и националния празник на окупаторите ни - 7 ноември. В тия мрачни години, що социализъм се викат, 6 май се отбелязваше само като Ден на овчаря. Този факт постоянно ме е подсещал за Тодор Живков от Правец. И си припомнях стиховете на Ботев:Ликуй, народе! Тъй овце блеяти вървят с псета след овчарят. Когато през 2020 година видях жители да коленичат пред президента, пенсиониран прокремълски военачалник, предизвестих, че от това нищо положително няма да произлезе. Така и стана. " Промяната ", за която те не спираха да приказват, върна обратно времето на България и вкара страната ни в цялостен безпорядък. Днес ние живеем в този безпорядък. И берем позор от речите на президента и решенията на държавното управление и Народното събрание. А отводът ни да помогнем с оръжие на другарска Украйна приказва не за смелост, а за прекършен гръбнак. Затова и бе лицемерно наличието на днешните ръководещи на площада пред паметника на Незнайния боец в Деня на храбростта. Тяхното място бе по-скоро пред паметника на руската войска - окупатор на България. Впрочем, през годините мнозина от тях са се кланяли и на този монумент. Но тъй като отворих дума за историята е добре младите да знаят, че едвам на 27 януари 1993 година държавното управление на проф. Любен Беров възвърне традицията и разгласи 6 май за Ден на храбростта и празник на българската войска. Тогава, като ръководител на 36-то Народно заседание, приветствах народните представители, напомяйки им, че те са призвани не да обслужват, а да победят " тъмните сили ". Припомних им и написаното от огромния наш народовед Димитър Маринов за смисъла на този ден като празник на събудената пролет, на здравото и чисто начало в живота. Такава е била националната традиция - след религиозната молитва всички е трябвало да седнат на обща софра, където душите им се сливат в една душа, а скараните до тогава е трябвало безусловно да се помирят и всички разногласия да бъдат позволени посредством разсъдък и сговор. Но повече от ясно е, че днешните депутати не са в положение да вдървен написаното от Димитър Маринов. Техните души не познават празничното деяние. На тях им дай единствено да се дърлят и да " изчегъртват " по комунистически. Те непрекъснато шикалкавят, по тази причина и вместо да оказват помощ на другарска Украйна в тези сложни и трагични за нея дни, те укрепват дружбата с Руската федерация като крепят на власт проруската партия в държавното управление - Българската социалистическа партия. На 6 май 1993 година съм приключил празничното си слово в Народното събрание със следните думи, които бих желал и през днешния ден да повторя: " Днес е не просто прекрасен ден, а още по-хубав ден - Гергьовден! " Честит празник на храброто българско натовско воинство! Честит празник на именниците! Честит празник, скъпи другари на демокрацията!
НЕУДОБНИ ДУМИ: ЧЕСТИТ ГЕРГЬОВДЕН!Честит празник на храбрата българска армия. Честито и на земеделските стопани! Честито на всички именници! Вие сте щастливи, че носите името на популярен страдалец за Христовата религия. Честито! Но споменавайки за храбростта искрено ще поясня, че мисля за войската в минало време. За тая българска армия, която безстрашно пази Съединението на Княжество България и Източна Румелия, води война в Балканската война и по фронтовете на Първата международна, трепе враговете на България, реже с кавалерийски саби кратуните на съветските казаци нашественици, нахлули като скакалци в добруджанските поля. Мисля и за достойните бранители на отечеството ни, които през 1918 година стопират дезертьорите от фронта с картечен огън край Владая и по този начин предотвратяват комунистическа гражданска война по болшевишки облик и сходство. Винаги би трябвало да помним и войничетата, които през септември 1923 възпират инспирирания от Москва протест против отечеството ни. Пазя паметта и за починалите генерали и офицери от зверския комунистически атентат в църквата " Св. Неделя " на Велики четвъртък през 1925 година Гордея се с войската, която през 1941 година освобождава Вардарска Македония от сръбско иго и по тази причина е посрещната с китки цветя и венци във всички македонски градове. Почитам паметта и на шуменеца полковник Петър Петров, офицер от Десети конен полк, който на 9 септември 1944 година отхвърля да съобщи оръжието си на руските окупатори и се самоубива. Не не помня и за всички воини, оставили костите си през 1944 година край Куманово, Срацин и Драва, сражавали се за успеха над нацизма, само че без да подозират, че до момента в който те са на фронта, надалеч в тила им, в родината, вилнее надалеч по-голямо зло – комунизма или " алената чума ". На този ден би трябвало да отдадем респект и на починалите в осъществяване на своя воински дълг българи в Ирак. Пиша всичко това, само че се запитвам дали да премълча истината, че през днешния ден български политици и генерали посрамиха достойната ни войска, като отхвърлиха да дават оръжие на Украйна – страна жертва на най-голямата военна експанзия след Втората международна война. Няма да премълча, тъй като този позор не би трябвало да се не помни. Той постоянно ще ни припомня, че е имало български държавници, генерали и политици, които са обслужвали безусловно непознатите на страната ни съветски ползи. И това няма нищо общо с традицията на храбростта. Честит Гергьовден! Честит да е, само че младите през днешния ден би трябвало да знаят, че по време на комунистическия режим у нас, разгласен през 2000 година със закон за незаконен, ръководещите тогава от Българската комунистическа партия бяха забранили този ярък празник. А той е подобен още от 9 януари 1880 година, когато височайши декрет за неговото празнуване издава княз Александър Батенберг. Младите би трябвало да знаят, че комунистическата партия, чийто правоприемник през днешния ден е Българската социалистическа партия, само че доста нейни метастази има и в други партии - изключително в тези с проруска ориентировка, е мразела славното ни царство и го е наричала " монархо-фашистко ". Това е една отвратителна комунистическа неистина. Комунистите, както и " децата на Тито " в днешна Северна Македония, ненавиждаха храбрата българска войска и я назоваха " фашистка ". След като правят държавен прелом и идват нелегално на власт, те за малко време избиват елита на българската войска и страна. Остават живи единствено руските мекерета. След което изпълзелите от землянките шумкари небрежно се създават в политици, депутати, офицери и генерали. Да, комунистите станаха и генерали, само че празничен ден на българската войска нямаше. Те дрънкаха празнично оръжия в деня на държавния прелом - 9 септември, който бяха оповестили за народен празник. Празнуваха и деня на окупаторската руска войска - 23 февруари. Отбелязваха тържествено и националния празник на окупаторите ни - 7 ноември. В тия мрачни години, що социализъм се викат, 6 май се отбелязваше само като Ден на овчаря. Този факт постоянно ме е подсещал за Тодор Живков от Правец. И си припомнях стиховете на Ботев:Ликуй, народе! Тъй овце блеяти вървят с псета след овчарят. Когато през 2020 година видях жители да коленичат пред президента, пенсиониран прокремълски военачалник, предизвестих, че от това нищо положително няма да произлезе. Така и стана. " Промяната ", за която те не спираха да приказват, върна обратно времето на България и вкара страната ни в цялостен безпорядък. Днес ние живеем в този безпорядък. И берем позор от речите на президента и решенията на държавното управление и Народното събрание. А отводът ни да помогнем с оръжие на другарска Украйна приказва не за смелост, а за прекършен гръбнак. Затова и бе лицемерно наличието на днешните ръководещи на площада пред паметника на Незнайния боец в Деня на храбростта. Тяхното място бе по-скоро пред паметника на руската войска - окупатор на България. Впрочем, през годините мнозина от тях са се кланяли и на този монумент. Но тъй като отворих дума за историята е добре младите да знаят, че едвам на 27 януари 1993 година държавното управление на проф. Любен Беров възвърне традицията и разгласи 6 май за Ден на храбростта и празник на българската войска. Тогава, като ръководител на 36-то Народно заседание, приветствах народните представители, напомяйки им, че те са призвани не да обслужват, а да победят " тъмните сили ". Припомних им и написаното от огромния наш народовед Димитър Маринов за смисъла на този ден като празник на събудената пролет, на здравото и чисто начало в живота. Такава е била националната традиция - след религиозната молитва всички е трябвало да седнат на обща софра, където душите им се сливат в една душа, а скараните до тогава е трябвало безусловно да се помирят и всички разногласия да бъдат позволени посредством разсъдък и сговор. Но повече от ясно е, че днешните депутати не са в положение да вдървен написаното от Димитър Маринов. Техните души не познават празничното деяние. На тях им дай единствено да се дърлят и да " изчегъртват " по комунистически. Те непрекъснато шикалкавят, по тази причина и вместо да оказват помощ на другарска Украйна в тези сложни и трагични за нея дни, те укрепват дружбата с Руската федерация като крепят на власт проруската партия в държавното управление - Българската социалистическа партия. На 6 май 1993 година съм приключил празничното си слово в Народното събрание със следните думи, които бих желал и през днешния ден да повторя: " Днес е не просто прекрасен ден, а още по-хубав ден - Гергьовден! " Честит празник на храброто българско натовско воинство! Честит празник на именниците! Честит празник, скъпи другари на демокрацията!
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ