Защо Деметрий Обсадителят е един от най-скандалните крале в историята
Александър Велики бе сполучлив поробител, само че неприятен планьор: той умира без допустим правоприемник, който да одобри империята; единствено с едно бебе, което занапред ще се ражда, и един полубрат, който не се оправят напълно със задачата.
И както почитателите на „ Игра на тронове “ знаят, сходни условия могат да доведат до много борби за свободния пост – със заприказва, опити за отравяне, трагични бракове, блудничество и доста пердах. Откриваме сходни образци и доста повече в елинистическата ера – интервалът сред 323 и 31 година прочие н. е., започвайки със гибелта на Александър и завършвайки с известното захапване от змия на Клеопатра.
Тези условия дават почва за кариерата на Деметрий Обсадителят (Деметрий I Полиоркет) – един от най-скандалните владетели на това време. Подобно на доста други, които се борят за част от империята на Александър, Деметрий в никакъв случай не е трябвало да стига до кралския трон. Но той и татко му, Антигон Едноокия (Антигон I Монофталм), не разрешават неналичието на кралска кръв да попречи на упоритостта. Двамата прекарват дълги години в борби, крадат територии и отстраняват противници.
През 306 година прочие н. е. и двамата претендират за купата крал… Така като едни самобитни инфлуенсъри те дават началото на този тренд и скоро крале, които сами са се провъзгласили за такива, стартират да се появяват на всички места, разделяйки империята на Александър на по-малки кралства. Но даже през този интервал на неприятни и съперничещи си владетели, Деметрий въпреки всичко съумява да завоюва изключителна известност.
Може и да е мъчно да се разграничат обстоятелствата от измислиците в историята и античните писатели сигурно ни описват някои странни истории за Деметрий.
Твърди се, че той е манипулирал времето, като е променял календарните месеци, с цел да може да приключи своето посвещение в Мистериите (религиозен култ) по-бързо, в сравнение с е разрешавал култът.
Деметрий слага личния си портрет върху монетите и евентуално е един от първите, които вършат това в западния свят. Преди този дръзновен ход страната на езито нормално е била непокътната за изображения на богове или на значими умряли персони.
Атиняните даже се обръщат към Деметрий като към жив господ в специфичен химн, наричайки го наследник на Посейдон и Афродита.
Ламия като полу-змия, полу-жена
Купоните на Деметрий му печелят още повече популярност.
Той има шепа съпруги (Димитрий е полигамен крал и в последна сметка се дами за най-малко пет жени), само че обичаният му сателит е куртизанката Ламия, чието име се отнася до страшилище от древногръцката митология, което яде деца.
Има доста разкази за тях двамата да лудят дружно, от време на време много кощунствено. Например, атиняните се пробват да почетат Деметрий, като му разрешават алегоричен брак с тяхната богиня-покровителка Атина, само че Обсадителят не счита да се дами за скулптура и вместо това той и Ламия отиват в храма и правят разнообразни дейности, за които се споделя, че са много шокиращи за девствената богиня.
Деметриус даже е упрекнат, че е обложил града с 250 гения (около 13 000 паунда сребро или злато), след което ги трансферира на Ламия и другите си любовници, с цел да могат да си купуват артикули за хубост.
Цялото това непочтително държание обаче може да се търпи единствено лимитирано време – кралството, както доста други кариери, изисква известно количество административна работа, а македонските жители на Деметрий са ужасени от незаинтересоваността на техния цар.
Но един път получават лъч вяра!
Димитрий в действителност се вслушва в молбите им, като че ли има намерение да ги извърши – той взема куп с документи и потегля нанякъде. Те потеглят след него с голямо вълнение… единствено с цел да следят с смут по какъв начин секунди по-късно Деметрий изхвърля петициите през моста в реката.
Малко по-късно той е изпъден от Македония – антично доказателство за значимостта на връзките с обществеността. Този тип превръщане на ориста е нещо, с което Деметрий е добре осведомен, защото има доста победи и загуби през цялата си кариера. Така че той просто продължава с акциите, до момента в който не е изцяло зарязан, разрушен и не попада в ръцете на един от враговете си.
Това е в действителност презрян край за подобен живописен темперамент, само че по време на пленничеството си Деметрий отдава толкоз пламенно свободното си време на пиянство, колкото в миналото го е отдавал на обсади и любовни случки. Той може и да не резервира трона си, само че сигурно си заслужава място в историята като възмутим и вълнуващ човек.
