Александър Василев направи истински фурор на турнира Уимбълдън за младежи,

Александър Василев направи същински възторг на шампионата " Уимбълдън " за младежи, където доближи до полуфинал.
През април Александър завоюва купата на сингъл на мощния интернационален шампионат от категория J300 на ITF в Пловдив. Така 18-годишното момче има осем извоювани трофея на сингъл и три на двойки от шампионати на ITF за юноши.
Успехите му предизвиката разнообразни политици и общественици да се снимат със Сашо, без да са помогнали с нищо за развиването му. Учудващо е, че до този миг фамилията му не е подпомагано от спонсори, а разчита на личните си финансови средства. Тенисът е извънредно безценен спорт и изисква обилни парични запаси.
Крайно време е огромните компании и предприемачи да последват образеца на западните си сътрудници и да насърчат финансово младите гении на родината ни.
За първи път Александър Василев разкрива пред БЛИЦ ТВ и шефа на медията Ивайло Крачунов невидимите моменти по пътя към международния връх.
- Сашо, в този момент ще открием една завеса, която е недостъпна за феновете от позиция на човешката част на тениса и несгодите и компликациите, които един професионален тенисист би трябвало да минава, само че те остават скрити за публиката. Феновете виждат наградните фондове, хубавите девойки, с които излизат тенисистите, само че не и големият труд, който се крие зад тях. В едно от интервютата си казваш, че ти си си най-големият зложелател в себе си в някои моменти. Какво тъкмо имаш поради зад тази констатация?
- Това е, че може би най-трудният съперник си си ти самият. Казах го тъкмо по този начин. Всеки ден се изправяш против себе си. Аз в моята душeвност желая да бъда по-добър във всеки аспект в играта, отвън корта, да съм по-добър от вчерашното си аз. За мен това е подобрението.

- През какво минаваш ти в всекидневието си, с цел да постигаш високи резултати?
- Денят ми стартира относително рано. Обикновено имам двуразови тренировки - по 2-3, даже по 4 часа с кондиция. 
Сутрин упражнявам в 8 часа, имам подготовка от 10 до 12 ч., затоплям преди този момент. След това обядвам, след това е следобедната ми подготовка. Кондицията съгласно това, от което нуждая се - дали експедитивност, дали мощ. След това стречинг, разтривки, денят ми завършва късно вечер.
 
- Иска ли ти се в този момент, в разгара на лятото сме, да отидеш на море с приятелите си, да се позабавлявате, да отидете на дискотека?
- Иска ми се, да, това е изцяло обикновено. Като всеки младеж бих желал, само че нашият спорт е обвързван с ограничения, изисква се доста труд. И за жал нямам това време да го направя.
 
- Имал ли си в кариерата си безсънни нощи и сериозни моменти? Идвало ли ти е да хвърлиш ракетата и да си кажеш: " Стига, доста е мъчно да продължа! "?
- О, да. Винаги ги има и ще ги има в кариерата ми. Но в тези моменти показваш какъв брой си мощен и какъв брой напред искаш да стигнеш. Миналата година не съумях да мина нито един кръг на Шлемовете. Имах много загуби, беше ми мъчно. Имаше безсънни нощи. И в този момент, да вземем за пример, след полуфинала два-три пъти сънувах една обстановка. Но тези моменти ни вършат по-силни, най-малко в моята глава ме построяват като човек и състезател доста по-добре. 

- Какви качества са нужни на един състезател, с цел да продължи към своя Еверест?
- Лишения, отдаденост и дисциплинираност. За мен дисциплината е това, което прави огромната разлика сред положителните и най-хубавите. Постоянството също. Има моменти, в които не ти се прави, само че тогава дисциплината влиза в роля и ти го правиш, без значение по какъв начин се чувстваш. 
 
- Семейството ти е неразделно до теб. Имаш щастието до теб да са родители, които са отдадени, и схващат какъв брой жертви и финансови средства са нужни да се устоя един тенисист. Представи на нашите читатели и слушатели твоите родители.
- Изключително признателен съм на моя татко Васил, майка ми Стефка, брат ми Константин, които непроменяемо са част от кариерата ми и моето нанагорнище по този връх и върхове. Благодарен съм, че са до мен, оправят се с доста сложни неща - менажиране, финанси, поддръжка, храна, грижат се за всеки един подробност. Изключително признателен съм им, без тях не мога. 
 
- Каква беше поддръжката на родителите ти и каква роля изигра за мощното ти показване на " Уимбълдън "?
- Баща ми е перфекционист, постоянно желаеме още, само че това е нещо хубаво. Подкрепиха ме, като бяха доста мощно зад мен, помогнаха ми в сложните моменти, когато не съумях да реализира своите фантазии за край на шампионата. Застанаха зад мен, дадоха ми поддръжката да продължа и да се върна на корта допустимо най-бързо и да сграбчи идващия късмет.
 
- Симпатизираш на британския тенисист Джак Дрейпър, който също като теб е левичар. Успя ли да се запознаеш с него?
- Не съумях. Гледах му единствено една подготовка на " Уимбълдън ". Бих желал дори в бъдеще да играя с него. Гледам негови комбинации и отигравания. Искам да ги попия и приложа в моята игра. Моят жанр наподобява на неговия.

- А какво би му споделил, когато имате опция да изпиете по едно кафе?
- Как го биеш този сервис вляво? Да ми даде хрумвания, да ми каже къде мога да се подобря. 
 
- Състезатели като Дрейпър и Анди Мъри имат шанса да бъдат в богата страна като Англия, където локалната федерация отпуска много пари и насърчава тенисистите си. Същото се отнася и за Италия, Франция, Германия... Ние сме в бедна страна. В този смисъл да кажеш какво съставлява за теб България и опцията да играеш за националния тим и дали съжаляваш, че не си се родил в някоя западна страна?
- Няма по какъв начин да избираме къде да се родим. За мен е чест да играя за България и за националния тим. Сега следва Купа " Дейвис ". Но е мъчно, тъй като нямаме тези финансови благоприятни условия, каквито има в западните страни. Но това не ме демотивира да спирам, стимулира ме да не преставам, тъй като оценявам и обичам родината. 
 
- Въпреки всички компликации България е в първа група на международния тенис. Успяхме да запазим своето място с помощта на гения и трудолюбието на младите играчи. Смяташ ли, че България може да продължи да се развива в тенис отношение?
- Може, ние сме извънредно надарени като народ - освен в тениса, а и в другите спортове. Справяме се извънредно добре, макар всички неща. И да, може да продължим и дори да станем още по-добри.
 
- Тенисът е доста уединен спорт. Спорт, в който има самостоятелни качества, темперамент, има ненавист, злоба. Какво е за теб другарството и имаш ли другари тенисисти?
- Да, измежду момчетата от шампионатите имам другари. Но на корта, когато би трябвало да се надигнем един против различен, всички другарски връзки свършват. Но след мача отново сме си другари. Просто спортът е подобен, не е екипен. Сами сме на корта, с нашите мисли и е много мъчно. 
- Имало ли е моменти, в които си бил на ръба на депресията, както признават международни величия като Андре Агаси? Той самият е изпадал в меланхолия, сринал се е от първо до 140-то място, посягал е към опиатите, по-късно отново се е прибирал на тенис трона. Ти имал ли си такива тежки моменти?
- Трудни моменти постоянно ще има. Аз персонално за момента не съм прекосявал през толкоз компликации. Ежедневието на един тенисист е извънредно мъчно, доста значимо е да си душевен крепко стъпил на земята и резистентен, да имаш поддръжката на фамилията и треньорите. За мен тези хора, в тези сложни моменти, би трябвало да са до теб и да те повдигнат назад.
 
- Ковидът през 2020 година направи по този начин, че докара до рецесия доста страни и тяхната стопанска система. Какви са твоите наблюдения като младеж, какви провали върху душeвността на хората докара тази болест?
- За жал затвори хората в себе си, малко или доста в домовете. Станахме малко по-отблъснати един от различен, не сме толкоз сплотени. Даде огромно отражение на целия свят. И за тениса, и за всички спортове и бизнеси, това беше рецесия, която преминахме, само че си даде своите белези.
 
- На теб отрази ли ти се по някакъв метод? Прекара ли коронавирус?
- Прекарвал съм коронавирус, отрази се малко на играта ми. Прекъснах, нямах опцията да упражнявам, само че се оправих. Още една компликация, през която би трябвало да прекосяваме.
 
- Коя е най-голямата полезност за теб, Сашо, която е и в живота, и на тенис корта?
- Семейството. Семейството е нещото, което ме държи мощен, здрав, положителен. Те ми оказват помощ и в корта, колкото и да нямат общо със спорта, те правят всеки един дребен подробност и го вършат отлично.

- Семейството ти е доста сплотено и заедно, само че родителите ти не са мултимилионери. Намират ли се хора в тези по-трудни и егоистични времена да се включват и да поддържат финансово, да спонсорират, както е в другите страни, където е признато за обикновено огромни банки и корпорации да застават зад гениите?
- Трудно се намират. В днешно време най-вече ме устоя татко ми. Няма какво да създадем по въпроса. Единственото, което мога да направя, е да се представям по-добре, да играя по-добре, това зависи от мен. За жал я няма тази помощ като в огромните страни. Прави по-трудно израстването, прави стъпките повече, само че с това разполагаме и по този начин работим.
 
- Аз персонално съм учуден за това, че доста хора са скъперници, коравосърдечни, и не оказват помощ на младите гении. Затова и аз желая да се обърна към тези хора да оказват помощ. Ето, хора като Сашо са най-хубавите посланици на българската страна в този миг. Така както преди години беше Христо Стоичков, който е прочут по целия свят. За страдание, имаме гении, международни, европейски първенци, които не получават нужната поддръжка нито от федерациите, нито от страната, нито от спонсори. Ти какво би споделил на подобен вид хора?
- Да оказват помощ, тъй като ние сме бъдещето. Ние израстваме, ще популяризираме страната и тях на огромните подиуми. Да, мъчно е. Много деца се трудят извънредно доста, работят крепко за фантазиите си и остават неосъществени. Те също имат потребност от поддръжка и помощ.

- В свободното си време опитвал ли си да четеш автобиографии на известни тенисисти и в случай че е по този начин, да кажеш коя ти е направила най-силно усещане?
- Чел съм на Новак Джокович. Направи ми доста мощно усещане, тъй като неговият случай е сходен като на нас българите. Тръгнал е от нищото и всички виждаме до къде е стигнал. Той е прелестен образец като човек, по какъв начин прави положително, дава, оказва помощ на хората, които нямат. Гледам на него като кумир и като образец.
 
- Когато станеш знаменит тенисист, би ли помагал на млади гении и деца да израстват и да намират своето задоволство от спорта?
- Да, сигурно. За мен това наслаждение. Много желая да оказвам помощ на деца, които нямат тази опция. А и на състезатели като мен, които израстват. За мен ще бъде привилегия да оказвам помощ и да виждам, че след мен ще има други, които ще не престават и ще бъдат положителни тенисисти.
 
- На " Уимбълдън " - за мен най-стойностният шампионат от четирите в Големия Шлем, с най-голяма традиция, консерватизъм, изобщо известност, и хората, които отиват на трибуните с костюми, облечени в бяло, международни звезди. Успя ли с някой от тенис звездите в първата десетка да размениш думи, да си поговориш?
- Не съумях, за жал. Доста мъчно е, тъй като те са много заети - тренировки, загрявания, мачове, концентрират се. Бих желал да разменя думи, много скъп и значим опит би било. 
 
- Като си ги гледал в профил, имало ли е нещо в техния метод на живот, което те е впечатлило и искаш да изкопираш?
- Постоянството и професионализмът, с който го вършат. Наблюдаваш всеки един какъв брой е самостоятелен със своята стратегия, загрявка, с тренировките. И това прави всеки един идеален по неговия си метод. За мен това е най-важното, което видях и ми направи извънредно огромна разлика - че всеки работи много крепко, порядъчен е и е много виновен към процеса.

- Голяма роля за спортните резултати имат и треньорите. Спомена за ролята на фамилията, която е извънредно огромна. Да кажеш няколко думи и за треньорите си?
- За мен те влагат извънредно доста в подготвителния развой на корта и отвън него дори. Трябва да имаш една добра връзка, с изключение на в корта, и отвън него. С треньорите би трябвало да сте другари. Работим крепко, те също доста желаят да съумея. Изграждаме стратегии, намираме с кого да упражняваме тук в България. Дават всичко, което могат, за нашия триумф.
 
- Когато си в България, намираш ли си спаринг сътрудници, с които да поддържаш форма?
- Трудно е, по-трудно е от другите академии и страни, само че отново има. Намират се, когато другите ни експерти са тук, упражняваме, уговаряме се и упражняваме крепко.
 
- Кой ти е обичаният спорт отвън тениса?
- Два са - футбол и баскетбол. Баскетбол играя в свободното време. Футбол по-малко поради това, че мога да се контузя.

- Кой е обичаният ти футболен тим в България и в чужбина?
- В България не виждам доста футбол, само че от чужбина ми е Реал (Мадрид). 
 
- И моят обичан тим. Неслучайно си избрал най-великия тим в света.
- Да.
 
- Кой състезател те въодушевява - експерт и човек, който харесваш?
- Джокович и Роналдо. Като работна и спортна нравственос, като професионализъм. Като хора - вършат положително, дават, за мен това е най-важното. Те работят крепко, перфекционисти са.
 
- Пожелавам ти да станеш като Кристиано Роналдо в спорта и да настигнеш Големите шлемове на Джокович. Успех!
- Благодаря доста!